Решение № 301 от 02.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Ц. П. Младенова П. като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20221800500283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260045 / 18.05.2021 г. по гр. д. № 621 / 2016 г.

Сливнишкият районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между В. К. И. и Е. К. М. на ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в северната част на УПИ I-146 в кв. 51 по плана на гр. Б., с площ от 82 кв. м, състоящ се от две стаи, кухня, баня, антре и таванско помещение, при следните права: ½ ид. част за В. К. И., ведно с припадащите се 3/12 ид. части от УПИ I-146 от кв. 51 по плана на гр. Б., с площ 571 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ II-415 и УПИ XIII-412, и ½ ид. част за Е. К. М., ведно с припадащите се 3/12 ид. части от УПИ I-146 от кв. 51 по плана на гр. Б., с площ 571 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ II-415 и УПИ XIII-412.

С решението си районният съд е отхвърлил иска за делба на УПИ I416 от кв. 51 по плана на гр. Б., с площ 571 кв. м, при съседи: от две страни улици, УПИ II-415 и УПИ XIII-412, между В. К. И. срещу Е. К. М., Р. К. А., А. М. А. и Ц. М. М., както и на УПИ XIII-412 от кв. 51 по плана на гр. Б., с площ 571 кв. м, при съседи: улица, УПИ I-416, УПИ IV-413 и УПИ I-172 между Б. Л. С. и П. М. П..

Решението – при така възпроизведените синтактични, лексикални и 1 логически конструкции – се обжалва от ответниците Б. Л. С. и П. М. П..

Жалбоподателите твърдят (предвид уточняваща молба от 20.06.2022 г.), че УПИ I-416 не е обща част, тъй като самите те са собственици на ¼ ид. част. Същевременно признават изключителните права на останалите съделители върху посочения УПИ и сградата, ведно с всички подобения, като придобити по давност. Искат по т. нар. “насрещен иск“ останалите съделители да им признаят правата върху УПИ XIII-412 и сградите в него.

Правят същевременно искане да им бъде признато право на собственост върху двата УПИ. Макар и да уточняват, че не заявяват свои права върху допуснатия до делба втори етаж от жилищната сграда, с въззивната жалба те обективно обжалват цялото решение. Излагат доводи, че неправилно съдът е изключил останалите съсобственици.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата В. И. оспорва жалбата.

Останалите въззиваеми не са подали отговор.

След изтичането на срока за отговор на въззивната жалба съделителката Р. А. е починала. Участващите в делбеното производство съделители Ц. М. и А. А. са били конституирани от въззивния съд и в правата на Р. като нейни законни наследници.

В хода на въззивното производство е починал и въззиваемият А. А..

Съдът е конституирал неговите наследници по закон А. П. А., П. А. А. и Р. А. А..

В съдебно заседание въззиваемите В. И. чрез пълномощника си, Ц.

М. лично, П. А. лично и А. А. лично и като пълномощник на сина си Р. А. оспорват жалбата.

Въззиваемият Е. М. не взема становище по жалбата и в съдебно заседание.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно решение на първоинстанционен съд, което обаче е частично допустимо.

Въззиввият съд приема, че предмет на жалбата са всички части на първоинстанционно решение. Въпреки крайно неясната и противоречива позиция на жалбоподателите, жалбата не следва да бъде връщана на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, за да бъдат постигнати по-висшите легитимни цели на въззивното производство: изясняването на собствеността върху отделните обекти предвид императивния характер на нормите, уреждащи придобиването и изгубването на вещни права и в частност на правото на собственост (чл. 55 и чл. 77 ЗС); елиминирането на всякакви неясноти от вещноправен характер; препятстването на 2 всякакви бъдещи проблеми и спорове, които би предпоставило първоинстанционното решение. Впрочем, до сходен извод са стигнали и жалбоподателите в представената от тях писмена защита. Освен това въззивният съд ще следва да открои очевидните фактически грешки в обжалвания акт. На следващо място, независимо от липсата на конкретни доводи във въззивната жалба досежно допуснатия до делба втори жилищен етаж, съдът не би могъл да разгледа въпроса за статута на УПИ I-416 като обща част (принадлежност), без да се произнесе за статута на построената в него масивна жилищна сграда и на отделните обекти в нея, както и за правата на страните.

