Решение № 203 от 11.04.2022, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Враца, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Неделин Й. Захариев при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело № 20211420103494 по описа за 2021 година

Предявен е за установяване размер на парично вземане във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2215/2021г. на ВРС иск от „***** гр.Враца против М. П. Б. от гр.Враца за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 7093.96 лв. главница и мораторна лихва в размер на 108.38 лева върху главницата за периода 21.04.2021г. до 09.06.2021г., ведно със следващата се законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че с ответника били в трудови правоотношения по силата трудов договор №3/02.04.2021г. и ответникът изпълнявал длъжността „Шофьор товарен автомобил“. Поддържа, че ответникът на 20.04.2021г., като водач на товарна композиция, състояща се от влекач „Скания“, с ДК № СВ9045ВХ и полуремарке с ДК№ СВ7751ЕА е изпълнявал международен превоз по релация България до Италия. На същата дата в Италия ответникът спрял за почивка в Адс Пренастина, за да потегли на следващата сутрин. Около 08.00ч. на 21.04.2021г. преди потегляне установил, нанесени щети по влекача, като липсвали фаровете на поверения му товарен автомобил, вследствие на което за ищеца за налице претърпени имуществени вреди.

Счита, че ответникът извършвайки възложени му от работодателя транспортни услуги не е положил дължимата грижа да опазва и съхранява предоставеното му от дружеството превозно средство и оборудване и да го предпазва от кражби и повреди. Развива доводи, че е налице противоправно поведение, в нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в престой за почивка на място, различно от предназначението за това – охраняеми паркинги.

Причинил е имуществени вреди, вследствие бездействието си на описаната товарна композиция, в частност влекача, собственост на ищеца, в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с противоправното му поведение и е действал умишлено. За 1 възстановяване на товарния автомобил ищецът твърди, че е извършил разходи за ремонт – за закупуване на части в размер на 7000.00 лева и монтаж в размер на 93.96 лева, като претендира и лихва за забава от датата на увреждането – 21.04.2021г. до подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Поддържа, че по посоченото ч.гр.дело е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми, но ответникът възразил в срока по чл.414 ГПК, което обуславя правния интерес от търсеното съдебно установяване.

Исковете са с правно основание чл.422 вр.чл.211, вр. с чл.203, ал.2 от КТ и вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че управлявания от него товарен автомобил е придобит с договор за финансов лизинг от 11.02.2021г. и негов собственик е „Скания Файнанс България“ ЕООД, като няма данни ищецът да е изплатил автомобила и да е настъпила промяна в собствеността. С оглед на това счита, че искът е предявен от лице без правен интерес и по тази причина е недопустим. Твърди, че съгласно клаузите на договора за лизинг лизингополучателят е бил длъжен да направи пълна застраховка на стоките, покриваща всички рискове и ако е направил такова е следвало да получи застрахователно обезщетение.

Моли в тази връзка да бъде задължен ищецът да представи такава информация. Неоспорва, че по възлагане от работодателя му ищец е извършил международен транспорт от България до Италия и, че на 20.04.2021г. е спрял за почивка в Пренастина, РИталия, Северна Рим, а на сутринта на 21.04.2021г. преди потегляне установил нанесени щети по влекача, изразяващи се в липсващи фарове. Не оспорва и размера на заплатеното от ищеца за възстановяване на фаровете, но намира че не са налице основания за ангажиране отговорността му по чл.203 КТ вр. чл.45 от ЗЗД. Оспорва твърдението, че не е положил дължимата грижа да опазва и съхранява принадлежащото към предоставеното му МПС оборудване и да го предпазва от кражби и повреди. Мястото, където спрял за почивка твърди, че е изградено именно за шофьори от международния транспорт, а паркинга е бил обозначен като такъв, с хоризонтална маркировка за разполагане на товарни автомобили, осветен през нощта и с монтирани камери за видеонаблюдение. Твърди, че няма и не може да има вина за извършената кражба на фаровете,като впоследствие бил разбрал, че такива посегателства са извършени и спрямо други автомобили в цяла Европа. Своевременно е подал сигнал до полицейските власти по местоизвършване на деянието, пристигнали са такива и са предприели действия по разследването. Твърди, че веднага е уведомил и работодателя си са настъпилите събития и изпратил снимки на автомобила, както и снимки от паркинга, а също и снимки на застрахователната полица на застраховка „Автокаско“. Изразява становище, че не е нанасял умишлено щети на работодателя, доколкото веднага след установяване на кражбата е предприел описаните по-горе действия. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Съдът направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:

2

Със Заповед №235 от 15.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2215/2021 г. по описа на Районен съд Враца съдът е разпоредил ответникът М.Б. да заплати на „И.П.Транс 2015“ ООД сумата от 7093.96 лв. ведно със законната лихва от 09.06.2021 г. до изплащане на вземането, лихва от 21.04.2021 г. до 09.06.2021 г. в размер на 108.38лв., държавна такса от 144.05лв., други в размер на 48.00лв. и адвокатско възнаграждение от 480.00лв.

В законовия срок по чл.414 ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, поради което с разпореждане от 15.07.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.

В законовият срок ищеца е предявил настоящата искова претенция.

С трудов договор №3 от 02.04.2021 г. ответникът М. П. Б. бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил“ при „И.П.Транс 2015“ ООД, а със Заповед №3/28.04.2021 г. трудовото правоотношение с ответника М.Б. било прекратено.

