Решение № 261228 от 16.11.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№261228/16.11.2020г.

Гр.Варна,16.11.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ

И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретар Христина Христова разгледа докладваното от съдия М.Жекова гражданско дело № 4259 по описа на 2018 година и взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена във ВРС с рег.вх.№ 20122/23.08.2018 г. от адв. Н.Т., в качеството му на пълномощник на ищците по делото: И.Р.К.,

ЕГН **********, с адрес ***, А.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.П.С., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, А.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: *** , *, Н.Г.Н., ЕГН **********,с адрес: *** , А.К.Н., ЕГН ********** с адрес: *** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** против ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и К.Ю.Т., ЕГН ********** ***, с цена на иска 1 468,50 лева и правно основание чл.124 ГПК.

Видно от материалите по делото, с Определение постановено в открито съдебно заседание от 6.2.2019 г. производството по делото е оставено без движение за прецизиране на петитума на иска с индивидуализация на имота по действащ план и посочване на цена на иска. В изпълнение на дадените от ВРС указания и в срок процесуалният представител на ищците е предприел необходимите действия за отстраняване на нередовността на исковата молба. С писмено заявление с вх.№ 36 950/23.5.2019 г. адв. Т. е посочил цена на иска и представил копие от системата ИКАР а с писмена молба от дата 4.5.2019 г. ищците, чрез адв. Н. Т. са уточнили изцяло петитума на иска.Искането, с което е сезиран ВРС е:

Да бъде постановено

Решение, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на ответниците П.Т.Т., ЕГН ********** и К.Ю.Т., ЕГН ********** ***, че ищците: И.Р.К., ЕГН **********, А.Р.К., ЕГН **********, А.П.С., ЕГН **********, В.Г.Б., ЕГН **********, С.Г.С., ЕГН **********, Н.П.Б., ЕГН **********, А.Н.Г., ЕГН **********, М.Г.Б., ЕГН **********, В.Г.Е., ЕГН **********, Н.Г.Н., ЕГН **********, А.К.Н., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, наследници на Г. П. Г. ***.1.1966 г.

СА СОБСТВЕНИЦИ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ, находящ се в землището на квартал *, Община Варна и представляващ ПИ с идентификатор *, НИВА с площ от 7,400 декара в местност „*“, с предназначение земеделска земя, начин на трайно ползуване – НИВА при граници: ПИ с идентификатори № *, *, *, *, *, * и *при квоти :И.Р.К., ЕГН ********** – една двадесета идеална част;А.Р.К., ЕГН

********** – една двадесета идеална част;А.П.С., ЕГН ********** – една тридесета идеална част;В.Г.Б., ЕГН ********** – една тридесета идеална част;С.Г.С., ЕГН

**********– една тридесета идеална част;Н.П.Б., ЕГН ********** – две десети идеални части;А.Н.Г., ЕГН ********** - една десета идеална част;М.Г.Б., ЕГН ********** – една тридесета идеална част;В.Г.Е., ЕГН

**********, една тридесета идеална част;Н.Г.Н., ЕГН **********– една тридесета идеална част;А.К.Н., ЕГН ********** - една десета идеална част и К.К.К., ЕГН **********- една десета идеална част.

Исковата си молба ищците основават на следните твърдени факти и обстоятелства: Всички ищци, заедно със своя родственик Г. Б.Г. имали качеството наследници по закон на дядо си и техен праводател - Г. П. Г.,***, починал на 26.01.1966 г., факт, който бил виден от приложено към исковата молба удостоверение за наследници от дата 17-ти септември 2015 г. Според ищците квотата в наследството, при пет колена се определяла както следва: за първите двама ищци - по една двадесета идеална част, за А.С., В. и С. Г.- по една тридесета идеална част, за Н.П. - две десети идеални части, за А.Н. - една десета, за М., В. и Н. Г.по една тридесета идеална част, за неучастващия в производството Г. Б.- две десети идеални части и за последните две ищци - по една десета идеална част.

Твърди се в исковата молба от 23.03.2018г., че приживе общият на ищците и техен праводател придобил по наследство от баща си П.Г. земеделски земи в землището на селата с.*и */*и */, като с нот.акт № *от *г., била извършена делба на наследството, при което той получил няколко имота, включително и НИВА с площ от 7,400 декара в м. „*“, в землището на село *, при граници: Я. Л., Д. Т., кестрички ниви /т.е. ниви от землището на с.*и имот на брат му Н. П., който получил другата част от поделяния имот, който бил с обща площ от 14,800 декара.

