Решение № 280 от 20.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. С., 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело № 20225400500198 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 1305/2021г. по описа на Районен съд – гр. С., първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД, с ЕИК: 130973887, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул.

„Тинтява“ № 122, представлявано от управителя Г.М., против ПОЧИВНА БАЗА “ОРЛИЦА” – к.к. Пампорово, с ЕИК: 176267875, със седалище и адрес на управление: к.к, Пампорово, местност „Караманджа“, преставлявано от директора – Е.К.А., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С първоинстанционния съдебен акт е осъдено „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК:130973887 със седалище и адрес на управление гр.С., район Изгрев, ж.к.“Дианабад“ , ул.“Тинтява“ №122, представлявано от управителя Георги Иванов Михайлов, да заплати на ПОЧИВНА БАЗА „ОРЛИЦА“ – ПАМПОРОВО, с ЕИК: 176267875 с адрес обл.С., общ.С., гр.С., к.к.

Пампорово, местност Караманджа, представлявано от Е.К.А. разноски по водене на делото в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.

№ 2462/19.05.2022г., депозирана от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД, с ЕИК:

130973887, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1172, район „Изгрев“, 1 ж.к. „Дианабад“, ул. „Тинтява“ № 122, представлявано от управителя Г.М., чрез процесуалния представител – адв. П.М. от САК, със съдебен адрес: гр.

С., ул. “П.“ № 67 Б, вх. Б, ет. 3.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.

1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.

С въззивната жалба се атакува постановения първоинстанционен съдебен акт в неговата цялост. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 8, чл. 9, чл. 20, чл. 20а и чл. 92 от ЗЗД, както и поради необоснованост.

Излага се, че претендираната от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД неустойка не е уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и не нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения, както неправилно е приел първоинстанционният съд, поради което същата не е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

В жалбата се твърди, че първостепенният съд се е позовал формално на задължителните указания в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, но не е преценил правилно фактите по делото, които имат значение за действителността на конкретната клауза за неустойка, както и функциите на уговорената неустойка.

Излага се, че въззиваемият е търговец и при сключване на договорите във връзка е дейността си трябва да положи най-голямата дължима грижа тази на добрия търговец. С оглед на очертаната дължима грижа, която е поголяма от тази на потребителя-физическо лице, търговецът може да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването на договор, съдържащ клауза за неустойка при едностранно прекратяване на договора от негова страна преди изтичане на срока му, като спрямо него тази клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява добрите нрави. В тази връзка се твърди, че представляващият въззиваемата страна лично е подписал договора между страните през 2014 г. и се е съгласил с уговорените между страните клаузи, вкл. и тази за неустойката. Видно от събраните по делото доказателства, от датата на сключването му до датата на прекратяването му, т.е. в продължение на 7 години, всяка от страните надлежно е изпълнявала своите задължения по него, като изпълнителят е предоставял услугата без каквито и да било забележки, възражения или искания за изменение на обхвата и параметрите й поради промяна в нуждите на възложителя. Такива не са посочени и като причина за едностранното прекратяване на договора в Предизвестието от 30.09.2021 г., отправено от възложителя. Тези обстоятелства, които са относими към правоотношението между страните по делото и към преценката за нищожност на договорената клауза за неустойка, не са разгледани и обсъдени от районния съд съгласно задължителните 2 указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Дружеството – жалбоподател излага, че въпросът доколко клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката и други фактори, относими за конкретното правоотношение. Относимите към договора между страните по настоящия спор фактори или въобще не са били разгледани и обсъдени от районния съд, или са приложени механично без необходимата обосновка.

Твърди се, че договорът за доставка и поддръжка от 01.07.2014 г. е сключен между равнопоставени страни, като всяка една от неговите клаузи, вкл. и тази за неустойката, са индивидуално уговорени. Към датата на сключването на тази клауза в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от ЗЗД/ и по волята на страните същите са я формулирали по начин, който да гарантира изпълнението на задължението на възложителя да не прекратява договора едностранно преди изтичане на срока му /обезпечителна функция/, да осигури обезщетяването на изпълнителя за евентуалните вреди при неизпълнение на това задължение от другата страна по договора /обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния възложител чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна /санкционна функция/. Към момента на сключването на договора не би могло да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципите на справедливостта и добросъвестността чрез уговарянето на неустойката по чл.