Безспорно между страните е, че на 20.04.2021 г. ответника М.Б. като водач на товарна композиция, състояща се от влекач марка „***** и полуремарке марка „Schmitz”, модел SCS 24/L-13.62 ЕВ, номер на шаси ***** изпълнявал международен транспорт по релация от България до Италия. На същата дата в Италия, Северна Рим, Б. спрял в AdS Пренестина Est за почивка, за да потегли на следващата сутрин. Около 08.00ч. на 21.04.2021г. преди потегляне установил нанесени щети по влекача, като липсвали фаровете на поверения му товарен автомобил.

Приложен е пътен лист Серия А0000000149 с водач ответника М.Б. на автомобил Скания R450, съгласно който автомобилът следва да излезе от гараж на 18.04.2021 г. и да се прибере в гараж на 27.04.2021 г.

По делото е представена фактура №0024003745/21.04.2021 г. с получател „И.П.ТРАНС 2015“ ООД за сумата от 7000.00 лева с вкл.ДДС, касаещ автомобил ДКН №СВ9045ВХ, модел R450LA MLA, Шаси 5450768. Към фактурата е приложен и фискален бон от 21.04.2021 г. за заплатената сума.

Приложена е и фактура №0023105038 от 11.05.2021 г. с получател „И.П.ТРАНС 2015“ 00Д за сумата от 93.96лв. с вкл.ДДС – разходи за резервни части на автомобил ДКН №СВ9045ВХ, Модел R450LA MLA, Шаси5450768, ведно с платежно нареждане за посочената сума с дата 13.05.2021 г. извършено от „И.П.ТРАНС 2015“ ООД.

По делото е приложен договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността реф.№49-02559, сключен между ищеца „И.П.ТРАНС 2015“ ООД, в качеството му на лизингополучател и „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ ООД, в качеството му на лизингодател.

Видно от писмо изх.№Л5357/26.04.2021 г. БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП е уведомило „И.П.ТРАНС 2015-00Д“, че по повод заведена при застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, полица № 3

4704200529000292, застрахователят не дължи изплащане на обезщетение за кражба на детайли на МПС.

На допуснатите от съда обяснения по реда на чл.176 ГПК на зададени от процесуалният представител на ищеца въпроси, ответникът М.Б. твърди, че е спрял за почивка в Пренестина, Република Италия, което е квартал на град Рим и слязъл на пристанището на град Бари. Бил натоварил плочки от гр. Исперих и трябвало да ги разтовари на два разтоварни адреса в Наполи и Салерно като разстоянието между тези два града е около 100 км. Б. поддържа, че когато спрял в Пренестина, Италия, Северна – Рим, вече бил разтоварил товара си на двата адреса – Наполи и Салерно и камиона му бил без товар. Спрял на паркинга в 22.00 часа българско време, а италианско време 21.00 часа.

Посочва, че по правилата, които имат като международни шофьори, работния ден е 12 часа и в този работен ден може да управляват 9 часа или 10 часа като два дни в седмицата работния ден е 15 часа и в такъв случай, когато работния ден е 15 часа трябва да направят почивка 11 часа. Обяснява, че тъй като му свършили часовете от работния ден на 20 април, в 22.00 часа българско време спрял камиона на посочения паркинг, който е на бензиностанция, осветен е, имало и монтирани камери зад него. Ответникът поддържа, че бил спрял между два италиански камиона - хладилник и автовоз. Посочва, че от паркинга на който спрял камиона за почивка до следващия адрес, на който трябвало да натовари е имал разстояние от 250 км. Обяснява, че на 20 април му оставал още един час от петнадесетчасовия часовия работен ден и той не е можел да измине тези 250 км до адреса на натоварване, тъй като максималната скорост, с която управлява в Италия е 80 км/ч. като при това положение за един час се изминава 80 км в зависимост от трафика. Преценил, че е подобре да спре за почивка, отколкото да му изтекат часовете за каране и да няма паркинг, на който да спре за почивка. Като се събудил сутринта, след като си взел закуска в бензиностанцията, Б. твърди, че се върнал в камиона, запалил двигателя и на таблото му се изписало, че не му свети крушка на фара. Веднага слязъл и видял, че решетката на фаровете е свалена надолу и са извадени фаровете, ведно с комплекта с мигачите като са отрязани кабелите. Веднага отишъл при служителите в бензиностанцията и им казал какво се е случило, при което служителите на бензиностанцията се обадили на полицията и полицаите дошли след половин час. Полицейските служители видели, че няма никакъв товар, след което направили разпечатка от дигиталната карта на ответника колко пауза е направил на бензиностанцията и му казали, че без фарове изобщо не може да пътува в Италия. Б. твърди, че веднага се обадил по телефона на своя работодател, след което му се обадили от „Скания - сервиз“ и му казали, че го следят с джипиес и знаят местоположението му. Ответникът твърди, че след случилото се е изпратил снимки на камиона, на паркинга и от протокола, който му дали след два дни от полицията, а самият той останал на паркинга при автомобила.

Ответникът поддържа, че след два дни неговият работодател изпратил фарове до сервиза.

Дошла кола на сервиз „Скания“, която съпроводила ответника до сервиза и там монтирали фаровете на камиона. След като оборудвали камиона му, го закарали до полицията да вземе протокола за кражбата, дигиталната му карта е с № 280464844, валидна от 16.12.2019 г. до 4

15.12.2024 г. Твърди, че от опит знае, че се краде и в Германия и в Испания, като крадците причакват шофьорите на бензиностанция, влизат в кабината бият водача, крадат нафта, таблети от кабината на камиона, включително и от стоката, която се кара като режат брезента и взимат част от стоката.

По делото са разпитани свидетелите Н. П. и Ц. П.

Свидетелят Н. П. твърди, че знае за проблем на М.Б. на паркинг „Бриянца“, находящ се между Рим и Наполи, където му били свалили фаровете от камиона.