Решение № 37 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Елизабет Петрова при участието на секретаря Теодора К. Иванова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20248002102548 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. К. Т. и М. А. Т., и двамата представлявани от адв. К., срещу решение № 258 от 26.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 32/ 2024 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с което след отмяна на решение № 216/01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 596/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени, е отхвърлен предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК от Г. К. Т. и М. А. Т. против М. И. Д. за установяване, че последната не е собственик на жилищен имот – апартамент № 6, на втори етаж , вх. Б от жилищен блок ЕПЖС, построен върху държавна земя в квартал 99 по ПУП на [населено място], [улица] площ от 76,76 кв.м. , заедно с прилежащите му избено помещение № 6 с площ от 10,75 кв.м. и таванско помещение № 2 с площ от 16,72 кв.м., заедно с 3.18 % идеални части от общите части на сградата, поради придобиване по давност от ищците на правото на собственост върху имота.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.

281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторите поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че ищците са държали спорния имот в полза на трети лица. Поддържат, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод, че те са държали имота и са го възприемали като свой собствен. Поддържат, че неправилно е приложена 1 презумпцията на чл.69 от ЗС, както и че съдът не е разграничил правоотношения между страните и тези между ищците и трети лица. Молят обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответницата М. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат Д., оспорва жалбата и моли атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно.

В открито съдебно заседание страните не се представляват.

По делото е постъпило писмено становище от касаторите, с което се моли касационната жалба да бъде уважена. В представената писмена защита се поддържа, че съвкупният анализ на представените по делото доказателства обосновава извод, че ищците са упражнявали давностно владение върху процесния имот в законоустановения срок и са го придобили по давност. Жалбоподателите претендират направените по делото разноски пред въззивната и касационната инстанции.

С определение № 2445 от 15.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК- предвид наличието на съмнение дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че ищците са владяли имота, но са владяли за друг и правото на собственост е възникнало в имуществото на трето за спора лице. Касационният състав е приел, че е налице вътрешно противоречие , изводимо само от мотивите на съдебния акт, относно това владелци на спорния имот ли са били ищците или негови държатели.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:

Предвен е за разглеждане иск от Г. Т. и М. Т. против М. Д. за установяване в техните отношения, че ответницата не е собственик на недвижим имот- апартамент № 6, на II етаж, вход „Б" от жилищна сграда- блок ЕПЖС, построен върху държавна земя в квартал 99 по подробният устройствен план на [населено място], с адрес [улица], състоящ се от кухня с трапезария, дневна, спалня, баня-тоалетна, дрешник, коридор и една тераса, със застроена площ от 76,76 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 6 със застроена площ от 10,75 кв.м. и таванско помещение № 2 със застроена площ от 16,62 кв.м.,заедно с 3,18% идеални части от общите части на сградата. Ищците са навели твърдения в исковата молба, че са постигнали съгласие с ответницата да закупят процесния имот, че от м.04.2012 г. тя им е предала владението върху имота. Поддържат, че от тогава владеят имота и са го придобили по давност. Ищците са посочили, че на 09.09.2022 г. са получили покана от ответницата да й предадат собственото й жилище. Ищците оспорват искането на ответницата, като заявяват, че са придобили правото на собственост върху имота и молят да бъде установено в техните отношения, че ответницата не е собственик на описаното жилище.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск за установяване, че ответницата не е носител на правото на собственост върху спорния имот.

С обжалваното въззивно решение, съдът е приел извод, че упражняването на владение върху имота от ищците е не само установен, но и признат от ответницата факт. Независимо от 2 това, въззивният съд е мотивирал извод за неоснователност на предявения иск и неправилност на първоинстанционното решение тъй като е приел, че ищците не са владяли за себе си, а са владяли за трети лица- бъдещи купувачи, посочени в представено по делото пълномощно и правото на собственост е придобито от тези трети лица.

По основанието, на което е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК:

Както е посочено от съдебният състав в определението по чл. 288 от ГПК очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предполага въззивното решение да е постановено при особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от акта, без да се налага обсъждане на мотивите му.

В обжалваното въззивно решение въззивният състав е обосновал изводи, основани на факти, които никоя от двете страни не е навела в сроковете, установени по ГПК и съдържащи вътрешни противоречия, правещи неясни решаващите мотиви на съда. Въззивният съд, като съд по съществото по спора, независимо че действа при ограниченията на чл.269, изр. 2 от ГПК, има задължение да обсъди наведените твърдения, доводи и възражения на страните, както и да прецени относимите и допустими доказателствата заедно и поотделно, като към възприетата фактическа обстановка приложими съответните правни норми и направи изводи, които да са логическо следствие на установените обстоятелства.

По настоящото дело въззивният съд е приел, че владението върху имота е безспорно установен факт, като фактическата власт е предадена на ищците от ответницата, но последиците от придобивната давност са се проявили в патримониума на трети лица.

