Решение № 132 от 17.02.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Перник, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20241720105397 по описа за 2024 година Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 20095/10.09.2024 г., подадена от Р. Н. Г. и С. И. П., чрез адв. Н. Ц. против „Топлофикация Перник“ АД, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищците не дължат на ответното дружество в качеството им на наследници на починалия И.С.Г. с ЕГН: **********, по ½ ид.част от сумата от 2365,47лв. - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 504,58лв. - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 18.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считан от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2012г., до окончателно изплащане на вземането, както и сумите в размер на 57,40лв. за държавна такса и 200лв. юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване правото на принудително изпълнение. Претендират разноски.

Ответникът - „Топлофикация Перник“ АД, в срока по чл. 131 ГПК изрично признава предявените искови претенции. Посочва, че не оспорва твърденията на ищците, че има задължения към дружеството в размер на посочените суми, но плащания или действия по делото, образувано при ЧСИ Соня Димитрова не са извършвани от 2017г. След това не са извършвани действия, които да водят до спиране или прекъсване на давността. Не са предприемали нови действия по принудително изпълнение на задължението, поради което твърди, че не са дали повод за образуване на настоящето производство. Претендира разноски.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства при 1 съобразяване с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

От представения по делото изпълнителен лист от 19.12.2012 г., издаден в производството по ч.гр.д.№ 6460/2012г. по описа на ПРС се установява, че наследодателят на ищците е осъден да заплати на ответника „Топлофикация Перник“ АД сумата от 2 365,47 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г. вкл., както и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 504.58 лева – цаконна лихва за периода от 30.06.2009г. до 18.09.2012г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направени разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът е процесуално допустим. Правният интерес на ищ ците от воденето му се установява от представения изпълнителен лист, издаден на 19.12.2012 г., издаден в производството по ч.гр.д.№ 6460/2012г. по описа на ПРС. Наличието на изпълнителен титул за спорното вземане обосновава правния интерес на ищците за предявяване на настоящия иск за установяване, че правото на принудително изпълнение на същото не съществува, тъй като е погасено по давност.

Разгледан по същество искът е основателен.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяването му.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 от ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява, е пет години.

/в този смисъл решение по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 19.12.2012 г.

Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички валидни изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например - насочването на изпълнението , чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Няма спор между страните по делото, с оглед изричното признание на исковите претенции, че считано от 2017 год. до настоящия момент от страна на съдебния изпълнител и взискателя не са предприемани никакви действия относно спиране или прекъсване на давността. От този момент до предявяване на иска е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, поради което и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД правото на принудително изпълнение на вземането, обективирано в изпълнителния лист се е погасило по давност. Предвид изложеното така предявените искови претенции са основателни и следва да бъдат изцяло уважени.

Ответникът е направил искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, което съдът намира за неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно за приложението на нормата е необходимо едновременно да 3 съществуват две предпоставки – ответникът да е признал иска и да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът е признал иска и това обстоятелство не е спорно между страните. Не е налице, обаче втората изискуема предпоставка – да не е дал повод за завеждане на делото. За преценка на това обстоятелство при предявен иск по чл. 439 от ГПК от значение е извънпроцесуалното поведение на ответника.

В случая, с отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска, но не е налице първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК, която липсва, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото при образувано изпълнително производство, въз основа на изпълнителен лист, предявяването на иск по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист /в какъвто смисъл в случая е било направено възражение за изтекла давност/ е единствената възможност за защита на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му. Подобно възражение длъжникът не би могъл да направи пред съдебния изпълнител, защото основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях, а наличието на изпълнителен титул в полза на кредитор, въз основа на който титул може да се инициира по всяко време изпълнително производство, вкл. и след прекратяване на предходно образувано поради перемпция, обуславя интереса на ищеца да иска установяване на погасяване на вземането по давност. В тази насока Определение № 346 от 15.02.2024 г., постановено по ч. т. д. № 196/2024 г. по описа на ВКС, II ТО, Определение № 1220 от 5.12.2023 г., постановено по ч. т. д. № 1809/2023 г. по описа на ВКС, I I ТО, Определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 2062/2018 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 708 от 28.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 592/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение № 2705 от 18.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2215/2024 г., II т. о., ТК, Определение № 2168 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1351/2024 г., II т. о., ТК и др. В тази връзка тезата на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е необоснована. При разпределение на отговорността за разноски разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като не са изпълнени посочените в нея кумулативни предпоставки, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да отговаря за сторените от ищеца, поради което на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищците се следват сторените по делото разноски в размер на 995.88 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че Р. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.**** и С. И. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, в качеството им на наследници на починалия И.С.Г. с ЕГН **********, не дължат н а „Топлофикация - Перник" АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ "Република", представлявано от 4 изпълнителния директор Ч.СТ., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, при условията на разделна отговорност по ½ част от сумата в общ размер на 2365,47 лева - главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 504,58 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 18.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата считан от датата на подаване на заявлението в съда - 28.09.2012г., до окончателно изплащане на вземането, както и както и направени разноски по делото, за което вземане на 19.12.2012 г. е издаден изпълнителен лист в производството по ч.гр.д.№ 6460/2012г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Соня Димитрова, № 752 с район на действие ПОС.