Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260749 от 04.11.2021, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1130/2020
Вид
Решение № 260749
Подписан
04.11.2021
В сила
04.04.2023
Състав
АНТОНИЯ ИВАНОВА ТОНЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.26 ал.2 предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 04.11.2021 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На четиринадесети септември 2021 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: А.Т.

Секретар: В.П.

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ А.Т. гр.дело №1130 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД, чл.422 ГПК и чл.59 ЗЗД.

Ищецът Д.П.Й. твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 3089 от 15.11.2019г., издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5932/2019 г. по описа на PC Стара Загора, ответникът Д.Я.П. бил осъден да заплати на ищеца сумата от 9 000 лв. - главница, сумата от 4 220 лв.

- мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото - 264,40 лв. държавна такса и 750 лв. адвокатски хонорар. Тъй като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на ищцата било указана от съда, че на основание чл. 415 ГПК, може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, поради което предявява настоящия иск.

Ищцата твърди също, че на 03.04.2015 г. между нея като купувач и Д.Я.П.-продавач, бил сключен Договор за покупко-продажба на МПС, с нотариална заверка на подписите от 03.04.2015г. за лек автомобил Марка/Модел Мерцедес С 320, peг.№ ***СХ, рама № ****, двигател № ***** при договорената цена 9 000 лв., която ищцата заплатила изцяло на ответника.

На 15.02.2017г. Д.П.Й. представила в Отдел „Пътна Полиция" - СДВР, гореописаното МПС за промяна на регистрацията. При оглед на автомобила, служителите на ОПП-СДВР констатирали следи от интервенция в областта на номера на рамата. Вследствие на това била назначена и изготвена експертна справка № 42-Е/2017 г., в резултат на която е установено, че е налице изменение в номера на рамата, поради което със Заповед № 43323499 от 25.06.2019г. бил постановен отказ за регистрация на процесното МПС.

С оглед констатираните от компетентния орган следи от интервенции и предвид постановения отказ за регистрация на МПС счита, че сключеният между нея и Д.Я.П.

Договор за покупко-продажба на МПС е нищожен на основание чл.26 ал.2 предл.I ЗЗД. В подкрепа на това заявява, че съгласно чл.143, ал.3 ЗДвП, подправянето на номера на рамата води до невъзможност да се осъществи регистрационния режим на лекия автомобил. Във връзка с това, правните последиците, които настъпват и които трябва да търпи ищцата са следните: На първо място, при наличие на данни за неавтентичност номера на рамата и предвид постановения от Отдел „Пътна полиция" - СДВР отказ за регистрация на процесното МПС, за нея ползването на закупения лек автомобил, съгласно законовите изисквания и по предназначение, се явява невъзможно. На второ място, горепосочените обстоятелства водят както до абсолютна невъзможност автомобилът да бъде ползван, така и до пречка да бъде извършено последващо разпореждане с него. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на чл.5 ал.1 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, идентификационният номер е основен белег за индивидуализиране на всяко МПС. Останалите данни за МПС - категория, марка, модел и др. са само допълнителни белези за индивидуализация на МПС. В тази връзка и с оглед установената интервенция върху поставения от производителя идентификационен номер счита, че сключения между страните Договор за покупко-продажба на МПС е нищожен по смисъла на чл.26 ал.2, предл.I ЗЗД, поради невъзможност да бъде индивидуализирано МПС, чиято собственост се прехвърля. Несъществуването на индивидуално определена вещ по сключения между страните договор, води до фактическа невъзможност на предмета, респ. до нищожност на Договора. По правилата на чл.34 ЗЗД когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея, но до настоящият момент, ответника не й е върнал платената сума.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг. № 2501 от 03.04.2015г. на нотариус Р.Б.на основание чл.26 ал.2 предл. I ЗЗД; да признае за установено по отношение на ответника Д.Я.П., че същият дължи на Д.П.Й., сумата от 9 000 лв., представляваща главница и сумата от 4 220 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.2019г., както и законна лихва от 14.11.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира направените в настоящото производство и в заповедното производство разноски.

