Решение № 379 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20241100901089 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от И. К. Д., чрез адв. К. В. Д., против „ИНКРЕС“ЕООД, ЕИК *******, за установяване несъществуване на вписано обстоятелство по партидата на „Инкрес“ ЕООД, за седалището и адреса на управление: гр. София, п. к. 1712, район Младост, ж.к. ******* и адреса за кореспонденция с НАП на територията на България: гр. София, п. к. 1712, район Младост, ж.к. *******, като се иска заличаването му след постановяване на съдебното решение.

Твърди се, че ищецът е прехвърлил с договор за покупко-продажба на дружествени дялове с рег. № 14167/25.08.2011 г. на нотариус Р.Б. с рег. № 273 при НК, район на действие РС-София, 100 /сто/ дяла, представляващи 100 % от капитала на „Инкрес“ ЕООД на купувача Н.В.Г.. Дори след прехвърлянето, купувачът по договора не е променил двата адреса на ответното дружество. Сочи, че собственици на недвижимия имот, където е вписано седалището и адреса на управление на дружеството са родителите на ищеца, а собственик на недвижимия имот, където е вписан адрес за кореспонденция с НАП на територията на България, е ищецът. Обстоятелството, че през годините ищеца и неговите родители получавали множество писма от НАП, НОИ, телекомуникационни компании и др. създавало значителни неудобства и притеснения за тях, а в последно време получавали и писма от колекторски фирми и/или кредитни институции и започнали да се страхуват да не станат обект на злонамерени действия от трети лица. Твърди, че управлението на търговското дружество не се осъществява на посочения адрес, а на адреса за кореспонденция с НАП няма лице, което да е упълномощено да извършва такава кореспонденция, поради което тези заявени и вписани в търговския регистър обстоятелства са неверни. Претендира разноски.

Ответникът не е подал писмен отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От извършената служебна справка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество се установява, че то е вписано в търговския регистър на 1

11.01.2011 г., възоснова на заявление образец А4, със седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район Младост, ж.к.*******

От представените с исковата молба писмени доказателства относно правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск и за извършеното разпореждане с дружествени дялове, както и от представените нот.акт № 66/2011 г. на Нотариус с рег. № 303 и район на действие СРС и нот.акт № 73/1997 г. на нотариус при СРС, както и удостоверения постоянен и настоящ адрес от 16.12.1972 г., по делото се установява, че ищецът, респ. негов родственик и трето по делото лице, са собственици на апартаменти на адресите, които са вписани като седалище и адрес на управление и адрес за кореспонденция с НАП на ответното дружество, както и за тяхната адресната регистрация по реда на ЗГрР.

Тези адреси са вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството и посочени и в дружествения договор, приет при учредяването му и с ищеца, като съдружник. От страна на ответника не се представиха доказателства, че на посочения адрес фактически да е била и да продължава да бъде осъществявана дейност от дружеството.

При тези данни съдът намира предявеният иск, с който се цели установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – че вписаното в регистъра обстоятелства седалище и адрес на управление и кореспонденция са неистински за основателен.