По влезлите в сила КККР имотът,твърдят ищците, че представлява ПИ с идентификатор *, като за идентификацията на този имот са представили скица от 2016г., при предявяване на иска. Сочи се още от ищците, че при коопериране на земеделието, поради напредналата възраст на наследодателя, цялата притежавана от домакинството му земя била отнета и включена в блокове на местното ТКЗС, а някои имоти били внесени за кооперативно обработване от синовете му, но без извършена приживе делба на имотите. След приемането на ЗСПЗЗ, тъй като първоначално ищците не били намерили титула за собственост на праводателя си, пропуснали срока на закона да заявят процесния имот за реституция. Впоследствие, по иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, на шестата ищца, с влязло в законна сила Решение по гр.дело № 5655/2006г. по описа на РС /приложено към исковата молба/ било признато правото на наследниците да възстановят собствеността си върху този имот. Решението било потвърдено с акт Решение от 14.08.2008 година на Окръжен съд Варна,като страна в това производство били Община Варна и и ОСЗГ Варна. Твърди се в исковата молба, че след влизане в сила на Решението и в изпълнение на същото, в полза на ищците на основание чл.18 Ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ правото на собственост на ищците било възстановено в реални граници, съобразно влезлите в сила съдебен акт и поземлен план, като собствеността на ищците била възстановен по отношение на НИВА с площ от 7,400 декара в окрупнена местност „*“, представляваща ПИ *по картата на землище *, при граници съседи, подробно посочени в решението, включително и при източна граница - братът на наследодателя на ищците – Н. П. Г..За възстановеното ни право на собственост в полза на ищците,твърдят същите, била издадена скица

Ф 01226 от 13.10.2008 г., а след влизане в сила на решението и протокол за въвод във владение от 11.11.2008г., реституцията по отношение на имота била завършена.При така изложеното по-горе, ищците заявяват, че от завършване на реституцията и до сега владеят имота си, като за установяване на факта на владението желаят допускане на гласни доказателства чрез показанията на един свидетел.На следващо място в исковата молба е посочено, че при подготовка за правна сделка с имота ищците узнали, че към имота йм били проявени претенции от други лица, при което и след множество нарушения на закона се достигнало до създаването на правна привидност, че ответниците били собственици на техния имот, който имот, сега бил записан в КККР като тяхна собственост, при следните предпоставки: В полза на лицето Ш. Й. Ш. през 2006 година били постановени решения за признаване правото му на собственост върху земеделски земи в землище *, без реално да била възстановена собствеността му. В края на 2012г., предвид влязлата вече в сила кадастрална карта, било изготвено предложение от лице с лиценз по ЗКИР за изменение на КККР на землище *, Община Варна, като възстановеният на ищците имот, заедно с още шест имота се отреждал в полза на Ш. без да били съобразени правата на ищците, била издадена Заповед

№ КД 14-03-15 от 04.01.2013г. на Началник СГКК Варна, с която тези имоти били записани на името на Ш. . Съставен бил КНА № * том * от * година на Нотариус Я. Н., с който Ш. , въз основа на „негодни документи“ бил признат за собственик на имота.Според ищците Ш. никога не бил въвеждан във владение на тези имоти, защото реституция по надлежния ред в негова полза нямало.Скоро след това, поясняват ищците /„както можело да се очаква“/–в средата на годината имотът заедно с още няколко от същите такива други имоти, бил продаден на трето лице -К.А.Н., а една година по-късно препродаден на ответницата, която по това време била в брак с ответника по делото. Въпреки тези сделки, които за ищците били очевидно продължение на създавани правни привидности, ищците и до момента владеели имота, защото никой не ги бил отстранил от имота, нито бил въвел предходния собственик във владение на имота. За да бъде преодоляна тази правна привидност, родственикът на ищците – Г. Б.Г.

