Решение № 158 от 09.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262100600487 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от подсъдимата И.

Д. Ф., чрез упълномощения й защитник - адв. Стоян Иванов от АК-Бургас, против решение № 81 от 03.02.2026 г., постановена по НОХД № 145/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с която първоинстанционният съд признал подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.28, ал.1, т.1 , вр. чл.50, ал.1 от ЗДвП, осъществено на 26.02.2023 г. в гр. Бургас, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер 511.29 евро.

Със същия съдебен акт, на основание чл.189, ал.3 от НК, съдът осъдил подс. Ф. да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР-Бургас сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 801.60 евро, а разноските в съдебното производство в размер на 925.44 евро, както и сумата от 2.56 евро (за служебно издаване на изпълнителен лист) я осъдил да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съдБургас. С решението съдът се разпоредил и с веществените доказателства по делото – оптични носители, като постановил същите да останат приложени по делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да бъдат унищожени по предвидения ред.

Във въззивната жалба са изложени неконкретизирани оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и несправедливост на решението, поради което се иска неговата отмяна и постановяването на ново въззивно решение, с което подс. Ф. да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото й обвинение. В условията на алтернативност се настоява за отмяна на решението и връщане на делото на районния съд, поради допуснати процесуални нарушения, без отново да бъде посочено в какво се изразяват те.

1

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и справедлив. Фактическата обстановка по делото била правилна и съответствала на доказателствената съвкупност. Механизмът на настъпване на деянието бил изяснен изцяло, по категоричен начин. Детайлно било тълкувано и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно (ПТП) произшествие и вредоносния резултат.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. Ф., редовно призована, се явява лично и заедно със защитника си - адв. Иванов, който изцяло поддържа жалбата и отправените с нея искания. Настоява, че събраните по делото доказателства не били оценени правилно, в резултат от което съдът погрешно е приел, че подсъдимата била виновна за настъпване на ПТП, а не пострадалият В., който вместо да спре и да избегне сблъсъка, за което експертизата била категорична, че е имал възможност, той сам се поставил в положение да падне и да си причини нараняванията. Обръща внимание на факта, че непосредствено след инцидента, пострадалият вдигнал ръцете си и ръкомахал, а това дори според експертизата било невъзможно, когато е налице твърдяното от обвинението увреждане на рамото (счупване на предно долния ръб на кавитас гленоидалис на дясна лопатка).

В личната си защита и предоставената й последна дума подсъдимата Ф. сочи, че не била забелязала пострадалия. Едва след предприемането на маневрата чула моторът да се блъска в автомобила й, но не го видяла да се движи. Моли да бъде призната за невинна.

Като взе предвид доводите и съображенията на страните и след цялостна въззивна проверка на решението в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд счете жалбата на подсъдимата Ф. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения от чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от процесуално легитимирана да обжалва страна и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд намира, че по предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение, а именно:

Подсъдимата И. Д. Ф., ЕГН **********, е родена в гр. Б. и живее в същия град. Тя е *** гражданка, *** образование, ***, трудово *** е и е неосъждана. Към инкриминираната по делото дата - 26.02.2023 г., Ф. била правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „М“, за което притежавала валидно свидетелство за управление № **********, издадено на ******** г. от МВР-Бургас. От приложената на л.87, т.1 от досъдебното производство справка за нарушител/водач е видно, че преди извършване на настоящото деяние спрямо нея било издадено влязло в сила наказателно постановление и е санкционирана с 8 фиша за допуснати от нея нарушения на правилата в ЗДвП, за което й били наложени съответните административни наказания, като спрямо нея е била прилага и една ЗППАМ.

На 26.02.2023 г., вечерта, в гр. Бургас, пострадалият К. А. В. управлявал собствения си мотоциклет марка „***“, модел „***“, с peг. № ******, движейки се по бул. „Демокрация“ в посока от Медицински център III към „УМБАЛ-Бургас“ АД. Приближавайки кръстовището, формирано от бул. „Демокрация“, бул. „Сан Стефано“ и ул. „Константин Величков“, пострадалият В. се движел със скорост от 65 км/ч, при максимално допустима в населено място скорост от 50 км/ч (чл.21, ал.1 от ЗДвП). Кръстовището било регулирано с неработеща към този момент светофарна уредба (била активна единствено жълта, мигаща светлина), пътни знаци (в двете посоки за движение по бул. „Демокрация“, непосредствено преди кръстовището, били разположени пътни знаци „Б3“ – път с предимство) и пътна маркировка. Атмосферните условия били добри за тъмната част на денонощието, в което се осъществявало движението – суха пътна настилка, с добра видимост, предвид наличието на 2 улично осветление и липсата на интензивно движение в този момент. Междувременно, в обратната посока за движение, по бул. „Демокрация“ (от „УМБАЛ-Бургас“ АД към „Медицински център III“) се движел лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *******, управляван от подс. Ф.. Тя също достигнала въпросното кръстовище и намалявайки скоростта си до 36 км/час, без да включи светлинен пътепоказател, предприела маневра завиване наляво, като навлязла в пътното платно, в което се движел пострадалият В., насочвайки се за навлизане по ул. „Константин Величков“. Приближавайки кръстовището с посочената скорост, В. забелязал вече навлязлото в кръстовището превозно средство на подсъдимата и тъй като липсвали индикации то да преустанови движението си преди да навлезе в пътната лента, в която се движел той, задействал спирачната уредба на мотоциклета, чрез натискане на предната спирачка и се опитал да отклони мотоциклета надясно, за да избегне предстоящия удар. Предвид факта, че предното колело било блокирано от спирачката, променяйки посоката си на движение, пострадалият В. изгубил контрол върху управлявания от него мотоциклет, и след като преценил предстоящия удар с автомобила като неизбежен, паднал на дясната си страна, отблъснал се от мотоциклета, поради което се отклонил надясно и плъзгайки се, преминал пред вече спрелия в лентата, в която преди това се движел, автомобил, отдалечавайки се от него на около 6 метра.