В своите мотиви съдът правилно е разграничил владението от държането на една вещ.

Съгласно чл. 68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. При направеното в закона разграничение между държане и владение вътрешно противоречиво е възприетото от въззивния съд, че от една страна владението върху имота е безспорно установен факт, а в същото време, че то е породило последици по отношение на трети лица. Ищците по делото са или държатели- държат спорния имот за владелците или за собственика или са владелци и в този случай последиците от изтекъл срок на придобивна давност следва да се проявят в тяхното имущество. При разрешаване на спора между страните съдът следва да се води от наведените твърдения, доводи и възражения, като по делото няма наведен в сроковете по ГПК довод или възражение, че ищците са държали имота на трети лице, неучастващо в спора.

Изложеното обосновава извод, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради неправилното приложение на разпоредбата на чл.68 от ЗС и поради очевидно необоснования извод на въззивния съд за това, че спорното право на собственост е придобито от трето за спора лице, в противоречие с твърденията на страните. Така изложените пороци на въззивното решение представляват основания за касация на обжалваното решение на Окръжен съд- Велико Търново, съгласно чл. 281, т.3 от ГПК. Тъй 3 като не се налага събиране на нови доказателства за изясняване на фактите по делото или извършване на нови съдопроизводствени действия и по аргумент на чл.293, ал.3 от ГПК касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.

По съществото на касационната жалба:

Съгласно чл.290, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

Фактическата обстановка по спора е правилно и пълно установена от въззивната инстанция.

По делото е установено по безпротиворечив начин, че М. Д. е придобила право на собственост върху спорния имот- апартамент- по наследство от своите родители.

Доказано е твърдението на ищците, че те са били в преговори с ответницата да закупят процесния имот, че тя им е предоставила владението върху имота, а те са заплатили договорената цена за имота. Тези фактически изводи се обосновават от представената разписка от 28.09.2012 г., както и от показанията на свидетелите Б. А. и К. К., установяващи, че на 28.09.2012 г. ответницата е получила сума в размер на 4 410.00 лева от ищците по делото Г. Т. и М. Т., като в разписката е посочено основание за получаване на паричните средства за продадено жилище в [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, ап.6, като е договорено, че сумата за продажбата на жилището е в размер на 5 000 лева и сумата от 590.00 лева следва да се преведе по посочена банкова сметка с титуляр М. Д.. Доказано е заплащането на останалата част от договорената цена с представено платежно нареждане от 02.09.2013 г.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на подпис от 28.09.2012 г., от което е установил , че ответницата е упълномощила свидетелката Б. А. да я представлява с право да продаде процесния недвижим имот на А.-М. Г. К.- 2/3 идеални части и на М.-М. Б. Г., малолетна, действаща чрез своята майка Б. Г. К.- 1/3 идеална част, при учредено право на безвъзмездно и пожизнено ползване на имота за Г. К. Т. и М. А. Т..

По делото са представени доказателства за заплатени суми за данъчни задължения и такса битови отпадъци за имота, от които се установява, че плащанията за периода 2013 г.- 2021 г. са извършени от Г. Т. на 01.06.2021 г.

По делото за установяване на отношенията между страните са събрани свидетелски показания.

От разпита на свидетеля В. Г. се установява, че от 2011 г. ищците живеят в [населено място], а година по-късно свидетелят разбрал, че щели да купуват апартамент в кооперация, където живее сина му. Според свидетеля през пролетта на 2012 г. ищците започнали ремонт на жилището. Свидетелят установява, че е помагал на ищците като транспортирал строителни материали. Свидетелят установява още, че от 2-3 години ищците не живеели в имота, тъй като заживели в друг град, но наглеждали имота си периодично.

Разпита на свидетелката Д. Н. потвърждава, че през 2012 г. ищците са си купили апартамент в [населено място] и направили ремонт в него. Установява, че сделката е била когато времето било топло. Свидетелката установява, че от 2018 г. ищците заживели в [населено място]. Свидетелката установява, че е ходила с ищцата в жилището в С. през 2020 г., за да приберат вещи от имота.

4

От разпита на свидетелката Б. А. се установява, че ответницата се свързала с нея, тъй като искала да продаде апартамента на родителите си. Свидетелката свързала страните и установява, че те са постигнали съгласие ответницата да продаде имота за сумата от 5 000лв.

Установява, че ключ за жилището бил предаден от ответницата на ищците на 28.09.2012 г.

Свидетелката установява, че тя и други жени помагали на ищците да чистят апартамента, след което били поканени на "нов апартамент" от ищеца. Свидетелката установява, че ищците от 4-5 години живеят в [населено място] и никой не обитавал апартамента, но знаела от други лица, че ищцата посещавала имота, за да си взема багаж. В жилището била оставена една лампа да свети постоянно. Свидетелката установява, че ищците обявили имота за продан, поради което ги потърсила, но заявената от цена й се е сторила висока.