Ответникът Д.Я.П. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва обстоятелството, че на 03.04.2015г. между ищцата и ответника е сключен договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, по силата на който ответникът е продал на ищцата лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, с рама ****и двигател ****в състоянието, в каквото се е намирал в момента на продажбата за сумата от 9 000 лв. С оглед представените официални писмени документи - постановление за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка 14553/2017 г. по описа на СРП, протокол за доброволно предаване от 15.02.2017 г., Заповед 43323-499/25.06.19г. счита за безспорни следните факти: След закупуване на процесния автомобил от ответника почти две години по-късно, на 15.02.2017г. ищцата е представила в отдел Пътна полиция при СДВР процесното МПС за промяна на регистрацията. На същата дата ищцата е предала на служител при Пето РУ - СДВР процесния автомобил. Безспорно счита също, че прокурор при СРП е коментирал във връзка извършваната проверка, че по нея е изготвена експертна справка, има констатирано наличие на трасологични следи от металообработващ инструмент върху металния детайл под задна дясна седалка на автомобила, на който стандартно се изписва номера на рамата при този модел и марка автомобили и не е констатирано наличие на идентификационен номер с друго съдържание. Не е спорно също, че в хода на проверката не е констатирана манипулация върху номер рама на автомобила. Не е спорно, че по тази прокурорска преписка е получена официална справка от Балкан Стар Аутомотив ЕООД - оторизиран генерален представител на Мерцедес Бенц за България, в която е отразено, че номерът на двигателя на автомобила отговарял на фабрично произведената за този автомобил е този номер рама. В справката било посочено, че лек автомобил Мерцедес С320 е регистрационен номер ***СХ, с рама №WDB2200651А201276 и двигател ****е произведен в Германия за вътрешния пазар на 21.02.2001г. и каквато дата според прокуратурата е посочената и в намиращата се под преписката справка от Интерпол Германия, според която автомобилът е регистриран в Германия и не е обявяван за издирване. Не оспорва, че с оглед издаденото на 04.05.2017г. постановление за отказ да се образува досъдебно производство, автомобилът е върнат на ищцата. Не е спорно и че почти 2 години след издаване на постановлението на СРП, на 15.04.2019г. за втори път ищцата е подала заявление за пререгистрация на съответния автомобил. Не е спорно по делото и че в хода на тази пререгистрация и извършваната въз основа на нея проверка отново не са открити следи от манипулация върху номер рама на МПС. Не е спорно и че в издадената заповед на началник-отдел Пътна полиция при СДВР №43323-499/25.06.2019г. е отказано да се регистрира процесния автомобил е мотив, че не можел да се установи поставеният от производителя идентификационен номер на рамата на превозното средство. Именно предвид горните обстоятелства счита за неприемливо твърдението на ищцата, че сключеният между страните по делото договор е нищожен. Сочи, че едно МПС се идентифицира от номер рама, който се поставя от завода производител на различни места, част от които са явни, а друга част са скрити с цел при извършване на интервенция да може да се установи оригиналният номер на рама на МПС. В конкретния случай МПС било внесено в Република България, извършена била проверка от служителите на КАТ и било регистрирано по съответния ред.

Впоследствие автомобила бил препродаван и пререгистриран на трети лица на 24.01.03г., на 12.06.06г. и на 08.05.08г., когато е закупен от ответника. При всяка една пререгистрация автомобилът бил предоставян на органите на КАТ своевременно за нейното извършване и при тези процедури не била констатирана каквато и да е интервенция по номер рама на МПС, който е отразяван в документацията, съпътстваща МПС. Ответникът стопанисвал процесния автомобил с грижата на добър стопанин и като такъв не му било известно да е имало, а и самият той не е извършвал интервенции върху части и агрегати на автомобила, включително на местата, на които е отбелязана номер на рама на МПС. П. продал процесния автомобил на ищцата, която го приела без възражения и в състоянието, в което е бил.

