Решение № 72 от 26.01.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Стара Загора, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Г.ев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Г.ев Гражданско дело № 20235530102290 по описа за 2023 година

Делото е образувано по иск с правно основание чл.558,ал.7 КЗ вр. чл.45 ЗЗД от ищеца Г. фонд - София против Г. Т. Г., за заплащане на сумата от 5000лева, предявени като частичен иск от общо 362 476,07лева представляващи изплатено от Г. фонд обезщетение по щета № 210165/26.07.2013г., както следва: 2000лева частичен иск от действително изплатената сума по изпълнително дело ***г. по описа на ЧСИ Виолета Матова № 860 от 346 856,77лева, 2000лева от общо изплатената сума по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Виолета Матова № 860 от 6559,30лева и 1000лева частичен иск от изплатената сума от общо 8960лева – заплатената общо дължима държавна такса към СГС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

В исковата си молба ищецът твърди, че на основание чл. 557, ал.1, т.2, б."а" от Кодекса за застраховане, изплатил по щета № 210165/26.07.201 Зг., обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 362 476.07 лева на И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на наследодателката им К.Д.Т., настъпила в резултат на ПТП, причинено на 30.12.2009г. от Г.

Т. Г. като водач на микробус „Форд Транзит“ с ДК № **** и по влезли в сила съдебни Решения по гр. д. № 15117/201 Зг. на СГС, 11с-в, в. гр. д. № *** на САС, 1 с-в, по които дела ответникът бил трето лице - помагач на страната на Г. фонд. ПТП настъпило при следния механизъм: На 30.12.2009 г. около 10,15 часа на ул. „Теменуга“ в кв. Лозенец“ на гр. Стара Загора било настъпило ПТП с участието на микробус „Форд Транзит“ с ДК № ***, управляван от Г. Т. Г., ЕГН ********** и пешеходката К.Д.Т., за което била налице влязла в сила присъда по нохд № *** г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, наказателен състав.

С цитираната присъда № *** г. на Окръжен съд - Стара Загора, влязла в сила на 29.10.2013 г., подсъдимият по това дело Г. Т. Г. ЕГН ********** бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.12.2009 г. в гр.Стара Загора, при управлението на товарен автомобил марка „Форд Транзит" с рег.№ *** бил нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1. т.1 ЗДвП 1

– „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди": чл.40, ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“; чл.40, ат.2 ЗДвП - „По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му Сигнализира за опасности" и чл.116. пр. посл. ЗДвП - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарели хора“ и с деянието си е причинил по непредпазливост смъртта на К.Д.Т., като е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата престъпление по чл.343а, ал.1. б.„б" във връзка с чл.343, ал.1, б„.в" във връзка с чл.342. ал.З НК. И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П. се обърнали към Г. фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 557 от Кодекса за застраховането без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за лек микробус „Форд Транзит“ с ДК № ***, и по образувана щета № 210165/26.07.2013г. Г. фонд отказал да изплати обезщетение. И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П. не се съгласили с постановения отказ от изплащане на обезщетение и образуваха срещу Фонда гр. д. № ***г. на СГС, 11с-в.

Въз основа на Решение по гр. д. № ***г. на СГС, 11с-в И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П. осъдили ищеца, както следва: На И.Е.Г. сумата в размер на 56 000,00 /петдесет и шест хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 29.10.2013 г. до окончателното й заплащане; На Д.Е.Т. сумата 56 000.00 /петдесет и шест хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й заплащане; На Г.Е.П. 56 000.00 /петдесет и шест хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й заплащане; На А.Е. Г.ев 56 000.00 /петдесет и шест хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й заплащане; На А.Е. Г.ев сумата 378,00 /триста седемдесет и осем/ лева - обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 29.10.2013 г. до окончателното й заплащане; Г. фонд бил осъден да заплати на адвокат Петя Керанова - САК сумата 5 677,99 лева /пет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ - адвокатско възнаграждение. Г. фонд бил осъден да заплати по сметка на Софийски Градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сума от 8 960,00 /осем хиляди деветстотин и шестдесет/ лева - държавна такса. По делото било установено съпричиняване на загиналата, предприемайки и пресичайки пътното платно без да се съобрази с посоката, скоростта и разС.ието на приближаващото се МПС. К.Д.Т. била допринесла за настъпването на вредоносния резултат, което съпричиняване съдът бил приел за 3/10.

С решение по в.гр.д. № *** на САС, 1 с-в ГФ бил осъден да заплати разноски за въззивна инстанция на И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П. в размер на 5.00 лева и 9.59 лева адв. възнаграждение на адв. Керанова.

И.Е.Г., Д.Е.Т., А.Е. Г.ЕВ и Г.Е.П. се снабдили с изпълнителен лист образували ИД № ***г. по описа на ЧСИ № 860 и след получена ПДИ, била изплатена сума в общ размер, както следва: Главница - 223378.00 лева, законна лихва- 109 557.11, разноски - 20 638.15 лева - Общо 254 573.26; ЧСИ № 860 възстанови на Фонда надвнесена сума по ИД в размер на 7616.49 лева. Действително изплатената сума по 1207/18 следвало да е в размер на 346 856.77 лева.

