Решение № 256 от 11.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20251800100306 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от З. К. С. с ЕГН:

********** от гр. С. срещу Софийски градски съд за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25055 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от постановеното от СГС окончателно решение № 1756 от 24.03.2025 г. по в.гр. д. № 9270/2021 г., 4 Е с-в, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от 02.04.2025 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с постановеното решение бил осъден да заплати на Топлофикация сумата в размер на 532,36 лева - представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 32, находящ се гр. С., ж.к.

„М.“ ., бл. ..., вх. ., аб. № ......, ИД номер ......, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 102,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.07.2019 г. по гр.д. № 22 866/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. Излага, че тази сума е определена въз основа на извършена ССЧЕ на първа инстанция и приета от съда, без да се съобрази искането му, че ССЧЕ е неправилна, защото не е отчетено с нея изменението на цените на топлоподаваната енергия с решение на ВАС № 15147/08.12.2020 г. по адм. дело №172/2019 г. 3 отд., с което е отменено Решение № 6511/08.11.2018 г. по адм. дело № 4607/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, като е отменено Решение №Ц-6/07.04.2017г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

1

С т.1 от отмененото решение на КЕВР било утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия на “Топлофикация София” ЕАД, приложими в настоящия случай за периода от 07.04.2017г. до м. 04.2018г.

Аргументът на съда записан в мотивите на решението е - „..Вещото лице е взело предвид сочените от ответника обстоятелства, като заключението е изготвено и депозирано след постановяване на решението на ВАС..“, без да коментира дали въпреки това ССЧЕ е правилна. Твърди, че вещото лице е използвало за изчисленията си старите непроменени данни за цените на топлоенергията, което довело до грешни сметки в крайните суми.

Топлофикация завела изпълнително дело пред ЧСИ за събиране на сумите, по приетите изчисления със старите суми, несъобразени с решението на ВАС. По този начин твърди, че са му нанесени неимуществени вреди в следствие на преживените болки и страдания от неправилното решение. Преживял сериозни психически страдания, тревожност, безсъние, чувство за безпомощност и унижение, което продължавало и до днес. Изпитва чувство на безпомощност и загуба на доверие в правосъдната система, нарушен социален и личен комфорт, включително затруднения в ежедневието, поради наложени финансови задължения.

С молба вх. № 4699/30.04.2025 г. уточнява, че вредите за него произлизат от влязло в сила решение, което било неправилно. С молба вх. № 7731/10.07.2025 г. уточнява, че СГС е отказал да приложи решение № 15147/08.12.2020 г. на ВАС без да обсъди възраженията му срещу неправомерно начислените задължения, като е приел за вярна съдебносчетоводната експертиза.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника СГС, с който излага, че исковата молба е недопустима и моли производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че по никакъв начин постановеното решение не може да бъде предмет на проверка в рамките на производство по реда на чл. 49 от ЗЗД, предвид което такъв иск би бил недопустим, евентуално неоснователен доколкото влезлите в сила решения са задължителни за всички страни по делото, за съдилищата и за другите държавни органи. Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение като прекомерно. Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като недопустими, евентуално, като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

С решение № 1756/24.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 9270/2021 г. по описа на СГС, е потвърдено решение № 20054877/28.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1255/2020 г. на СРС, ГО, 155 състав, в частта, с която по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.

2

422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че З. К. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 532,36 лева- представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот - апартамент № 32, находящ се в гр. С., ж.к. „М.“ ., бл. ..., вх. ., аб. №......, ИД номер ......, ведно със законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 102,21 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 14.09.2016 г. до 10.04.2019 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 09.07.2019 г. по гр.д. № 22 866/2019 г. по описа на СРС, 155 състав. В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Решението на СГС е окончателно.