7 от договора, тъй като сключването на договора предполага намерение на страните да го изпълняват точно /арг. от чл. 20а от ЗЗД/, което правомерно поведение в унисон със съответните уговорки в договора от своя страна изключва задействането на неустоечната клауза. Уговорената неустойка не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В нарушение на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС са преценени критериите за нищожност на клаузата за неустойка поради нарушаване на добрите нрави. В настоящия случай да се обяви клаузата на чл. 7 от договора за нищожна означава възложителят да се освободи от отговорност за собственото си неправомерно поведение да прекрати едностранно договора преди изтичане на срока му в нарушение на поетото с договора задължение.

Жалбоподателят излага, че така уговорената неустойка, а именно в размер на оставащите абонаментни месечни такси до края на срока на договора, покрива, а не надхвърля размера на очакваната вреда за изпълнителя при предсрочно прекратяване на договора. Тя не води до неоснователно обогатяване на изпълнителя, поради което не е налице накърняване на добрите нрави. неправилен е изводът на районния съд, че начинът, по който е уговорена неустойката, противоречи на добрите нрави, защото изпълнителят няма да престара услугата, а възложителят въпреки това ще му заплати всички абонаментни вноски. Фактът, че изпълнителят няма да предоставя услугата, не означава автоматично, че изпълнителят няма разходи в тази връзка. Независимо от прекратяването на договора, разходите за труд на изпълнителя, които са били калкулирани за изпълнението му продължават 3 да текат. Очакваните от неизпълнението на задължението вреди съотнесени към размера на уговорената неустойка (1 200 лева до края на срока на договора) не показват наличие на несъответствие, с което да се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и което да води до неоснователно обогатяване на изпълнителя.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е изследвал въобще и не е изложил никакви съображения относно вида на уговорената неустойка и отделните нейни функции в противоречие със задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Уговорената в чл. 7 от договора е компенсаторна неустойка с оглед присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а определеният й размер не я прави нищожна a priori поради накърняване на добрите нрави. Функциите на неустойката са не само обезпечителни и обезщетителни, но и санкционни - размерът на неустойката не може да бъде сведен до точния размер на вредите от неизпълнение, тъй като това би обезсмислило санкционната функция на неустойката. С оглед и на изложените по-горе съображения, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че целта на претендираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При извършване на преценката за нищожност на неустоечната клауза, районният съд не е съобразил изпълнението на задължението, което тя обезпечава. Основен елемент на сключения между страните договор е срокът за предоставяне на услугите. Именно защото предмет на договора е индивидуално специфицирана с оглед изискванията на конкретния възложител услуга, за изпълнителя е от съществено значение да предоставя тази услуга през целия уговорен срок като дори поема риска с фиксирана цена за целия срок на договора, независимо от евентуална инфлация и увеличени разходи за труд. Както беше посочено по-горе, изпълнителят въобще не би могъл или не би могъл бързо и лесно да намери друг възложител, който да има същите системни компоненти на мрежата си и да се нуждае точно от същата услуга. Именно по тази причина неизпълнението на задължението на възложителя да не прекратява едностранно договора преди изтичане на срока му представлява съществено неизпълнение от гледна точка на кредиторовия интерес, скрепено с неустойка. Договорената неустойка не е излязла извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като изпълнителят е сключил договора очевидно осланяйки се на възможността да възстанови вложените от негова страна средства и ноу-хау за продължителен период от време, срещу задължението да осигури на възложителя сигурност на получавания ресурс. Уговорената неустойка е разписана с цел на обезпечи срочния характер на договора, а в случай на нарушаване на този съществен за договора елемент - да санкционира възложителя и да обезщети изпълнителя.

Предвид гореизложеното, дружеството – жалбоподател настоява за отмяна на атакуваното Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 1305/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. и за постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира се и присъждане на сторените деловодни разноски.

4

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия - ПОЧИВНА БАЗА “ОРЛИЦА” – к.к. Пампорово, с булстат: 176267875, със седалище и адрес на управление: к.к, Пампорово, местност „Караманджа“, преставлявано от директора – Е.К.А., чрез процесуалния представител – адв. С.Н. от АК – гр. С., със съдебен адрес: гр.С., ул. Б. №11, ет.2, офис 8-9.

С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага се, че съответен на закона е изводът на съда за недължимост на претендираната неустойка и нейната нищожност на основание чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. Правилно е прието, че процесната неустойка е уговорена в отклонение от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна.

Според въззиваемото дружество, неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че районният съд се е позовал формално на задължителните указания в т.З от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и не е преценил правилно фактите по делото. Излага, че именно на база направените фактически констатации за вида на договора, за характера на задълженията, вида на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, съдът е обосновал своето решение.