Определение № 2389 от 08.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2389 гр. София, 08.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Боян Балевски

Анна Баева като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Частно касационно търговско дело № 20268003900778 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н.) със седалище в гр. Бургас, представлявано от синдика адв. Д. Н., против определение № 49 от 18.03.2026 г., постановено по в. ч. т. д. № 35/2026 г. на Апелативен съд Бургас. С посоченото определение е потвърдено определение № 148 от 26.02.2026 г. по т. д. № 44/2026 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е върната частично исковата молба и е прекратено производството по делото в частта относно предявените искове за прогласяване нищожност на договор за лизинг № 4572 от 25.06.2008 г., сключен между „Еврокапитал България“ ЕАД и „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, и на договор за покупко продажба от 26.06.2008 г., обективиран в нотариален акт № 111 по нот. дело № 289 на нотариус Л.К., поради привидност на сделките и в условията на евентуалност - поради противоречието им със закона, предвид нарушаване на забраната по чл. 152 ЗЗД.

В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на исковете, по които производството е прекратено, евентуално - за връщане на делото на въззивния съд с указания за разглеждане и мотивирано произнасяне по частната жалба от друг съдебен състав. Поддържат се оплаквания за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по причина, че въззивният съд не е обсъдил и не се е произнесъл самостоятелно по всички твърдения и доводи в сезираща го частна 1 жалба, а е потвърдил определението за прекратяване на делото с аргументи за недопустимост на исковете, идентични с изложените в мотивите към решение № 58 от 18.10.2021 г. по в. т. д. № 136/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, постановено от същия съдебен състав. Излагат се доводи, че преценката за недопустимост на исковете не е съобразена с факта, че с предявените в производството по т. д. № 44/2026 г. на Окръжен съд - Бургас искове се атакува една правна сделка, реализирана чрез няколко облигационни връзки, обективирани в договор за ескроу сметка от 25.02.2008 г., договор за лизинг № 4572-002/25.06.2008 г., и договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 111 по нот. дело № 289 на нотариус Л.К., за разлика от производството по предходното в. т. д. № 136/2021 г., в което са атакувани поотделно договорите за лизинг и за продажба, а договорът за ескроу сметка изобщо не е бил обект на съдебен контрол. Развиват се съображения за липса на идентичност по отношение на предмета, страните и основанието на исковете по двете дела, като се оспорва правилността на извода на въззивния съд за недопустимост на исковете поради формирана сила на пресъдено нещо по спора за действителност на договорите за лизинг и за продажба и преклудиране на правото да се иска установяване на тяхната нищожност. Като съществено процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на обжалваното определение, се сочи участие в съдебния състав на съдия, по отношение на когото е съществувало основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като е бил член на съдебния състав, постановил решението по в. т. д. № 136/2021 г.

В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като е поискано въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси : „1. Следва ли въззивният съд като съд, разглеждащ частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, да направи своите фактически и правни изводи като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на частния жалбоподател, като съобрази твърденията в исковата молба и оплакванията, релевирани в частната жалба, доколкото чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към правилата за обжалване на решенията; 2. Допустимо ли е разпростиране на субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение (съдебна спогодба), постановено преди откриване на производство по несъстоятелност, върху кредитори на длъжника, които не са били страни по делото и не са правоприемници на страните, респективно обвързва ли съдебната спогодба, одобрена от съда преди откриване на производство по несъстоятелност, трети лица - кредитори на длъжника, които не са страни по нея, както и синдика, действащ в интерес на масата на несъстоятелността, и допустимо ли е съдът да приеме, че същата поражда действие спрямо тях, в отклонение от принципа на чл. 21 ЗЗД и пределите на силата на пресъдено нещо; 3. Преклудира ли се правото да се иска обявяване на нищожност на сделка, представляваща единна правна 2 конструкция, обективирана в няколко взаимносвързани облигационни връзки (сделки), и може ли съдебна спогодба да препятства позоваването на нищожност, когато същата урежда само отделно правоотношение, представляващо елемент от тази правна конструкция; 4. Дали е основание за отвод участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело; Налице ли е порок и какъв на определение, което прегражда развитието на делото, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т.

6 ГПК; Допустимо ли е съдът да мотивира съдебния си акт като се позовава на правни и фактически изводи, изложени от същия съдебен състав (или съдия) по друго дело между същите страни, при положение, че по двете дела са представени идентични доказателства, но предметът на спора е различен, и следва ли в този случай съдът да извърши самостоятелна и пълна преценка на доказателствата по конкретното дело“.

Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 19, и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - по първия въпрос, Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на ВС и решение № 25/21.02.2024 г. по т. д. № 2314/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 136/22.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение № 133/26.10.2011 г. по т. д. № 133/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. по втория въпрос, Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 т. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 238/05.08.2025 г. по т. д. № 811/2024 г. на ВКС, І т. о. - по третия въпрос, Тълкувателно решение № 1/21.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 98/30.11.2017 г. по гр. д. № 3899/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 103/16.01.2019 г. по гр. д. № 2875/2017 г. на ВКС, І г. о., и решение № 73/11.07.2019 г. по гр. д. № 2069/2018 г. на ВКС, ІV г. о. - по последната група въпроси.

В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се излагат твърдения, че отговорите на въпросите имат съществено значение за развитието на правото и за правилното прилагане на материалния закон, като гарантират защита на масата на несъстоятелността, правата на кредиторите и спазване на принципа на законност при оценката на нищожност на сделките. Като самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване се сочат вероятна недопустимост и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение - чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК.

Преписи от частната касационна жалба не са връчвани на ответниците „М Лизинг“ ЕАД и „България Хотел Менджмънт“ АД в съответствие с разпоредбата на чл. 130 ГПК, тъй като прекратителното определение на първата инстанция е постановено преди връчване на преписи от исковата молба.

3

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

Производството по т. д. № 44/2026 г. е образувано пред Окръжен съд - Бургас по искова молба на „Еврокапитал - България“ ЕАД (н.), представлявано от синдика адв. Д.

Н., в която е заявено, че се предявяват искове за защита на собствените имуществени права на „Еврокапитал - България“ ЕАД - длъжник в откритото с решение № 97/25.03.2019 г. по т. д. № 354/2018 г. на Окръжен съд - Бургас производство по несъстоятелност, а не като мярка за защита на кредиторите на несъстоятелния длъжник. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за възникнали облигационни правоотношения с участие на „Еврокапитал България“ ЕАД - собственик на недвижим имот в гр. Бургас (означен за целите на делото като „Хотел България“), и първия ответник „М Лизинг“ ЕАД (с предишно фирмено наименование „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД) по договор за откриване на специална доверителна сметка (ескроу сметка) от 25.02.2008 г., договор за лизинг № 004572-002 от 25.06.2008 г. (във връзка с който е одобрена съдебна спогодба по дело пред Окръжен съд - Бургас) и договор за продажба от 26.05.2008 г., сключен в изпълнение на чл. 1 от договора за лизинг във формата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 111, том ІІ, рег. № 2381, дело № 289/26.06.2008 г. по описа на нотариус Л.К. с рег. № 247, с който „Еврокапитал - България“ ЕАД е прехвърлило на „М Лизинг“ ЕАД лизинговия актив срещу продажна цена в размер на 12 168 723.76 лв., заплатена по откритата съгласно договора от 25.02.2008 г. специална доверителна сметка. Трите договора са квалифицирани от ищеца като „единна, неделима правна конструкция с очевиден икономически ефект върху договор за кредит“ (сключен на 17.10.2017 г. между „Петрол Холдинг“ ЕАД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД). Наведени са твърдения и доводи за привидност на договорите за лизинг и за продажба, за противоречието им със закона поради нарушение на забраната на чл. 152 ЗЗД и за сключването им в противоречие с добрите нрави при явна нееквивалентност на насрещните престации. Във връзка с въведените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения е формулиран петитум да бъде прогласена едновременно нищожността на договора за лизинг и на договора за продажба на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД като сделки, „с които под формата на една обща правна конструкция страните са постигнали привидни съглашения, с които прикриват договор за рефинансиране на договор за банков кредит от 17.10.2007 г., сключен между „Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД“, евентуално - на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо вр. чл. 152 ЗЗД като сделки, представляващи „единна, комплексна правна конструкция, която противоречи на закона“, евентуално 4 на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД като сделки, „сключени като единна, комплексна правна конструкция, която противоречи на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите“. Исковете са насочени срещу „М Лизинг“ ЕАД и срещу „България Хотел Мениджмънт“ АД - приобретател на имота, предмет на договорите за лизинг и за продажба, по силата на сключен с първия ответник „М Лизинг“ ЕАД договор за покупко - продажба от 12.01.2017 г.

С разпореждане на съдията - докладчик от Окръжен съд - Бургас исковата молба е оставена без движение и са дадени указания ищецът да обоснове правния си интерес от предявяване на исковете, предвид наличието на одобрени съдебни спогодби и на постановено съдебно решение по предходни дела с участие на „Еврокапитал България“ ЕАД и „М Лизинг“ ЕАД (преди „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД), с които е формирана сила на пресъдено нещо по исковете за нищожност на договора за лизинг и на договора за продажба на основанията по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 26, ал.