Решение № 40 от 15.03.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ихтиман, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20211840200707 по описа за 2021 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН вр. чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на „КОЕВ“ ЕООД против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100079096, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл.

139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на електронния фиш при подробно изложени съображения, които са доразвити с в съдебно заседание.

Представителят на административнонаказващия орган (АНО) оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима

Разгледана по същество е основателна. Въззивният съд споделя частично фактическите изводи, направени от АНО.

От фактическа страна:

1

Жалбоподателят „КОЕВ“ ЕООД притежава товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № РВ0518КМ. В периода от 14.02.2020 г. до средата на месец август 2020 г. предоставил управлението на товарния автомобил на лицето Тодор Благоев Попов.

На 07.06.2020 г. в 19.32 часа, с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“ с рег. № РВ0518КМ, с обща допустима максимална маса 2340 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство.

Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3 във вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и с обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, в качеството на собственик, е наложено наказание имуществена санкция в размер на 300 лв.

Електронният фиш е връчен на представител на дружеството жалбоподател на 02.09.2021 г. В срока по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП законният представител на наказаното дружество – управителят Тодор Коев, депозирал Молба с вх. № 94-00-13731/07.09.2021 г. в АИП с приложена декларация. В декларацията управителят декларирал, че в периода от 14.02.2020 г. до средата на месец август 2020 г. товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“ с рег. № РВ0518КМ е бил предоставен на лицето Тодор Благов Попов. Посочил е, че на датата на извършване на нарушението 07.06.2020 г. в 19.32 часа превозното средство е било във владение на Тодор Благов Попов, номера на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС), както и че поради липса на контакт с лицето не е в състояние да представи копие от СУМПС.

С Решение за отказ за анулиране на електронен фиш № 1100079096/25.10.2021 г. АНО е отказал да анулира обжалвания Електронен фиш № 1100079096. Аргументиран е с неспазване на изискванията на чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП поради непредставяне от собственика на кумулатавно изискуемото СУМПС на нарушителя.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиовречиво от събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетелите Даниела и Тодор Коев, писмени доказателства –доклад с приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС, декларация по чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, Решение за отказ за анулиране на електронен фиш № 1100079096/25.10.2021 г.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните 2 правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Същият отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Нарушението, макар и несъвсем прецизно посочено, може да се извлече от съдържащите се в електронния фиш данни (фактическа и посочени правни норми). Прави впечатление, че липсва изрично посочване, че нарушителят в качеството на собственик не е заплатил винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП за съответния тип ППС, което предвид цитираните разпоредби – чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП може да се направи извод, че е вмененото административно нарушение.

За по-голяма прецизност административнонаказващият орган следва да посочва субекта на административнонаказателна отговорност, в какво качество е наказан (собственик, водач, законен представител), вида на незаплатената такса и конкретното изпълнително деяние, тъй като при определени категории МПС или в хипотези на различни собственик и ползвател на ППС, това е възможно да е решаващо за законосъобразността на обжалвания акт. Също следва да се изписват цифрово само относимите към административнонакзателната отговорност норми, тъй като посочването в ЕФ на разпоредбата на чл. 102, ал.

2 ЗДвП не спомага за яснотата на вмененото нарушение, а създава объркване, както основателно сочи защитата. Въпреки допуснатата непрецизност с посочване на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като част от състава на вмененото нарушение, основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, което е наказуемо на основание чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 вр. чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Отговорността на собственика на автомобила, в качеството на водач, е основана на презумпцията, установена в чл. 187а, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано достатъчно ясно, като косвена подкрепа този извод намира и в съдебната практика, която константо, при идентично съдържание на електронен фиш и сходни нарушения на ЗДвП, не установява наличие на съществено процесуално нарушение досежно съдържанието на обжалвания акт и изследва правилното приложение на материалния закон (вж. в този смисъл Решение № 1289/10.12.2021 г. по КНАХД № 1033/2021 г. на АССО, Решение № 1288/10.12.2021 г. по КНАХД № 967/2021 г. на АССО, Решение № 1096/28.10.2021 г. по КНАХД № 581/2021 г. на АССО).

Препис от електронния фиш е връчен на наказания, с което е изпълнена процедурата по чл. 189ж от ЗДвП. От изложеното следва извод, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Материалният закон е приложен неправилно.

С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси 3 за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.

В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство.

Задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е скрепено с административнонаказателна отговорност за водача допуснал нарушение, предвидена в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. В чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е въведена оборима презумция, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Като продължение на тази нормативна уредба в чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) е предвидено, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

По настоящото дело не е спорно, че на 07.06.2020 г. в 19.32 часа, с устройство № 10012, представляващо елемент от електронната система за 4 събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448, е установено движение по път А-1 (АМ „Тракия“) км. 43+448 с пътно превозно средство – товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект 230“ с рег. № РВ0518КМ, с обща допустима максимална маса 2340 килограма, брой оси 2, за което ППС не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП според категорията на пътното средство, както и че МПС е собственост на дружеството въззивник.

Спорният момент е жалбоподателят ли е надлежният субект на административнонаказателна отговорност и правилно ли АНО е отказал да анулира издадения електронен фиш, след като наказаният не е представил СУМПС на нарушителя при подаване на декларацията 187а, ал. 4 ЗДвП.

Цитираната разпоредба е способ за оборване от собственика на установената в чл. 187а, ал. 1 ЗДвП презумпция, че той е допуснал съответното нарушение, като процесуалният ред за това е посредством представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението и копие от свидетелството му за управление на МПС. Нормата представлява продължение на принципа в чл. 24, ал. 1 ЗАНН, че административнонаказателната отговорност е лична.

В случая подадената от жалбоподателя декларация съдържа данни за извършителя – три имена, ЕГН, номер на СУМПС, адрес, изрична декларация, че на 07.06.2020 г. (датата на извършване на нарушението) автомобилът е бил във владението на посоченото лице, както и че наказаният не може да представи копие от свидетелство за управление на МПС, тъй като няма контакт с Тодор Благов Попов. Т.е. има достатъчно данни за лицето, което е извършило нарушението по смисъла на чл. 189а, ал. 4 ЗДвП. Според настоящия състав непредставянето на копие от СУМПС не е пречка за прилагане на разпоредбата на чл.189а, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай наказаният е направил всичко зависещо от него за посочване на нарушителя.