Едновременно с това, вследствие на придадения му с отблъскването импулс, мотоциклетът продължил приплъзването си на дясната си страна по асфалта, ударил се с предната си част в областта на предно дясно колело на автомобила, след което се отклонил наляво и преустановил движението си на около 5 метра от лекия автомобил.

При падането си, пострадалият В. получил травми, изразяващи се в разместване на дясна раменна става, фрактура на предно долния ръб на кавитас гленоидалис и болки в областта на раменната кост, съпроводени с изтръпването й. Видно от приложените по делото съдебномедицински експертизи, разместването на раменната става и счупването на предно долния ръб на кавитас гленоидалис са довели до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Съгласно заключението на изготвената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 85 от 06.03.2023 г. за преглед на живо лице (л.43-л.46, т.1 от досъдебното производство), пострадалият В. е получил разместване на дясна раменна става, счупване на предно долния ръб на кавитас гленоидалис и болки в областта на раменната кост, съпроводени с изтръпването й. Разместването на раменната става, водело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1-1.5 месеца, а счупването на предно долния ръб на кавитас гленоидалис на дясна лопатка водело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 45 дни, при обичаен ход на оздравителния процес и за двете увреждания. Експертът посочил още, че травмите отговаряли да са получени както се съобщава от пострадалия – при изпадане от движещо се превозно средство на дясната страна на тялото, назад или напред с изпъната ръка или при извиване на ръката. В хода на съдебното следствие, предвид възраженията и обстоятелствата, изложени от защитата на подсъдимата, била назначена и изготвена тройна съдебномедицинска експертиза № 585.2025 г. (л.190-л.194 от първоинстанционното съдебното производство), която потвърждава заключението по предходната съдебномедицинска експертиза, с уточнението, че счупването на предно долният ръб на ямката на лопатката, вдясно, и разместването на дясна раменна става съвместно с увредата на Банкард (увреда на хрущяла, залегнал върху ямката на лопатката) водели до трайно затруднение движението на горен десен крайник, но за неопределен период от време, тъй като без оперативно лечение дясната раменна става била податлива на нови размествания и болезнени и ограничени движения.

С протокол за доброволно предаване от 13.03.2023 г. по делото бил приобщен 1 брой оптичен носител – диск, съдържащ записи от поставените от Община Бургас в района на кръстовището камери за видеонаблюдение. Оптичният носител бил обект на техническа експертиза от 27.03.2023 г. (л. 26-л. 38, т.1 от досъдебното производство), от заключението 3 по която е видно, че по съдържащите се в него записи не се установяват признаци на намеса (манипулация) върху тях, а таймкода, вкопиран в изображението, не се прекъсвал и не прескачал.

В хода на разследването по досъдебното производство били назначени и изготвени две автотехнически експертизи – единична и допълнителна към нея, приложени съответно на л.50-л.68, т.1 и л.111-л.123, т.1 от досъдебното производство. Вещото лице е установило механизма и причините за настъпването на пътнотранспортното произшествие, като са идентифицирани и условията, при които то е могло да бъде предотвратено. Отговорите в посочените експертизи, по мнението на проверяващата инстанция са научно издържани, в достатъчна степен обосновани, логични, не възниква съмнение в тяхната правилност и са ясно и конкретно изложени, а наред с това между страните отсъства спор относно експертните изводи. От техническа гледна точка, като основна предпоставка за възникване на произшествието, вещото лице е посочило неправомерното навлизане на управлявания от подсъдимата Ф. лек автомобил в платното за насрещно движение, с цел извършване на маневра завой наляво, независимо от факта, че в същото време по него се е движел мотоциклетът. Скоростта, с която е навлязла в кръстовището при премигващ жълт светлинен сигнал на поставената светофарна уредба е 36 км/час, при максимално допустима скорост за движение в града от 50 км/час, а в момента на удара с мотоциклета, лекият автомобил вече е бил преустановил движението си. Опасната зона за спиране на автомобила при избраната скорост е 18.23 метра и се изминава за 2.45 секунди. Междувременно, мотоциклетистът е възприел опасността от ПТП в момента, в който управляваният от Ф. лек автомобил се е насочил наляво, след навлизането в кръстовището. При опит да предотврати удара с автомобила, пострадалият В. е предприел спиране с предната спирачка на мотоциклета с едновременно отклоняване на мотора надясно, при блокирано със спирачката предно колело.