Решение № 162 от 07.05.2019, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162 07.05.2019 година гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, пети състав на ……..…петнадесети април………….… две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря……Радостина Кабадалиева…………………...…..….

И прокурора ………………………………..………..………………………...…… като разгледа докладваното от съдия Петкова….……..….………….………….. гражданско дело ……….№ 652 по описа за

2018 година..………………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от М.К.И. с ЕГН **********, с която срещу М.Д.В. с ЕГН ********** се предявяват обективно кумулативно съединени искове за обявяване недействителността (нищожността) като привиден на сключения между страните договор за прехвърляне на собственост срещу задължение на приобретателя да престира на прехвърлителя издръжка и гледане, обективиран в НА № 107, том III, дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус при PC Хасково, с който ответницата е прехвърлила на ищцата правото на собственост върху ¾ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на АГКК, одобрен със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен адрес: гр.Х.,ул.С.п.№ **.вх.*ет.*,ап.** с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***; под обекта:

*** и над обекта: ***, като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор ***, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите : избено помещение № 11, с площ от 15.18 кв.м., при граници и съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север - коридор; изток- мазе № 23- собственост на Д.Н.М. , юг-ул.С.п. и ведно с таванско помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници: запад-таван № 12- собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север -коридор; изток-таван № 25- собственост на Т.П.П., юг- ул.С.п., ведно с 3, 798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота; и за разкриване на относителната симулация и обявяване за действително на прикритото съглашение, за което ищцата твърди, че е договор за дарение на същия имот.

Ищцата твърди, че с нотариален акт № 081, том XIII, дело 1095/21.12.2005 година на нотариус № 353 К.Г., тя и съпругът ѝ М.К. И. били признати за собственици на жилище, представляващо самостоятелен имот в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр.Х.,ул.’’С. п.” № **, вх. *, ет.*, ап.**, с площ от 104.30 кв.м., описан в ИМ по граници и съседи, ведно с прилежащите избено помещение, таванско помещение и 3, 798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имот с идентификатор ***. Съпругът на ищцата бил починал на 10.03.2014 година. След неговата смърт ищцата, като преживяла съпруга, станала съсобственик на 3/4 ид.части от описаният имот, а синът ѝ М.И. - на 1/4 ид.части от същия.

След смъртта на съпруга на ищцата, ответницата започнала да я посещава редовно. Започнала да я убеждава в недобросъвестност на сина ѝ и съществуваща опасност да остане без имот и пари в банката. Уверила ищцата, че единственият начин да се предпази бил – ищцата да ѝ прехвърли имуществото си. Така, в продължение на една година и под давление на ответницата, ищцата ѝ дала - на 04.03.2015 година - 4000 лева, а на 01.10.2015 година - 42 498,71 лева. Освен това, на 02.10.2015 година страните сключили договор, обективиран в нот.акт № 46, том V, дело № 625/02.10.2015г на нотариус № 081 Хр.К.. Поради неизвестни за ищцата причини сделката била оформена като договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ищцата твърди, че по силата на този договор ответницата само привидно станала собственик на притежаваните от ищцата ¾ идеални части от процесния апартамент, като целта на ищцата била – да се предпази от посегателствата от страна на сина ѝ върху същата част от имота, до нейната смърт. За това свое действие ищцата не била уведомила никого, а ответницата Д. се задължила устно - в избрания от ищцата момент да ѝ прехвърли обратно нейните ¾ ид.части от имота.

