Определение № 2806 от 07.11.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1004/2025
- Вид
- Определение № 2806
- Подписан
- 07.11.2025
- В сила
- 07.11.2025
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 19, ал. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2806 гр. Бургас, 07.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501004 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 4740/15.05.2025г. по описа на Районен съд - Несебър, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 203670940 и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор З.
Б. чрез юрисконсулт Боряна Димова против Разпореждане № 1422 от 07.05.2025г., постановено по частно гр. дело № 592/2025г. по описа на Районен съд – Недебър, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против Б. Е. С. за следните суми, дължими въз основа на Договор за кредит „Бяла карта“ от 23.01.2024г.:
- над уважения размер от 600 лева до пълния предявен размер на дължимата главница от 623, 52 лева;
- сума в размер на 35, 65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2024г. до 18.09.2024г.;
- сума в размер на 92, 15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.09.2024г. до 29.04.2025г.
В частната жалба се посочва, че постановения съдебен акт е 1 неправилен и незаконосъобразен и се претендира да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов съдебен акт, по силата на който да бъде уважено депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В частната жалба се посочва, че проверката за съответствие на искането с императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличието на неравноправни клаузи, се отнася само до тези клаузи на договора, на които се основава искането, а в случая районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузата за неустойка за неосигуряване на обезпечение, на които искането за издаване на заявление по чл. 410 от ГПК не е основано.
В частната жалба се посочва, че погрешно заповедният съд е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Депозираната частна жалба е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок за атакуване на постановеното разпореждане (съобщение за постановеното разпореждане е получено от страна на заявителя на дата – 14.05.2025г. чрез Системата за сигурно електронно връчване, а жалбата е депозирана на 15.05.2025г.), подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването и дължимата държавна такса е заплатена, поради което и настоящият състав намира, че частната жалба е допустима.
Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на заявителя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по повод Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Б. Е. С. (Е.) за възникнали задължения по Договор за кредит „Бяла карта“ № 11084425, сключен на 23.01.2024г. между „Аксес Файнанс“ АД и Б. Е. Е., като впоследствие вземанията са прехвърлени от страна на „Аксес Файнанс“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 към 2
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата – 30.11.2023г., за следните суми:
- 623, 52 лева, представляваща главница;
- сума в размер на 35, 65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2024г. до 18.09.2024г.;
- сума в размер на 92, 15 лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 19.09.2024г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 02.05.2025г., както и
- законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 02.05.2025г. в районния съд до окончателното изплащане на задължението.
В заявлението са изложени доводи, че длъжникът не е извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем въз основа на поетите задължения по Договор за кредит „Бяла карта“ № 11084425, сключен на 23.01.2024г., поради което и за заявителя възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.
С Разпореждане № 1422 от 07.05.2025г., постановено по частно гр. дело № 592/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, първоинстанционният съд е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сума в размер на 600 лева, представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 23.01.2024г., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2025г. до окончателното изплащане на главницата, както и сума в размер на 25 лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и за 39, 93 лева, представляваща част от претендираното възнаграждение за юрисконсулт.
С цитираното разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б.
Е. С. (Е.) за следните суми, претендирани въз основа на Договор за кредит „Бяла карта“ от 23.01.2024г.:
- над уважения размер от 600 лева до пълния предявен размер на дължимата главница от 623, 52 лева – тоест – за сума в размер от 23, 52 лева;
- сума в размер на 35, 65 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.01.2024г. до 18.09.2024г.;
3
- сума в размер на 92, 15 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.09.2024г. до 29.04.2025г.
В своите мотиви, съдът е посочил, че договорената между страните неустойка излиза извън присъщите й функции, което личи от предвидения в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни, на практика почти неизпълними в този срок изисквания към евентуалния поръчител. Съдът е приел, че уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се основава на неравноправни клаузи в договора за кредит, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съдът също е приел, че липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Настоящата инстанция намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
По делото не се спори, че „Аксес Файнанс“ АД и Б. Е. Е. на дата – 23.01.2024г. са сключили Договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 600 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна Бяла карта, а кредитополучателят се е задължил да ползва кредита и да го върне съгласно условията на договора. Видно от сключения договор, на основание чл. 15 кредитополучателят се е задължил в срок до пет дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен инструмент да предостави на кредитодателя обезпечение, а в случай, че не представи такова, то дължи неустойка в размер, определен съобразно кредитния лимит, а именно – 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.
Правилно и законосъобразно, Районен съд – Несебър е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали 4 вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са изложените в тази връзка оплакванията в частната жалба. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви /в този смисъл решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63/. Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Ето защо задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора.
Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. С оглед на горното въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка както на целия договор за кредит, така и на отделни негови клаузи, независимо, че вземанията на заявителя не са основани на тях заповедният съд не само, че не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, но е действал в съответствие с вменените му от закона задължения по смисъла на чл. 411, ал. 2 от ГПК, зачитайки на основание чл. 633 от ГПК и задължителната практика на СЕС в тази връзка. В този смисъл - изложеното оплакване в жалбата се явява неоснователно.
Следва да се посочи, че настоящата инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, че целта на договорената клауза за неустойка излиза извън присъщите й функции и налага извода, че е уговорена да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора и е послужила за неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на кредита.
5
Настоящият състав споделя и изводите за недействителност на договора за кредит, поради неточното посочване на ГПР в него, изразяващо се в невключване на вземането на кредитора за неустойка при недаване на обезпечение в ГПР, независимо, че клаузата от договора, с която е уговорена тази неустойка представлява търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и начисляването й е в противоречие с чл.
10а, ал. 1 от ЗПК. Поради невключването на неустойката в посоченият ГПР, същият не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение. В тази връзка в решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 в отговора на втори и трети въпрос СЕС е приел, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по член 3, буква ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски.
По гореизложените съображения настоящата инстанция споделя мотивите в обжалваното разпореждане, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 във връзка с чл. 19, ал. 1 - 4 от ГПК, което води до настъпване на последиците на чл. 23 от ЗПК, при които потребителят дължи само чистата стойност по кредита, респ. остатъка й.
Разпечатката съдържа 41 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e326b5a5-bae1-44d9-8947-90730715b04f