По делото е приета съдебно-психологична експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира с доверие. Според заключението част от особеностите в социалното функциониране на лицето са съществували и преди процесното събитие - здравословни ограничения, свързани с експертно решение на ТЕЛК, продължителен период извън трудова заетост и отсъствие на семейни контакти. В хода на изследването е установено, че процесното събитие е довело до засилване на емоционални преживявания при ищеца, а не до качествено нови психични прояви. Психологичните преживявания са определени като слабо до умерено изразени, като се проявяват основно чрез повишено психично ангажиране със ситуацията, мисловно връщане към нея и необходимост от аргументиране на собствената си позиция. Според вещото лице следва да се отчете, че подобен тип преживявания и начин на интерпретиране на събитията са налице и преди процесното събитие, поради което не могат да бъдат обяснени единствено с него. Установените преживявания имат характер на субективни реакции, свързани с начина, по който лицето интерпретира събитията. Те не представляват самостоятелно психично състояние с ясно разграничима продължителност. От проведеното психологично изследване вещото лице е установило, че ищецът описва преживяване на влошено качество на живот, което е свързано основно със засилване на негативни мисли, насочени към преживяване на несправедливост и необходимост от аргументиране на собствената си позиция.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Настоящият състав споделя практиката, обективирана в Решение №110 от 14.06.2013 г. по гр.д. №93/2012 г. по описа на ВКС, IV –то ГО, Решение № 212/07.11.2019 г., постановено по гр.д. № 3544/2018 г. по описа на ВКС, IV-то ГО, Определение № 414 от 04.06.2014 г. по ч.гр.д. № 1827/2014 г. по описа на ВКС IV –то ГО и др. и намира, че предявеният иск е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, 3 отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Доколкото това са правопораждащи факти ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е наличието на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. За да е противоправно едно деяние, то трябва служителят на ответника да има нормативно или договорно вменено задължение, което да го задължава да извършва такива действия.

Отговорността на СГС се претендира, поради постановеното от СГС окончателно решение № 1756/24.03.2025 г. по в.гр.д. № 9270/2021 г., с което е потвърдено решение № 20054877/28.02.2021 г., постановено по гр.д. № 1255/2020 г. на СРС, ГО, 155 състав, в обжалваната част. Като правопораждащ за претенцията си за обезщетение факт ищцовата страна сочи фактически твърдения за противоправни действия на съдебния състав, който не е положил дължимата за професионалисти грижа при постановяване на съдебното решение. Ищецът се позовава на това, че приетата на първа инстанция съдебно-счетоводна експертиза според него е била неправилна, защото не е отчетено изменението на цените на топлоподаваната енергия с решение на ВАС №15147/08.12.2020г. по адм. дело №172/2019г. 3 отд.

От производството по гр.д. № 1255/2020 г. по описа на СРС е видно, че съдебно-счетоводната експертиза е депозирана в съда на 04.01.2021 г. /л. 136л.144 от делото/. В проведеното открито съдебно заседание на 14.01.2021 г. е прието заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. А.

Б., като нито З. С. /присъствал на заседанието/, нито адв. Р. В. /назначен за особен представител на ответника/ са оспорили експертизата. Не е било направено и искане за допускане на допълнително или повторно заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в случай, че ответникът е имал съмнение за неговата правилност. В проведеното открито съдебно заседание на 02.02.2021 г. не са релевирани доказателствени искания от страните и делото е обявено за решаване.

4

Във въззивната жалба на адв. Р. В. не е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Във въззивната жалба и допълнение към нея от З. С. е направено искане съдът да направи изчисления сам или да възложи изчисленията на вещо лице и намали пропорционално отсъдените в решението главница и лихва. С молба вх. № 4846/16.01.2024 г. по в.гр.д. № 9270/2021 г. по описа на СГС, въззивникът З. С. заявява, че не поддържа така направените искания за корекция от съда на първоинстанционното решение.

Счита исканията си за недопустими, защото е недопустимо да иска корекция на цената на ИМ подадена от ищеца, от въззивния съд, защото е ответник по делото /л. 163 от делото/. В проведеното открито съдебно заседание на 21.03.2024 г., въззивникът З. С. и пълномощника му адв. Вълев не са релевирали доказателствени искания.

Съдът намира, че извършените процесуални действия от съдебния състав на СГС и самото постановяване на съдебно решение № 1756 от 24.03.2025 г. по в.гр. д. № 9270/2021 г., IV-е състав на СГС не могат да се квалифицират като противоправни и виновни действия. На първо място следва да се отбележи, че съдът назначава съдебна експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания в определена област, с каквито съдията не разполага. В случая в първоинстанционното производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, приета по делото, която не е била оспорена от страните. Във въззивното производство не са релевирали доказателствени искания за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, поради което такава не е била назначена.