Ищцата настоява, че при сключването на договора и двете страни нямали намерение да сключат алеаторен договор за издръжка и гледане, а такъв за дарение, като водещият мотив на ищцата бил – да не се създават никакви насрещни престации, за да няма такива престации и при връщането на имота. След като получила облагите, ответницата престанала да ѝ се обажда и ищцата се притеснила. Още повече, че поведението на сина ѝ не давало повод да се притеснява за целостта на имуществото ѝ. В този период от време ищцата не търсела, нито получавала грижи и издръжка от ответницата, като считала, че те нямат такава уговорка. Едва осем месеца по-късно, на 22.06.2016 година, с нот.акт № 107, том 111, дело № 311/ 22.06.2016г на нотариус № 081 Хр.К., ищцата успяла да си върне собствеността върху процесните 3/4 ид.части от имота, като при подписването на нотариалният акт била уведомена, че си получава имота без реално да поема каквито и да било задължения. Отново поради неизвестни за нея причини договорът бил оформен не като дарение, а като такъв за издръжка и гледане. Ищцата настоява, че при сключването на атакувания договор и двете страни били с ясното съзнание, че ответницата ѝ дарява обратно, изцяло безвъзмезно това, което тя ѝ била дарила първоначално, както и че въпреки описаното в НА, ищцата нямала задължение да престира на ответницата издръжка и гледане. В подкрепа на твърденията си за липса на воля за сключване на алеаторен договор ищцата изтъква, че ответницата била почти 10 години по-млада от нея, здрава и трудоспособна. Не било житейски и морално оправдано - 84 годишна пенсионерка с множество заболявания и многократно хоспитализирана в МБАЛ - Хасково, на края на житейския си път да се задължава да полага грижи и издръжка за по-млад, здрав и трудоспособен човек. Именно поради тези обстоятелства ищцата не била допускала, че с подписването на втория нотариален акт тя реално се задължава да гледа и издържа ответницата. Подписвайки нотариалния акт от 22.06.2016 година тя единствено била уведомена, че си връща собствеността върху апартамента, който ѝ се дарява.

С тези фактически твърдения ищцата обосновава извода си, че на основание чл. 26 ал. 2 предл. 5-то ЗЗД процесната сделка е нищожна като привидна, сключена при относителна симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и прикрива договор за дарение. В същото време счита, че по отношение на прикритата сделка са налице всички условия за нейната валидност и тя може да бъде прогласена от съда за действителна и съответно да породи предвидените с нея правни последици, а именно - възстановяване на собствеността ѝ. С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба и уточнени с молба вх. № 9275/06.11.2018 година, ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви привидната сделка за нищожна, да приложи правилата за прикритата сделка – дарение и да я обяви за валидна.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК, адв. В.Д. *** - особен представител на ответницата М.Д.В., подава писмен отговор. Намира и двата предявени иска за допустими, но неоснователни. Оспорва заявеното от ищцата основание за нищожност на договора – привидност. Оспорва и наличието и действителността на твърдяното прикрито съглашение – договор за дарение.

Изразява становище за действителност на сключения договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и гледане. Настоява, че страните не са обвързани с прикрито съглашение и моли съда да отхвърли предявените искове.

В хода на делото, ответницата М.Д.В. се явява лично и с упълномощен адвокат П.. На първо място изразява становище за недопустимост на предявените искове. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от обявяване нищожността на процесната сделка, тъй като това няма да донесе на ищцата полезни последици. Оспорва исковете и като неоснователни. Настоява, че страните по договора са били наясно с вида и характера на сделката и волята им била да се обвържат именно с договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.

Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от нотариален акт № 081 т. 13 рег. № 8597 дело 1095/2015 година на нотариус К.Г., ищцата М.К.И. и съпругът ѝ М.К. И. (бивш жител ***) са били признати за собственици на апартамент № 11, находящ се в жилищен блок на ЖСК „Т. к. – *“, в гр.Х., ул. „С. п.“ № ** Ищцата твърди, а ответницата не оспорва – на 10.03.2014 година съпругът на ищцата е починал, като по силата на наследяването и в резултат на прекратяване на СИО, ищцата И. е станала собственик на ¾ идеални части от този апартамент. Останалата ¼ идеална част е получил по наследство синът ѝ М.И..

От събраните по делото гласни доказателства в допустимата им част ( св. Л.С., св. Р.Х., св. И.С., св. П.Н.) става ясно, че след смъртта на Михаил И., ищцата се е сближила с ответницата М.Д.В. – нейна братовчедка, също живуща ***. Едновременно с това, у ищцата се е породило недоволство относно поведението на сина ѝ М.И., както и опасение относно целостта на имуществото ѝ (в тази насока - обясненията на ищцата, дадени на основание чл. 176 ГПК, показанията на св. Х.К.).