Проблемите в делбеното производство са започнали с включването на жалбоподателите Б. С. и П. П. като ответници по иска за делба на дворното място и тяхната многогодишна активна процесуална дейност на база субективната им оценка на фактите и на взаимовръзката между фактите. От материалноправна и процесуалноправна гледна точка по делото в нито един момент не става ясно посочените ответници по иска за делба какво са правили и защо са го правили предвид безусловното признание от тяхна страна на правата на останалите съделители върху УПИ I-416 и построената в него двуетажна жилищна сграда.

Жалбоподателите продължават и пред въззивната инстанция да държат съдът да се произнесе по едно искане, което те са нарекли „насрещен иск“. Едва в писмената защита те правят за първи път ясен анализ на фактите, отнасяйки ги към правото, и дават разумно обяснение на извършените от тях хаотични и лишени от процесуална логика действия.

Отделен е въпросът дали съдът ще се съгласи с позицията им относно реда за процесуална защита на техните права и законни интереси.

Съществен принос за процесуалното усложняване на делото имат и останалите страни със своята пасивна роля и заместването на необходимата изрична с конклудентна позиция по редица значими въпроси.

Предметът на делото е крайно несложен, а страните нямат спор по нито един релевантен факт.

В. И. и Е. М., които са сестра и брат и са наследници на К. М. и Ц.

М.а, искат да си поделят останалия им в наследство втори етаж от жилищна сграда, ведно с половината от дворното място (УПИ I-416). В исковата молба В. твърди, че дворното място е съсобствено с други лица, поради което тя е насочила иска си по отношение на поземления имот и срещу Р. А., А. А. и Ц. М., които са наследници на М. А.. С молба от 19.09.2018 г. В. е съединила ново искане при условията на евентуалност относно терена – ако се приеме, че дворното място представлява прилежаща част към жилищната сграда, в която са обособени два самостоятелни обекта, то делбата на втория жилищен етаж между нея и 3 брат й Е. да бъде допусната ведно с ½ ид. част от УПИ. Тъй като в разписния лист към кадастралния план, представляващ кадастрална основа на регулационния план от 1984 г., като съсобственици на УПИ I416 са били посочени и наследниците на М. П. С. (представена с исковата молба скица), В. допълнително е насочила иска за делба на дворното място срещу Б. Л. С. и П. М. П. (съответно съпруга и син на М.), но същевременно е отрекла техните права върху процесния УПИ.

Установява се, че на 03.04.1963 г. К. М. и М. С. са закупили от ТКЗС „С.п.“ при равни квоти празно дворно място от 900 кв. м, представляващо парцел II-169 в кв. 35 по плана на с. Б., за което е бил издаден Нотариален акт № 19 от 03.04.1963 г., том VIII, дело № 12631 / 1963 г. на I нотариус при Софийския народен съд. В нотариалния акт са били посочени съседите на закупеното дворно място: парцел III-169, парцел IV-172, парцел XII-172 и от две страни улици. Установява се, че в нотариалния акт имотът е бил индивидуализиран по регулационния план на селото от 1951 г. Покупко-продажбата е била извършена по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти от 1958 г. (отм.), поради което нотариалният акт е бил подписан само от нотариуса (чл. 4).

Няколко дни след снабдяването с титула за собственост, съсобствениците К. и М. са сключили договор от 17.04.1963 г. с нотариална заверка на подписите, с който те са си разделили доброволно и по споразумение парцела на две реални равни части. Посочили са съседите на отделните части. Приели са, че договорът допълва нотариален акт № 19 от 1963 г. При съпоставка с останалите материали по делото се установява, а и не е спорно, че К. е получил северната (посока североизток), а М. – южната (посока югозапад) реална част от парцела.

Тук се поставя въпросът дали договорът от 17.04.1963 г. представлява договор за доброволна делба. Отговорът е отрицателен.