Оспорва твърдение, че е налице изменение на номер на рама на автомобила и че е невъзможно да се осъществи регистрационен режим на МПС. Съгласно постановлението на СРП освен под задна дясна седалка на автомобила другаде интервенция по № рама на МПС не била констатирана. Идентификационният номер на рамата на автомобила се поставял на няколко места и при наличие на идентичност и липса на интервенции автомобила може да бъде регистриран. В тази връзка, счита за необяснимо бездействието на ищцата да обжалва издадената Заповед на началник-отдел Пътна полиция при СДВР №43323- 499/25.06.2019г., с която е отказано да се регистрира процесния автомобил.

Заявява, че закупил на 07.05.2008г. автомобила от трето лице, като при закупуването му номерът на рамата бил идентичен с този, който е в момента на автомобила. Не е имало интервенции, автомобилът е преминал през преглед и регистрация в КАТ Стара Загора, при които не били констатирани интервенции спрямо мястото, където е отбелязан номер рама на МПС.

Сочи също, че с оглед настъпила законодателна промяна, не е необходимо да се променят регистрационните табели на автомобила. Достатъчно било новия собственик само да представи документите за собственост в съответната служба на КАТ и да поиска да бъдат сменени само регистрационни талони част 1 и 2, като в тях да бъде вписан новият собственик на МПС. В тази връзка сочи, че за периода от 03.04.2015г. и до настоящия момент Й. ползва процесния автомобил. Същата можела след 15.02.2017г., когато узнала от служителите на КАТ за проблема на рамата на автомобила, да предприеме съответни действия. Това не било сторено, като Й. продължила да ползва процесния автомобил, което довело до неговата амортизация, съответно до многократно намаляване на стойността му. По тази причина прави възражение за прихващане на сумата от 6 000лв., с която счита, че се е намалила стойността на автомобила, считано от 15.02.2017г. до момента на подаване на настоящия отговор.

С оглед изложеното счита исковите претенции за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

В случай, че съдът приеме за допустим и основателен иска за обявяване на процесния договор за покупко-продажба на МПС за нищожен, то счита, че не се дължи претендираната от ищцата лихва. Покана от нейна страна до ответника за връщане на сумата от 9 000лв. не била отправяна, съответно лихва върху тази сума не се дължи. Тъй като вземането за лихви се погасява с тригодишен давностен срок прави възражение за погасяване на иска, касаещ стойността на претенцията за лихви за времето от 03.04.2015г. до 14.11.2016г. поради изтекла погасителна давност.

В срока по чл.211 ГПК е предявена насрещна искова молба от Д.Я.П. против Д.П.Й.. Ищеца по насрещния иск Д.Я.П. твърди в насрещната искова молба, че на 07.05.2008г. с Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите изслушан от нотариус Пламен И. закупил от Н.Д.М. и Д.А.М. МПС - лек автомобил Мерцедес С320 с регистрационен номер ***СХ, с рама ****и двигател №*****. На 03.04.2015г. отчуждил автомобила, като го продал на Д.П.Й., за което бил сключен договор е нотариална заверка на подписите. На 26.05.2020г. получил искова молба от Д.П.Й., с искане на основание чл.26 ал.2 пр.1 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите peг.№2501/03.04.2015г. на нотариус Радка Богданова. Отправена била и искова претенция към съда да бъде признато за установено по отношение на него, че дължа на Д.Й. следните суми - 9000лв. главница, 4 220 лв. мораторна лихва за периода от 03.04.2015г. до 13.11.19т., законна лихва от 14.11.19г. до изплащане на вземането и разноски по заповедно производство, които са 264, 40 лв. - държавна такса и 750 лв. адвокатски хонорар.