Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 414 от 16.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 545/2023
Вид
Определение № 414
Подписан
16.11.2023
Състав
Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 414 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20235000500545 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 29757/03.10.2023 г. от К....... (сега К.....) против определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.

Частният жалбоподател моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло обжалваното и да не присъжда държавна такса, както и да не уважава искането на другите участници за присъждане на разноски.

Ответниците считат, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.

За да постанови този съдебен акт, окръжният съд е приел, че посочените суми се дължат, независимо, че производството по делото е прекратено.

Този извод е законосъобразен.

1

Пред ОС – Пловдив е депозирана искова молба от К....... (сега К.....) за отнемане от Н. Г. Ю. ЕГН ********** и А. А. А. ЕГН ********** в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 200 807.73 лева, както следва: от Н. Г. Ю. ЕГН ********** имущество на стойност 128 205.80 лева и от А. А. А. ЕГН ********** имущество на стойност 72 601.93 лева.

С протоколно определение № 1584/12.09.2023 г. производството по делото е прекратено поради отказ от иск, направен от К....... (сега К.....).

Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПК....., с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

Настоящата инстанция намира, че посочената норма следва да се тълкува в смисъл, че при приключване на делото с краен съдебен акт (който може и да не е решение), съдът следва да присъди държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 4 от ГПК към който кодекс препраща чл. 159 от ЗПК......

Следователно се дължи заплащане на държавна такса, съобразно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При обща цена на исковете от 200 807.73 лева, дължимата държавна такса е 4% върху посочената сума, а конкретният размер е 8 032.31 лева и същата следва да бъде присъдена в полза на Държавата.

Иска се отнемане на имущество от Н. Г. Ю. ЕГН ********** имущество на стойност 128 205.80 лева.

Както вече беше посочено, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Не е налице хипотезата, изключваща дължимостта - няма постигнато споразумение, а е направен отказ от иск.

При стойност на претендираното имущество от Ю. в размер на 128 205.80 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 9 778.23 лева.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. (л. 1113 от делото на ОС), договореното възнаграждение е в размер на 6 300.00 лева (под минимума), за което е записано, че е платено в брой.

В този смисъл направените възнаграждение за прекомерност и за липса на доказателства за плащане не се подкрепят от нормативната база и доказателствата по делото.

Ето защо в полза на Ю. следва да бъде присъдена сумата от 6 300.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 555.00 лева, представляваща платени депозити за вещи лице или общо 6 855.00 лева.

2

При стойност на претендираното имущество от А. в размер на 72 601.93 лева, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 6 458.15 лева.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г. (л. 1114 от делото на ОС), договореното възнаграждение е в размер на 6 300.00 лева (под минимума), за което е записано, че е платено в брой.

В този смисъл направените възнаграждение за прекомерност и за липса на доказателства за плащане не се подкрепят от нормативната база и доказателствата по делото.

Ето защо в полза на А. следва да бъде присъдена сумата от 6 300.00 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

До тези правни изводи е достигнал и окръжният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2162/19.097.2023 г., постановено по г. д. № 1870/2021 г. по описа на ОС – Пловдив, с което К....... (сега К.....) е осъдена да заплати в полза на Окръжен съд - Пловдив сумата от 8 032.31 лева, представляваща държавна такса по производството; да заплати на Н. Г. Ю. ЕГН ********** сумата от 6 855.00 лева, представляваща разноски по производството; да заплати на А. А. А. ЕГН ********** сумата от 6 300.00 лева, представляваща разноски по производството.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3