Макар и изявленията на съсобствениците да сочат на намерение за извършване на доброволна делба, то договорът е нищожен поради противоречието му на закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и не е породил целените с него правни последици. Противоречието е с чл. 40, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) и § 304 ППЗПИНМ (отм.) Според посочените разпоредби съдебната и доброволната делба са били допустими едва след като съответните дялове бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели при спазване на правилата за размерите и очертанията на парцелите съгласно правилника. Нищожността на договора обективно се признава от ищцата В. И. с молба от 18.04.2019 г., в която тя твърди, че делба на стария парцел II-169 не е била извършвана и дяловете на страните не са били обособявани в самостоятелни парцели.

Ето защо договорът от 17.04.1963 г. следва да бъде ценен 4 единствено като писмен акт, с който съсобствениците взаимно са си отстъпили и предали владението върху реални части от парцела. По делото не е изследван въпросът дали двете части са отговаряли на размерите по § 42 ППЗПИНМ (отм.), за да се приеме, че договорът поставя началото на давностно владение за всеки от съсобствениците върху съответната реална част. Този въпрос обаче е без значение с оглед по-нататъшните безконфликтни отношения между страните досежно собствеността върху парцела и настъпилите впоследствие промени в устройствения му статут.

С Нотариален акт № 52 от 24.03.1967 г., том VII, дело № 1152 / 1967 г. на I нотариус при Народeн съд – София, К. М. е продал на М. А. А. ¼ ид. част от урегулираното дворно място, цялото от 900 кв. м. Не се спори, че от тази дата К. и М. са установили за себе си съвладение върху северната реална част от парцела, която е била предмет на договора от 17.04.1963 г., сключен между К. и М.. М. от своя страна е продължил да владее за себе си южната част от парцела.

Какво се е служило през следващите години с устройствения статут на парцел II-169 в кв. 35 по плана на с. Б.?

От съдебно-техническата експертиза на вещото лице Ч.Я. е видно, че през 1971 г. е бил одобрен нов регулационен план на населеното място.

С него за стария парцел са били отредени два нови парцела, като:

- от северната реална част (посока североизток) е бил образуван парцел I-196 в кв. 11;

- от южната реална част (посока югозапад) е бил образуван парцел XIV-196 в кв. 11.

Не е спорно, че регулационната линия, разделяща по административен ред стария парцел на два нови, съвпада с границата, която К. и М. са договорили на 17.04.1963 г., предавайки си взаимно владението върху реални части от този парцел. С влизането в сила на регулационния план от 1971 г. вече със сигурност всеки от двата нови парцели е представлявал самостоятелен и годен обект на правото на собственост и е могъл да бъде обект на давностно владение.

От представените по делото скици и от експертизата на вещото лице Я. следва извод, че за упълномеряването на двата нови парцела са били придадени площи от съседни имоти. Регулацията е била приложена, защото вещото лице Я. дава заключение, че е налице пълна идентичност между УПИ I-416 и УПИ XIII-412 по плана от 1984 г. и двата парцела по плана от 1971 г. Тоест след прилагането на регулацията по плана от 1971 г. регулационните линии на парцелите по този план са съвпаднали с имотните граници. Тези граници са били нанесени в кадастралния план от 1984 г. и са послужили за кадастрална основа на действащия и към 5 настоящия момент регулационен план от 1984 г. Освен това от представената с исковата молба скица от 01.04.2016 г., издадена от Община Б., от представените допълнително две комбинирани скици от м. април 2018 г., издадени от „П.“ ООД, и от скица от 12.02.2013 г., издадена от Община Б. и представена като приложение към експертизата на вещото лице Л. Д., е видно, че имотните граници по кадастралния план от 1984 г. съвпадат напълно с регулационните линии по регулационния план от същата година. На следващо място, в двете скици на Община Б. е било изрично удостоверено, че сметките по регулация за УПИ I-416 (скицата от 01.04.2016 г.) и за УПИ XIII-412 (скицата от 12.02.2013 г.) са уредени.