Въз основа на Решение по гр. д. № ***г. на СГС, 11с-в, в. гр. д. № *** на САС, 1 с-в адв. Керанова се снабдила с изпълнителен лист образува ИД № ***г. по описа на ЧСИ № 2

860 и след получена ПДИ, била изплатена сума в общ размер на 6 831.91 лева; ЧСИ № 860 възстановил на Фонда надвнесена сума по ИД в размер на 272.61 лева. Действително изплатената сума по 172/19 следвало да е в размер на 6 559.30 лева: С платежно нареждане от 24.01.2019г. била заплатена дължимата държавна такса към СГС в общ размер на 8 960.00 лева; Описаните по - горе плащания били обобщени в подробна писмена счетоводна справка.

Тъй като претендирали 5 000.00 лева частичен от 362 476.07 лева, правят следното уточнение, а именно, че Фонда претендирал: 2 000.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 346 856.77 лева: 2 000.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 6 559.30 лева: 1 000.00 лева частичен иск от изплатената сума в общ размер на 8960.00 лева: Ответникът бил трето лице помагач по цитираните от Фонда съдебни решения в исковата молба. Съгласно тези решения била установена вината на ответника, определено било обезщетение за търпените от ищцовата страна болки и страдания вследствие на процесното ПТП, поради което искът бил уважен. В процеса безспорно била доказана вината и настъпилите вредоносни последици. Доказало се противоправното поведение на ответника. Същото било потвърдено от приетите в хода на процеса САТЕ и СМЕ. Съгласно чл. Чл. 223. ал. 1 от ГПК „Постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна.“ ал. 2 „Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, не страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено ши поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства ши доказателства. “. В случай, че ответникът оспорвал предявения иск по основание и/или размер и предвид провеждането на пълно и главно доказване моли да бъдат взети предвид приложените към исковата молба доказателства, както и да бъде назначена ССчЕ, като вещото лице след запознаване с приложените към исковата молба доказателства, да даде заключение дали Г. фонд е заплатил посочената в исковата молба сума, съгласно приложените платежни нареждания. С регресна покана поканили ответника да възстанови изплатеното от Г. фонд, но и до днес лицето не било погасило изцяло задължението си. Моли съда на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането (отм) сега чл.

558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, да осъди Г. Т. Г. да заплати на Г. фонд исковата сума от 5 000.00 лева частичен иск от 362 476.07 лева. (триста шестдесет и две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и седем стотинки), представляващо изплатеното от Г. фонд по щета № 210165/26.07.201Зг., присъденото по влязло в сила съдебно Решение по гр. д. № ***г. на СГС, 11с-в, в. гр. д. № *** на САС, 1 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение по следната банкова сметка на Г. фонд: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, IBAN - BG66 UNCR7630 1009 5185 01, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) на УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК - UNCRBGSF.

В едномесечния срока по чл. 131 ГПК е представен подробен писмен отговор от ответника Г. Т. Г., в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е заплатил сочените в исковата молба суми, като банковата сметка на правоимащите лица не била заверена с изплатеното застрахователно обезщетение. Оспорва описания механизъм на ПТП, като същият не бил установен в представената присъда. Счита, че за всички сочени факти и обстоятелства ищецът следвало да проведе пълно и главно доказване.

Представената от ищеца справка била неясна и не следвало да се приема като доказателство по делото, оспорва връчването на регресна покана, както и дължимостта на претендираните суми, над посочените във всеки един от двата изпълнителни листа, като моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В отговора си ответникът oспорва исковата молба, относно изнесените в нея факти и 3 обстоятелства. Оспорва съществуването на вземанията на ищеца Г. фонд.

Оспорва, че било възникнало регресното право на Гарнционен фонд, като счита, че същият не бил платил сочените в искова молба суми. Представените платежни нареждания не удостоверявали, че Г. фонд бил платил сумите по посочените изпълнителни дела.

Същите не били изготвени от съответната банка и нямали подпис и печат на съответния служител, поради което счита, че плащането не било доказано по несъмнен начин.

Следователно липсвали доказателства банковата сметка на правоимащите лица да била заверена с изплатено застрахователно обезщетение. Оспорва претендираните от ищеца суми, посочени в исковата молба, както по основание, така и по размер, тъй като от нейното съдържание на ставало ясно как точно били формирани тези стойности. На едно място в исковата молба било посочено, че Г. фонд били заплатили 254 573,26 лв. на наследниците, а на друго 346 856,77 лв. Оспорва така описания механизъм на ПТП, като счита, че с представената присъда същият не бил установен. Оспорва, че представените с исковата молба решения имали сила на присъдено нещо, простираща се спрямо ответника, като счита, че за всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба, следвало да се проведе пълно и главно доказване. Оспорва представената справка, в която били посочени сумите, заплатени от Г. фонд като неясна. От нея не ставало ясно как точно били формирани посочените суми, поради което същата не следвало да бъде приета като писмено доказателство по делото. Оспорва наличието на валидно връчена регресна покана. От приложената към исковата молба, покана, с изх. № ГФ-РП-518/05.09.2022 г., ведно с плик и обратна разписка, било видно, че същата така и не била достигнала до него, а била върната към подателя в цялост. В този смисъл, не можело и не следвало да се прави заключение, че същият бил редовно поканен да заплати своето евентуално задължение доброволно. На отделно основание, оспорва дължимостта на претендираните суми, над посочените във всеки един от двата изпълнителни листа. Разликата в сумите се дължала на допълнително акумулираните такси и разноски за принудително събиране и за законна лихва. Счита, че увеличаването на дължимата сума се дължало на груба небрежност, допусната от Г. фонд, които били разполагали с възможността да платят непосредствено след влизане в сила на решението, а не го направили. Поради гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове от ищеца. Моли за присъждане на възнаграждение по чл.38 от ЗА за безплатно процесуално представителство на ответника.