Определение № 414 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 545/2023
- Вид
- Определение № 414
- Подписан
- 16.11.2023
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 414 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500545 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 29757/03.10.2023 г. от К....... (сега К.....) против определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.
Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното и да не присъжда държавна такса, както и да не уважава искането на другите участници за присъждане на разноски.
Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.
За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че посочените суми се дължат, независимо, че производството по делото е прекратено.
Този извод е законосъобразен.
1
Пред ОС – Пловдив е депозирана искова молба от К....... (сега К.....) за отнемане от Н. Г. Ю. ЕГН ********** и А. А. А. ЕГН ********** в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 200 807.73 лева, както следва: от Н. Г. Ю. ЕГН ********** имущество на стойност 128 205.80 лева и от А. А. А. ЕГН ********** имущество на стойност 72 601.93 лева.
С протоколно определение № 1584/12.09.2023 г. производството по делото е прекратено поради отказ от иск, направен от К....... (сега К.....).
Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПК....., с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.
Настоящата инстанция намира, че посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че при приключване на делото с краен съдебен акт (който може и да не е решение), съдът следва да присъди държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК към който кодекс препраща чл. 159 от ЗПК......
Следователно се дължи заплащане на държавна такса, съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При обща цена на исковете от 200 807.73 лева, дължимата държавна такса е 4% върху посочената сума, а конкретният размер е 8 032.31 лева и същата следва да бъде присъдена в полза на Държавата.
Иска се отнемане на имущество от Н. Г. Ю. ЕГН ********** имущество на стойност 128 205.80 лева.
Както вече беше посочено, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Не е налице хипотезата, изключваща дължимостта - няма постигнато споразумение, а е направен отказ от иск.
При стойност на претендираното имущество от Ю. в размер на 128 205.80 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 9 778.23 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. (л. 1113 от делото на ОС), договореното възнаграждение е в размер на 6 300.00 лева (под минимума), за което е записано, че е платено в брой.
В този смисъл направените възнаграждение за прекомерност и за липса на доказателства за плащане не се подкрепят от нормативната база и доказателствата по делото.
Ето защо в полза на Ю. следва да бъде присъдена сумата от 6 300.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 555.00 лева, представляваща платени депозити за вещи лице или общо 6 855.00 лева.
2
При стойност на претендираното имущество от А. в размер на 72 601.93 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 6 458.15 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. (л. 1114 от делото на ОС), договореното възнаграждение е в размер на 6 300.00 лева (под минимума), за което е записано, че е платено в брой.
В този смисъл направените възнаграждение за прекомерност и за липса на доказателства за плащане не се подкрепят от нормативната база и доказателствата по делото.
Ето защо в полза на А. следва да бъде присъдена сумата от 6 300.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
До тези правни изводи е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.
Преписи от определението да бъдат връчени на страните.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3