Решение № 6 от 23.01.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Оряхово, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20221460100591 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, с искане за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от сключен между страните Договор за паричен заем кредирект № 547326 от 15.07.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2220,34 лева на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Предявен e иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 -то ЗЗД, като се твърди и неравноправност на клаузата.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 е сключен Договор за паричен заем кредирект № 547326 от 15.07.2021 г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 1100 лв., а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – на 18 вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,05 % и при годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,05 %.

Сочи се, че съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на условията посочени в чл. 6.1 ищцата следва да заплати неустойка в размер на 2220,34 лв., която се начислява автоматично и се заплаща разсрочено, съгласно погасителния план по кредита.

Твърди се нищожност на клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на сумата от 2220,34 лв. неустойка, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на клаузата, поради нарушаване принципите на добросъвестност и справедливост, като се твърди 1 и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като неустойката е необосновано висока. Също така се сочат аргументи, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че неравноправната клауза не е индивидуално уговорена и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, действащо чрез юрисконсулт Лусиа Ванкова, с който се признава основателността на иска за установяване нищожността на клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит за заплащане на неустойка в размер на 2220,34 лв. Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за паричен заем кредирект № 547326 от 15.07.2021 г., с всички негови клаузи и уговорки. Сочи се, че не е заплатена сумата за неустойка в размер на 2220,34 лв. от страна на ищцата, като сумата не е претендирана от страна на ответното дружество за погасяване и на ищцата не са изпращани уведомления, покани и др., които да изискват от нея заплащане на тази неустойка. В този смисъл се иска и прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал.

2 от ГПК за възлагане на разноските по делото в тежест на ищцата, тъй като ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото и признава основателността на иска.

При горните аргументи е отправено искане постановяване на решение при признание на иска, с прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като се претендират и разноски по делото, с направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за паричен заем кредирект № 547326 от 15.07.2021 г. за сумата от 1100 лв. (обстоятелство обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с Определение № 379/07.12.2022 г.), като кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – 18 месечни погасителни вноски, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48,05 % и при ГЛП от 40,05 %. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).

Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство 2 за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск съдът намира последния за основателен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.

Ищцата се позовава на третата хипотеза на чл. 26, ал. 1 ЗЗД по отношение на атакуваната клауза от договора за кредит, като твърди, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Освен това се твърди, че клаузата се явява неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като предвиждат заплащане на необосновано висока неустойка.

Съдът намира неустойката от 2220,34 лв., разсрочена на 18 месечни вноски, всяка в размер на 109,37 лв., представлява уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на заемателя, ако в определен срок не представи някое от изброените в чл. 6.1 от същия договор обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Такова договаряне противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване на кредита (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитора да получи сигурно завишено плащане и то в значителен размер, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл.

19 от ЗПК). Тази неустойка на практика има характер на „цена за ползване на необезпечен кредит“, но е представена от ответното дружество като неустойка за неизпълнение на задължение за непредоставяне на обезпечение, поради което не е посочена в ГПР - основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. По този начин съдът намира, че клаузата действително накърнява добрите нрави и противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Тя води до нееквивалентност на насрещните престации и представлява сума, която оскъпява кредита с още 200 % от предоставената на кредитополучателя сума, респ. води единствено до неоснователно обогатяване на кредитора с тази сума и е резултат на неизпълнение на задължението на ответното дружество за преценка и оценка на платежоспособността на длъжника, с оглед встъпването в кредитно правоотношение с него (чл. 16 от ЗПК). Освен това уговорената неустойка безспорно излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и 3 санкционна функции (ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС), тъй като не обезпечава задължението по отпуснатия кредит, а друго вменено задължение - за обезпечаване на кредита, като следва да се има предвид и това, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от страна на кредитора (т.е и санкционната функция на неустойката е извън предмета на задължението по договора за кредит).

На следващо място, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно ЗЗП, „неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи”.

В случая основната цел на така уговорената неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, създаваща значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата, обуславящо нищожност на клаузата. Фактът, че ищцата е подписала договора за кредит не може да санира недействителността на посочената клауза не я прави автоматично и индивидуално уговорена.

Изложените по-горе обстоятелства обуславят основателността на предявения от ищцата иск за прогласяване на нищожността на клаузата на клаузата на чл. 6.2 от сключен между страните Договор за паричен заем кредирект № 547326 от 15.07.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2220,34 лева на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена в противоречие с нормите на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл.

24 от ЗПК.

По разноските:

Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. М. за предявения иск в размер на 385,42 лв. (чл. 7, ал.

2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията от ДВ бр. 68/31.07.2020 г. действаща към датата на сключване на представения договор между адвоката и ищцата от 07.06.2022 г.). С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 89 лв. платена държавна такса за предявения иск, а на адв. М. – сумата от 385,42 лв. адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.

Действително, не са ангажирани доказателства процесната неустойка да е претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е уговорена в договора, посоченото би могло да се случи във всеки един момент. Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна, респ. ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото по този начин се отрича вземане на кредитора против потребителя. Поради изложеното и 4 ответникът следва да понесе разноските в производството.