Решение № 368 от 21.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000325 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №16308 от 22.12.2023 г. от З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ** - чрез процесуалния му представител адв. Д. С. против решение №385 от 01.12.2023г., постановено по т. д. N 93/2022г. по описа на Окръжен съд – С.З., В ЧАСТТА с която е осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на С. Ш. А. и на А. М. А., суми над 120 000 лева до присъдения размер от 220 000 лева /поотделно за всеки един от тях/, представляваща обезщетение за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на сина им М. А. М., настъпила вследствие на ПТП от 10.10.2021г., причинено виновно и противоправно от С. Ш. С. при управление на лек автомобил М., модел *, с рег. №**, отговорността на който е предмет на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Изложени са съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Иска се неговата отмяна в осъдителната му част за разликата над 120 000 лева до присъдения размер от по 220 000 лева относно обезщетението за неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци и изцяло в частта относно присъдената законна лихва от 08.11.2021г. до окончателното плащане.

Изразени са съображения, че определените от съда размери на обезщетенията са прекалено завишени, неотговарящи на критериите за справедливост, несъобразени са с обективните реалности и обществени отношения и условия и стандарта на живот в страната. По отношение на присъдената законна лихва върху главниците, считано от 08.11.2021г. до окончателното изплащане счита, че следва да бъде освободен от последиците на забавата, поради забава на ищците, които не са представили информация за банковите си сметки нито с отправената застрахователна претенция, нито с исковата молба, нито при поискване от ответника с отговора на исковата молба, с което са го лишили от възможността за частично доброволно плащане. Затова счита, че присъждането на законна лихва върху цялата главница и за целия период – от 08.11.2021г. до окончателното плащане, е необосновано.

Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни С. Ш. А. и А. М. А. - чрез процесуалния им представител адв. П. К., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Счита, че присъденото обезщетение на всеки от ищците е съобразено със съществуващите близки отношения между тях и починалия им син, както и с обществените условия в годината на настъпване на ПТП. Счита, че по-големите по размер обезщетения за вреди от ПТП от 2021г. са съобразени с увеличените лимити на отговорност по застраховките гражданска отговорност на автомобилистите. Относно законната лихва, счита, че след като жалбоподателят е отказал плащане на обезщетение, защото го е смятал за недължимо, не следва да се освобождава от отговорност за забавата си.

Направено е искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на страните във въззивното производство.

2

Постъпила е частна жалба вх. №4733/08.04.2024г. от адв. П. К. – пълномощник на ищците С. Ш. А. и А. М. А., осъществила тяхното процесуално представителство безплатно пред Окръжния съд, против Определение №194/12.03.2024г., постановено по т.д. №93/2022г. по описа на ОС – С.З., с което е оставено без уважение искането на адв. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като се иска размерът на определеното по реда на чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение да бъде увеличен при съобразяване с минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. в редакцията и към момента на приключване на устните състезания пред Окръжен съд.

Представени са копия от актове, представляващи цитирана в частната жалба съдебна практика, на която се позовава жалбоподателя.

Постъпил е отговор на частната жалба от З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Д. С., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че приложима при определяне на възнаграждението на адвоката по реда на чл.38 от ЗА следва да бъде редакцията на нормата от Наредба №1/2004г., действала към датата на сключване на договора за правна защита между адвоката и представлявания.

Отделно от горното – счита, че възнаграждението следва да се определи от съда фактическата и правна сложност и извършената работа.

Третото лице – помагач „Б.В.и.г.“ АД – гр. С., пл. „П.“ №*, ЕИК** не изразява становище по въззивната жалба и по частната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищците С. Ш. А. ЕГН ********** и А. М. А. ЕГН **********, и двамата от с. О., ул. „И.“ №*, със съдебен адрес: ** твърдят, че на 10.10.2021г., на път **, между гр. К. и с. В.Л., е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал М. М. – син на ищците. Твърдят, че автомобилната катастрофа е причинена от С. Ш. С., при управление на лек автомобил „М. *“ с рег. № ** Твърдят, че ПТП е причинено от водача С. Ш.