Действително, в Тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 6.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС са разгледани само две хипотези на несъществуващо обстоятелство: 1) липсващо (невзетото) решение на орган на дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър, в който случай е налице неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение и 2) вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му, ), като и в двата случая последица от установяване несъществуването му е заличаване на вписването с действие занапред (ex nunc). С това обаче не изчерпват хипотезите на чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, доколкото третира само хипотезите, при които несъществуването на вписаното обстоятелство е обусловено от липсата на волеизявление на съответния дружествен орган (при невзетото решение), от което се твърди, че произтича, или от опорочаване на самото волеизявление, поради противоречие с императивни норми на закона, или пък - от приемането на решението извън пределите на компетентност на дружествения орган, от когото изхожда. В този смисъл е и Решение №579/17.09.2021 г. на САС, ТК, 9 състав по в.търг. дело № 311 по описа за 2021 г. и др.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 12 от ТЗ, седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му, а неговият адрес е адресът на нейното управление. В Търговския закон няма дадена дефиниция на понятието “адрес“, поради което и същото следва да се извлече от Закона за гражданска регистрация – чл. 89, ал. 1, ал. 2 и, ал. 3 от ЗГрР. Седалището и адресът на управление са елементи от статуса на търговското дружество като правен субект, които го индивидуализират в търговския оборот, представляват задължителни реквизити от съдържанието на дружествения договор (устава) и подлежат на вписване по партидата му в търговския регистър (чл. 115, т. 1 от ТЗ), като търговецът е длъжен ги посочва в търговската си кореспонденция (чл. 13, ал. 1 от ТЗ). По отношение на тези обстоятелства е приложим принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, която заявителят потвърждава с нарочна декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Вписването на адреса на управление като индивидуализиращ белег на търговското дружество се извършва въз основа на простото твърдение на заявителя, като проверката на регистърния орган е формална и се ограничава до наличието на този реквизит в устава на дружеството и приемането му от надлежен орган. Адресът на управление обаче следва да бъде достоверен и да не въвежда третите лица в заблуждение относно действителния адрес, на който се осъществява управлението на дейността на търговеца (което е изрично предвидено относно фирмата на 2 търговеца в нормата на чл. 7, ал. 2 от ТЗ). След като още към датата на заявлението търговецът не е имал действително намерение да извършва управлението на дейността си от този адрес или макар и при наличието на такова намерение не е могъл да осигури действителното му ползване за тази цел в разумен срок, с договор с вещноправно транслативно или конститутивно действие или на облигационно основание (наем, заем за послужване) следва да се приеме, че вписаното обстоятелство е несъществуващо като несъответстващо на действителното правно и фактическо положение. Когато дружеството не е осъществявало и не осъществява управлението на търговската си дейност на вписания по партидата му адрес е налице несъвпадение между правното положение, произтичащо от вписването на това обстоятелство и от установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверие в търговския регистър, от една страна и фактическото такова от друга, свързано с изискването за истинност на вписаното обстоятелство, което следва да бъде отстранено с иск за установяване на неговото несъществуване, въз основа на решението по който същото да бъде заличено от търговския регистър по партидата на търговеца.

В случая от събраните по делото доказателства бе установено, че към датата на вписването на дружеството в търговския регистър имотите са били собственост на трети лица, които са го придобили преди учредяване на дружеството и вписването на адреса като такъв на неговото управление. По делото се установи, че собствениците нито са предоставяли на дружеството ползването на имота, нито пък той е бил фактически използван за осъществяване управлението на търговската му дейност.

С оглед на горното, предявеният иск следва да се уважи, като се постанови заличаване на вписаното несъществуващо обстоятелство –адреса на управление, по партидата на „ИНКРЕС“ ЕООД в Търговския регистър и РЮЛНЦ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иск с правно основание, чл. 29, ал. 1, предл. 3то от ЗТРРЮЛНЦ, предявен от И. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. К. В. Д., против „ИНКРЕС“ЕООД, ЕИК ******* че е вписано несъществуващо обстоятелство по партидата на „Инкрес“ ЕООД, а именно: седалището и адреса на управление: гр. София, п. к. 1712, район Младост, ж.к. ******* и адреса за кореспонденция с НАП на територията на България: гр. София, п. к. 1712, район Младост, ж.к. *******.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на това обстоятелство по партидата „БОРИВЕЛ“ ЕООД с ЕИК 206561437 в Търговския регистър и РЮЛНЦ.

ОСЪЖДА „ИНКРЕС“ЕООД, ЕИК ******* да заплати на И. К. Д. с ЕГН **********, 50 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Препис от влязлото в сила решение да се изпрати на Агенцията по вписванията Търговски регистър за вписване на заличаването по партидата на „ИНКРЕС“ ЕООД с ЕИК *******.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3