*** положителен установителен иск за собственост на имота, като било заведено гражданско дело № 1846/2016 г., което ищците желаят да бъде изискано и приобщено към делото като писмено доказателство. Твърди се, че макар и искът от Г. Г. да бил предявен за целия имот, било прието, че за Г. не бил налице интерес от подобно установяване, производството по това дело се развило за установяване само на правата на Г. до размера на неговата наследствена една пета идеална част. С влязло в законна сила Решение по делото, потвърдено от въззивната инстанция положителния установителен иск на Г. Г. за 1/5 ид.ч. от процесния имот бил уважен. Въпреки отричането на правата на ответниците, сочат ищците, при отправено искане за вписване на имота в полза на всички наследници на общия им наследодател от СГКК Варна било извършено вписване само за дела от една пета идеална част и така ответницата продължавала да бъде вписана като собственик на имота, какъвто всъщност не била. Ето защо и да бъдели вписани ищците като собственици, от СГКК Варна претендирали ищците да им представят съдебно Решение, напълно отричащо правата на двамата ответника, макар че същите твърдели по-рано наличие на брачен договор, съобразно който имотът бил само на ответницата, но в АВ СВ нямало вписване на такъв договор, при което т.к. не били изпълнени изискванията на чл. 39, ал. 3 СК, този договор бил непротивопоставим на ищците.

Същевременно, става ясно от изложеното в исковата молба, имотът бил записан в КККР на ответницата и поради това, че тя притежавала титул за правата си, за ищците се пораждал правния интерес да бъде установено със СПН по отношение на нея и на съпруга й /предвид нормите на СК за СИО/ че ищците са собственици на останалите идеални части от гореописания имота, извън идеалните части, за които техния родственик успешно провел предходното съдебно производство/ т.е. при твърдения ,че Г. е признат за собственик на 1/5 ид.ч. от имота, то следва извода, че ищците претендират да притежават правото на собственост върху разликата от 4/5 идеални части/.При така изложеното по-горе ищците са отправили петитум на иска,обективиран на страница последна от първоначалната искова молба, впоследствие уточнен съобразно дадените указания/.

Искания за събиране на допълнителни доказателства ищците са заявили, че ще направят евентуално ако искът им се оспорва.

В срока по чл. *ГПК, видно от л.60 и сл. от делото ответницата П.П.Т.Т., чрез адвокат от АК Шумен е изразила следното становище по иска: 1. Ответницата намира исковата молба за допустима, но неоснователна като навежда следните съображения: Изрично е заявено в отговора на искова молба, че ответницата не оспорва факта, че между нея и Г.Г. било водено гражданско дело № 1846/2016 г. по описа на РС Варна, като с Решение № 1846/11.04.2* г. съдът приел за установено спрямо П.Т. и съпруга й К.Ю.Т.,ЕГН **********, при участието на ТЛП в процеса – К.А.Н., ЕГН **********, че същият бил собственик на 1/5 идеална част от ПИ с идентификатор * по

КК на гр.Варна, местност *, при граници ПИ с номера: *; *.; *; *; *; * и *. На второ място обаче ответницата оспорва, че имотът описан в исковата молба не бил идентичен с притежавания от нея недвижим имот – НИВА с идентификатор * по КККР на гр.Варна.

На трето място и по същество ответницата сочи следното:Имотът отв.Т. твърди,че бил придобит от нея с нотариален акт № *, том * , рег.№ *, дело № *г. от К.А.Н., като този имот бил лична собственост на Т., тъй като Т. и съпруга й К.Ю.Т. сключили брачен договор от 05.08.2014г., в който уговорили, че всички недвижими имоти, които ще бъдат придобити занапред от един от двамата съпрузи по време на брака ще бъдат в режим на индивидуална собственост в полза на съпруга, който ги придобие на свое име.Праводателката на Т. - К.А.Н., сочи ответницата, била придобила имота от Ш. Й. Ш. с нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № *год., в който имотът бил описан като ПИ с идентификатор № * по КК на гр. Варна, местност „*“ /с номер по предходен план */ с площ от 7398 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: №, № *; *; *; *; *; * и *. Ш. от своя страна бил признат за собственик на имота с нотариален акт № *, том *, peг. № *, дело № * г., въз основа на влязло в сила Решение № 2001/17.07.2006г. на ОСЗ - Варна. Именно поради факта, че П.Т. била закупила имота от К.А.Н., която го закупила от Ш. Й. Ш.,ответницата счита, че се явява добросъвестен собственик на НИВА с идентификатор № * по КК на гр. Варна.