Решение № 229 от 27.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20261800500076 по описа за 2026 година

С Решение № 172/20.10.2025г., постановено по гр. д. № 824/2024 г. на Свогенския районен съд, е отхвърлен искът по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, предявен от Ц. С. А. срещу Г. В. С. и Я. В. З. - С.а за заплащане на сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неустойка по развален предварителен договор от 10.02.2023 г., заплатена на 13.06.2023 г. от Ц. А. на З.Е. С.а (П.).

Със същото решение е отхвърлено като недоказано направеното от Г. В. С. и Я. В. З. - С.а оспорване на истинността (автентичността) на документите предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.02.2023 г., уведомление от 02.03.2023 г. и разписка от 10.03.2023 г., в частта им относно подписите на лицата Зорка П. и Ц. А..

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ц. С. А. срещу горното решение в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Жалбоподателят счита същото за незаконосъобразно в обжалваната му част, като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, които са довели до неговата необоснованост. Оспорва мотивите на първоинстанционният съд и твърди, че последният не е обсъдил всички доводи и аргументи на страните, както и не е анализирал всички събрани по делото доказателства. Според жалбоподателя, тези процесуални нарушения били довели до неправилно приложение на материалния закон.

Описва установените по делото обстоятелства Подчертава, че през 2020г. ответниците били предявили идентичен иск по отношение на друг съседен 1 имот. Поддържа, че гр.д. № 44/2023г. по описа на Районен съд – Своге е заведено на 24.01.2023г., към която дата вече е имало постановено първоинстанционно отхвърлително съдебно решение по гр.д. № 548/2020г. по описа на Районен съд – Своге. От тези факти жалбоподателят прави извод, че настоящите въззиваеми са знаели, че нямат правно основание за иска си и са можели да допуснат, че и новият предявен от тях иск е неоснователен. Счита, че те са знаели също, че с вписването на исковата си молба могат неоснователно да попречат на правна сделка. Оттук прави извод за тяхна недобросъвестност при завеждането на исковата молба по повод на която е образувано гр.д. № 44/2023г. на РС - Своге, независимо от факта, че към момента на завеждането й е нямало как да знаят, че за процесните имоти ще бъде сключен предварителен договор за покупко-продажба. Развива съображения, че увреждащите им действия спрямо него са две: завеждането пред Районен съд - Своге на иск, за който са знаели, че е вероятно неоснователен, и вписване на исковата молба по този иск в Службата по вписванията при Районен съд - Своге, което прави този факт публичен и по този начин би отблъснал всяко трето лице, което има желание за придобие имотите. Излага предположения относно това тяхно знание, като намира, че вината им се състои в и знанието, че инициираният от тях правен спор е неоснователен, тъй като не можели да очакват друг правен резултат, различен от този по гр.д. № 548/2020г. по описа на Районен съд - Своге, при спорове на едно и също правно основание и с идентични доводи и аргументи.

Подчертава, че искът им, по който е било образувано гр.д. № 44/2023г. по описа на Районен съд - Своге, също е бил отхвърлен. Отново сочи, че тези аргументи не били обсъдени от районния съд, което съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон.

Моли съда да отмени обжалваното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 от ЗЗД, и да го уважи.

Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Г. В. С. и Я. В. З. - С.а, която въззиваемите оспорват. Анализират елементите на фактическия състав на деликта и считат, че в настоящия казус липсват ключови такива, а именно — противоправност на поведението им и вина. Описват фактическата обстановка по делото в хронологична последователност. Подчертават, че на 24.01.2023 г. подали искова молба, с която инициирали гр. д. № 44/2023 г. за защита на собствеността си, а на 10.02.2023 г. жалбоподателят твърди, че бил сключил процесния предварителен договор с трето лице (т.е. 17 дни по-късно). Правят извод, че към момента на депозиране на исковата молба им е било обективно невъзможно да знаят, че техните действия биха могли да попречат на сделка, която към този момент не е съществувала. Обосновават липса на субективния елемент на деликта - вината. Във връзка с липсата на противоправност сочат, че подаването на искова молба е упражняване на конституционното им право на защита и само по себе си не е противоправно деяние, а последващото отхвърляне на иска им не го превръща автоматично в деликт. Оспорват твърдението на жалбоподателя, че били знаели за неоснователността на претенцията си поради изхода на предходно дело, тъй като всеки казус има своите индивидуални фактически и правни особености и се решава от съда самостоятелно. Съответно, правото на иск не се преклудира от неуспеха в друго производство. На следващо място, жалбоподателите подчертават, че 2 вписването па исковата молба е изпълнение на императивно законово задължение, и оспорват тълкуването на това действие от страна на жалбоподателя като произволно и увреждащо такова, зависещо от тяхната воля. Считат, че изпълнението на императивна законова разпоредба не може да се квалифицира като противоправно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, спазването на закона изключва противоправността на деянието. Поддържат всички възражения и доводи, направени с отговора на исковата молба, в рамките на производството пред първата инстанция, както и с писмената защита пред тази инстанция. Обосновават нищожност на предварителния договор поради симулация, като твърдят, че той е съставен единствено за нуждите на настоящия процес. Черпят аргументи в тази насока от извънпроцесуалното поведение на страните по този договор. Намират, че в случая липсват както икономическа логика, така и пазарно поведение. Излагат и съображения за липса на реална вреда и причинно-следствена връзка, тъй като според тях сделката не би могла да се осъществи по вина на самия ищец (сега жалбоподател), доколкото той не е разполагал с необходимите документи за изповядване на сделка. Правят извод, че предявеният срещу тях иск е опит на ищеца да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и представлява злоупотреба с право. Молят съда да потвърди изцяло обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Претендират разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Ш., който поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното първоинстанционно решение на РС– Своге в обжалваната му част, като при произнасянето се съобрази жалбата. Препраща и към изложените съображения по съществото на спора пред първата инстанция. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение от насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите не се явяват. Представляват се от адв. К., който поддържа отговора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение по съображения, изложени в отговора. Претендира за направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Оспорва направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на хонорара му, като подчертава, че той е в по- нисък размер от този на възразяващата страна, поради което счита, че направеното възражение е несъстоятелно.

Представя писмена защита, в която резюмира доводите от въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявеният такъв.

ІІІ. По същество:

Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените в обжалвания съдебен акт мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на съдържащото се във въззивната жалба, съдът излага следните съображения.

На практика единственият съдържащ се в жалбата довод се свежда до това, че въззиваемите в настоящото производство са завели гр.д. № 44/2023г. по описа на Свогенския районен съд на 24.01.2023г., към който момент е било приключило предходно заведено от тях гр.д. № № 548/2020г. на същия съд (но с предмет друг имот), по което искът им е бил отхвърлен. Според жалбоподателя, това е било достатъчно за тях да знаят, че и новият им иск е неоснователен. Също така, според него, те били знаели, че с вписването на исковата си молба могат неоснователно да попречат на правна сделка, вкл. на бъдеща такава, сключена между него и трето лице. Оттук прави извод за тяхна недобросъвестност и вина, както и за противоправност на действията им, като намира последните за съставомерни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав не споделя този довод, поради следните съображения.

Петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД са деянието, неговият виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от последното (арг. от т. 6 от ППВС № 7 от 1959г.).

Измежду така посочените елементи, вината не подлежи на доказване, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

Така, в тежест на ищеца по настоящото дело е било да докаже наличието на останалите четири елемента от състава.

В случая по делото е безспорно установено обстоятелството, което същият релевира в качеството на претърпЯ. от него имуществена вреда, а именно – заплащането на неустойка от 10000 лв. на насрещната страна по предварителния договор.

Безспорни са и действията на ответниците, от които той претендира да е претърпял тази вреда, а именно – предявяването на ревандикационен иск срещу него на 24.01.2023г. и вписването на исковата молба.

4

Не се установява, обаче, тези техни действия да са противоправни, нито да има причинна връзка между тях и сочената вреда.

За да се произнесе относно твърдЯ.та противоправност, съдът взе предвид, че съгласно правната теория (Марков. М., „Облигационно право.

Помагало“, изд. „Сиби“, 2018г., стр. 417), по въпроса за противоправността има две становища. Първото от тях я свързва с противоречие на обективното право, напр. противоречие на императивна правна норма, на добрите нрави или на общата забрана по чл. 45 от ЗЗД, като последното становище е найразпространено. Второто становище счита за противоправно всяко поведение, което засяга чуждо субективно право, благо или интерес, като по този начин се доближава до посоченото по- горе преобладаващо становище.