Определение № 481 от 30.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 481 гр. Плевен, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Частно наказателно дело № 20264400200491 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

С постановление от 09.06.2026 г. на Окръжна прокуратура - Плевен е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 512/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, образувано за престъпление по чл. 249, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК поради липса на извършено престъпление.

Против постановлението е подадена жалба от В. С. Г., наследници на Н.

Г. С., с адрес: с. ***, обл. П., ул. „Ю. Г.“ №*. Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че държавното обвинение неправилно е приело за установена фактическата обстановка, посочена в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Позовава се на липса на анализ в мотивите на постановения акт относно поведението на Л.

М.. Излагат се доводи, че възстановената от М. сума на наследниците на С. в размер от 1000 лева, не произлиза от изтеглените от дебитната му карта пари, а има друг произход – лични средства на починалия, които той и М. са събирали, за да си закупи С. автомобил приживе. Изразява се несъгласие с правните изводи на наблюдаващия прокурор и приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че деянието се отличава с по-висока степен на обществена опасност, т.к. е осъществено от М. чрез посредствен извършител – К. Г..

Твърди се, че сумата от 440 евро не е възстановена. Излагат се разсъждения, че съгласието на починалия С. М. да разполага приживе с картата му и пин кода 1 й, като тегли пари от нея, са житейски неразбираеми и не подлежат на юридически анализ. Сочи се, че причината, поради която наследниците претендират възстановяване на паричните средства от дебитната карта на починалия С., са неголемите им доходи. В заключение се иска от контролиращия съд обжалваното постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокуратурата със задължителни указания по приложението на закона.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по наказателното производство по ДП № 512/2026 г. по описа на Окръжна прокуратура - Плевен, изразеното становище на жалбоподателката и провери изцяло правилността на обжалваното постановление, намери за установено следното:

По допустимостта

Жалбата е подадена от лице, което има качеството на пострадал и разполага с право на жалба. Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебната проверка в настоящото производство е законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване, като съдът следи дали разследването е проведено обективно, всестранно и пълно, дали прокурорът е обсъдил всички относими доказателства и дали фактическите и правните му изводи намират опора в събраните по делото материали и дали направените изводи са логически обосновани и постановени при правилно приложение на закона.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 249, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 НК по повод извършени на 13.01.2026 г. две транзакции с дебитната карта на Н. С. след настъпилата му смърт.

От материалите по досъдебното производство се установява, че наблюдаващият прокурор е обсъдил всички относими доказателствени източници - показанията на наследниците на починалия, на Л. М. и К. Г., както и приложените писмени доказателства относно банковите операции и извършените разходи. Постановлението съдържа последователен анализ на тези доказателства, въз основа на който е възприета фактическа обстановка, че 2 приживе титулярът доброволно е предоставил банковата си карта и ПИН-кода на Л. М., с която е живял на семейни начала повече от седемнадесет години и която се е грижила за него поради влошеното му здравословно състояние.

След смъртта му М. е предоставила картата на своя роднина К. Г., която е изтеглила наличните по сметката средства, използвани за заплащане на разходите по погребението, като останалата част от необходимата сума е доплатена от М. с нейни лични средства.

Настоящият съдебен състав не констатира тази доказателствена оценка да противоречи на събраните по делото доказателства или да е резултат от непълно проведено разследване. Оплакванията в жалбата по същество изразяват несъгласие с начина, по който прокурорът е оценил доказателствата и с направените въз основа на тях фактически изводи. Само по себе си подобно несъгласие не обуславя незаконосъобразност на постановлението, доколкото не се сочат необсъдени доказателства или неизвършени процесуално-следствени действия, които биха могли да доведат до различен фактически извод.

Неоснователно е възражението, че липсва анализ относно поведението на Л. М. и произхода на възстановената впоследствие сума от 1000 лева.

Посочените обстоятелства са били предмет на обсъждане от прокурора, който е изложил мотиви защо не ги възприема като обуславящи наказателна отговорност. Дали възстановената сума произхожда именно от изтеглените средства или от други лични средства на М. не променя направения извод относно характера и целта на извършеното използване на платежния инструмент, доколкото събраните доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност.

Не се установява и твърдяното в жалбата противоречие относно използването на платежния инструмент след смъртта на титуляря. Прокурорът е обсъдил подробно всички относими факти, включително предоставянето на банковата карта приживе, характера на отношенията между починалия и М., причината за извършените транзакции и последващото използване на средствата. Независимо че жалбоподателката поддържа различна интерпретация на тези обстоятелства, съдът не констатира фактическият извод на прокурора да е произволен или лишен от доказателствена опора.

Правилно е и алтернативно изложеното от прокурора съображение 3 относно приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Посочени са мотиви защо прокурорът приема, че дори формално да са налице признаците на престъплението по чл. 249, ал. 1 НК, конкретното деяние не притежава степен на обществена опасност, която да обосновава наказателна отговорност. Този извод е основан на конкретно установените по делото факти - дългогодишното съжителство между М. и починалия, предоставената приживе възможност да ползва платежния инструмент, непосредствената цел на изтеглянето на средствата - организиране на погребението, доплащането на останалата част от разходите с лични средства, последващото частично възстановяване на сумата и данните за личността на М.. Жалбата не съдържа доводи, които да разколебават тази преценка, нито сочи факти, останали извън обсега на прокурорския анализ.

Същото се отнася и до оплакването, че деянието е извършено чрез посредствен извършител. Това обстоятелство е било известно на прокурора и е намерило отражение в доказателствения анализ, но само по себе си не води до извод за по-висока обществена опасност, която да изключва приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения при събирането и оценката на доказателствата, непълнота на разследването или неправилно приложение на материалния закон, които да налагат отмяна на постановлението и връщане на делото на прокуратурата. Прокурорският акт е постановен след всестранно и обективно изследване на всички относими факти и съдържа достатъчно фактически и правни мотиви, позволяващи да бъде осъществен ефективен съдебен контрол.

Ето защо съдът намира, че постановлението на Окръжна прокуратура Плевен, с което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 09.06.2026 г. на Окръжна 4 прокуратура – Плевен, с което е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство по ДП № 512/2026 г., ЗМ - 25/2026 г. по описа на РУ - Левски по описа на Окръжна прокуратура – Плевен), образувано за престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпление.

Определението може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд Велико Търново в седемдневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5