Поради това и доверявайки се изцяло на братовчедка си М.В., на 01.10.2015 година ищцата ѝ превела по банков път сумата 40 000 лева, с уговорка да я върне при поискване. А освен това, в периода 04.03.2015 година – 01.10.2015 година ищцата е предоставила на ответницата паричен заем, като общият размер на получените от ответницата суми е възлизал на 46498, 71 лева. Това обстоятелство се установява от прието като доказателство по делото Решение № 50/08.02.2018 година, постановено по гр.д. № 1943/2017 година по описа на РС-Хасково, влязло в законна сила на 26.02.2018 година като необжалвано, както и от материалите на приложеното гр.д. № 1943/2017 година по описа на РС-Хасково.

Наред с това, на 02.10.2015 година, с нотариален акт № 46 том 5 рег. № 4407 дело № 625/2015 година на нотариус Х.К., между ищцата И. и ответницата В. е бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Няма спор относно това, че описаният в нотариалния акт апартамент е идентичен с този по нот.акт № 81/2005 година. По силата на сделката, М.К.И. е прехвърлила на М.Д.В. своите ¾ идеални части от процесния недвижими имот, срещу което М.Д.В. е поела задължение за в бъдеще за издръжка и гледане на прехвърлителката.

След сделката, отношенията между ищцата и ответницата се влошили (св. Р.Х., св. П.Н.) и М.И. се обърнала към адвокат Л.С. (свидетел по делото), с цел да получи помощ за връщането на предоставените на ответницата парични суми. Тъй като през продължителен период от време ответницата отказвала да върне парите, М.И. подала жалба в Районна прокуратура – Хасково и била образувана преписка вх. № 2241/2016 година. В резултат на това , ответницата е върнала на ищцата 41 200 лева, но останала да дължи 5298, 71 лева. (Решение по гр.д. № 1943/2017 година на ХРС). Така се е стигнало до образуване на исково производство за връщане на заетата сума и с решение № 50/08.02.2018 година М.Д.В. е била осъдена да заплати на М.И. сумата 4800 лева.

Освен това, ищцата И. се е обърнала към нотариус Х.К. (свидетел по делото) с искане за нотариално оформяне на сделка за прехвърляне собствеността върху процесния недвижим имот (принадлежащите на И. идеални части) от ответницата на ищцата. Нотариус К. е разяснила на ищцата два способа за прехвърляне на собственост – с алеаторен договор за издръжка и гледане и договор за дарение, обяснила е същността на сделките и разликите между тях, както и разликата в дължимите в двата случая такси (св. К.).

На 22.06.2016 година при нотариус К. са се явили двете страни по настоящото дело, които са сключили договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 107 т. 3 рег. № 2569 дело № 311/2016 година. Именно това е сделката, за която се претендира относителната симулация. По силата на договора, М.Д.В. е прехвърлила на М.К.И. правото на собственост върху ¾ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на АГКК, одобрен със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006г на ИД на АК с административен адрес: гр.Х.,ул.С.п.№ ***.вх.*,ет.*,ап.** с предназначение на обекта: жилище, апартамент, на едно ниво, целият с площ от 104.30 кв.м., със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: ***; под обекта: *** и над обекта: ***, като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор ***, построена в Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите : избено помещение № 11, с площ от 15.18 кв.м., при граници и съседи: запад-мазе № 12 собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север - коридор; изток- мазе № 23- собственост на Д.Н.М. , юг-ул.С.п. и ведно с таванско помещение № 11, с площ от 14,61 кв.м.,при граници: запад-таван № 12- собственост на Н.И.Г.И. Г. и Д.Н.Г.; север -коридор; изток- таван № 25- собственост на Т.П.П., юг- ул.С.п., ведно с 3, 798% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху имота. Срещу това, М.К.И. е поела задължението за в бъдеще за издръжка и гледане на прехвърлителката М.Д.В., като ѝ осигурява храна, отопление, грижи при немощ и болест, било лично или чрез трето лице, да ѝ обезпечи сносен и спокоен живот, докато е жива и доколкото нейните собствени средства не са достатъчни за това.