С., поради нарушение на правилата за движение по пътищата, който при движение изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно 3 движение и се ударил в насрещно движещия се лек автомобил с рег. №**, управляван от С. Б.. Твърдят, че смъртта на техния син е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. С влязла в сила Присъда №54/14.06.2023г. по НОХД №882/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият С. Ш. С. е признат за виновен в това, че на 10.10.2021г., на път **, между гр. К. и с. В.Л., при управление на лек автомобил „М. *“ с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1, чл.16 ал.1 и чл.20 ал.2 изр. 21-во от ЗДвП, вследствие на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на М. А. М. от село О., обл.С.З., пътуващ на задната седалка на лекия автомобил„ М . *“. Твърдят, че вследствие на причинената смърт на техния син са понесли неимуществени вреди – шок, мъка, скръб, отчаяние. Твърдят, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – гр.

С..

Молят съда да осъди ответника З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. да им заплати по 220 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от всеки един от тях болки и страдания в резултат на причинената смърт на техния син М. А. М., починал при пътно – транспортно произшествие, станало на 10.10.2021г., предизвикано от виновен водач С. Ш. С., при управление на лек автомобил „М. *“ с рег. № **, застрахован при З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по полица №**, валидна от 27.03.2021г. до 26.03.2022г., заедно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на уведомяването на застрахователя - 08.11.2021г., до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С., бул. „Г. М. Д.“ №*, ЕИК ** оспорва предявените искове. Счита, че липсва основание за ангажиране отговорността на застрахователя, доколкото не се установява виновно и противоправно поведение на застрахования по застраховка „гражданска отговорност“. Твърди, че за процесното ПТП е допринесло и поведението на водача на л.а. „М.П.“ с рег. №** – С. Б., чиято гроажданска отговорност е предмет на застраховка с ЗАД „Б.В.и.г.“ АД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия син на ищците, поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП и поради това, че е разсейвал водача с 4 разговори, което му е попречило да предприеме спасителна маневра при опасност. Счита претендираните размери на обезщетенията за прекалено завишени и неотговарящи на критериите за справедливост. Намира претенциите за присъждане на лихва за неоснователни, поради това, че ищците не са представили поисканите им допълнителни документи и не са посочили банкова сметка.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Признава се и обстоятелството, че писмената застрахователна претенция на ищците е получена от застрахователното дружество на 08.11.2021г.

Третото лице – помагач Б.В.и.г.“ АД – гр. С., пл. „П.“ №*, ЕИК** с писмено становище от 24.04.2023г. счита, че липсват основания за ангажиране на отговорността му като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ на водача на л.а. „М.П.“ с рег. №** – С. Б., тъй като намира, че няма негово виновно поведение за настъпването на ПТП. Посочва, че единствената причина за ПТП е поведението на водача С. Ш. С., който е загубил контрол на автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е намирал правилно движещия се лек автомобил „М*“, управляван от Б.. Оспорва водачът на л.а. „М.П.“ с рег. №** – С. Б. да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Счита претенциите за несправедливо завишени по размер.

Първоинстанционният съд е намерил претенциите на ищците – родители на починалия М. за основателни в пълните им предявени размери от по 220 000 лева. Ответникът обжалва решението само за разликата над 120 000 лева до присъдените размери от по 220 000 лева и в частта относно присъдената законна лихва върху обезщетенията, считано от 08.11.2021г.

В частта, уважаваща претенциите до 120 000 лева решението не е обжалвано и не е предмет на въззивното производството.

Видно от представеното писмо изх. №5989 от 26.11.2021г. ищците са отправили писмена застрахователна претенция до З.а.д. „ДБ**“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. Не се спори, че това искане е достигнало до ответника на 08.11.2021г. Това се установява и от изявлението в изпратения отговор изх. №5989 от 26.11.2021г. С писмо изх. №730/08.02.2022г. застрахователят е отказал изплащане на обезщетения като се е позовал на 5 неангажирани доказателства за виновността на застрахования водач за настъпване на ПТП. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищците против застрахователя.

Видно от представената влязла в сила Присъда №54/14.06.2023г. по НОХД №882/2023г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият С. Ш. С. е признат за виновен в това, че на 10.10.2021г., на път **, между гр. К. и с. В.Л., при управление на лек автомобил „М. *“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1: Като участник в движението по пътищата с поведението си не е трябвало да създава опасности и пречки за движението и не е трябвало да поставя в опасност живота и здравето на М. А.

М., чл.16 ал.1: като водач на пътно превозно средство на пътно платно с двупосочно движение му е било забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне и чл.20 ал.2 изр. 1-во от ЗДвП: като водач на пътно превозно средство е бил длъжен при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия и със съС.ието на пътя, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие, вследствие на което допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на М. А. М. от село О., обл.С.З..

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.