Решение № 1181 от 16.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1181 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000500571 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4723/04.09.2023г. постановено по гр.д.№ 3108 /2022г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, е отхвърлен изцяло иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД вр. чл.7 КРБ, предявен от А. Н. Ж. срещу Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения от магистрати на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.

№1312/2012 г. на СРП, както и от главния прокурор на РБ, изразяващо се в пропуск да се осъществи надзор и проверки за дейността на прокурори, в това число чрез издаване на нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати, като неоснователен.

С определение № 14217 от 23.11.2023 г. постановено по реда на чл.248 ГПК е допълнено решението от 04.09.2023г. в частта за разноските, като в полза на прокуратурата са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба.

Жалбоподателят-ищец А. Н. Ж. оспорва решението изцяло и моли да се уважи 1 предявенита от него претенция. Изтъква факта, че СГС отхвърля изцяло непредявен иск вместо действително предявените искове, като в грубо нарушение на процесуалния и материалния и поради неправилно тълкуване и прилагане на закона по време и място, неправилно квалифицира предявените искове, което води до нарушаване на правото му на защита, на равенството на страните в процеса, на служебното начало в процеса от пристрастен и несправедлив съд, неправилно разпределение на доказателствената тежест, превратно и непълно обсъждане на доказателствата, нарушение на правото на събиране на доказателства и доказателствени средства в процеса и незаконни откази за допускате и приобщаване на доказателствени средства, нарушение и незаконно лишаване от разпит на поискани свидетели по делото, незаконен и пристрастен отказ да се кредитират показанията на разпитания св.И. К. и превратното обсъждане и преправяне на смисъла и значението на свидетелските показания, неправилно определяне на предмета спора и неизготвяне на доклад с разпределение на тежестта на доказване, защото се квалифицират неправилно искове и се въвежда предмет на делото в нарушаване на волята на ищеца и диспозитивното начало в процеса. Посочва, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и в частност ареста му по време на участие в съдебно заседание по делото на клиента, което е форма на натиск и създаване пречки чрез злоупотреба с власт от прокуратурата, която видно от доказателствата по прокурорската преписка налична по делото, но необсъдена от съда е извършила умишлено ареста по делото и отвеждането му в 06 РУ на СДВР с цел за попречи на упражняването на адвокатските права на защитник в наказателния процес, Изтъква факта, че правилната квалификация на иска е по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

7 от КРБ, вр. чл. 134 от КРБ, вр. чл. 2 от Закона за адвокатурата, защото вредите са причинени от конституционно гарантирани права на адвоката и претърпените вреди, болки и страдния са от грубо нарушение на Конституцията на РБ и ЗСВ, Закона за адвокатурата, злоупотреба с власт от органи на Прокуратурата на РБ, довели до увреждането вследствие нарушаването на конституционно гарантираните му професионални права на независимост и изключителност. Неправилно СГС е разгледал и превратно, непълно и неточно е тълкувал нарушение на принципа на случайно разпределение на преписки с цел незаконно наказателно преследване от прокуратурата, като неправилно е интерпретирал бездействията на прокурор С., които не са по посочена от съда преписка, а по надзор на пр.пр. № 1312/2013 г. по описа на СРП, по която е оказан незаконен натиск за отвод и от зам. Районен прокурор Д. над избраната на случаен принцип прокурорка, като и съда неправилно приел за законна дейността на Главния Прокурор през процесния период, както и липсата на реално извършени действия и пълни и точни инструкции и нормативни актове от Главния прокурор и до сега. Твърди, че основното бездействие на ответника, от което са настъпили вредите, е бездействието на главния прокурор да извършва надзор и и методическо ръководство и вътрешни нормативни актове уреждащи законна процедура за образуване, водене и надзор на досъдебни производства срещу адвокат във връзка с особения конституционен статут на адвоката и адвокатурата в нарушение на Конституцията и Закона за адвокатурата и липса и бездействие за създаване на нормативна уредба в наказателния процес, с което е допуснал злоупотреба с магистратски властнически функции и правомощия и провеждане на 2 противоконституционно и престъпно преследване на адвокат по повод на упражнявана адвокатска професия. Твърди, че не е издал никакъв нормативен акт или методическо ръководство за извършване и надзор за законност по такива наказателни производства, от което са настъпили вредите, като бездействието в тази част продължава и към момента, като се извършват престъпления над адвокати от магистрати, МВР, ДАНС и други престъпления над адвокати във връзка с упражняването на правата им на адвокати, от което са настъпили вредите, като бездействието в тази част продължава и към момента.

Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът е дал правилна и обоснована правна квалификация на предявения иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Решаващият състав е достигнал до напълно правилния извод, че не е осъществен фактическият състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, поради което искът за обезщетение за непозволено увреждане против ПРБ е отхвърлен изцяло като неоснователен. Изтъква факта, че липсва противоправно поведение на изпълнителя на възложената работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като не е налице противоправност в дейността на наблюдаващите прокурори по посочените от ищеца преписки, нито на административни ръководители на прокуратури или на главния прокурор при осъществяването на методическо ръководство и надзор за законност. Това се установява по безспорен начин по делото, както с писмени доказателства, така и с липсата на годни доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.

Видно от посочените от ищеца прокурорски преписки, по които се твърди да е налице нарушение при приложението на правилото за избор на наблюдаващ прокурор при съблюдаване на принципа на случайния подбор, всички прокурори са избрани законосъобразно. Последното е проверено и потвърдено по реда на инстанционния контрол при проверки, инициирани по множество жалби от страна на А. Ж.. По отношение на твърдението за бездействие на главния прокурор на Република България да издаде нормативен акт или акт на методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати, следва да се подчертае, че правомощието на главния прокурор по чл.138, ал.1 т. 6 във вр. чл. 136, ал. 6 от ЗСВ е абстрактно и се реализира по отношение на всички прокурори по обособени групи от дела и преписки на различен принцип в зависимост от необходимостта. Отделно от това, както правилно е възприел съдът в обжалваното решение, по време на процесния период соченото методическо ръководство е осъществявано.

Подчертава, че съгласно принципа за разделението на властите, установен с Конституцията на Република България, главният прокурор не разполага със законодателни правомощия и не издава нормативни актове, поради което не би могъл да „създаде нормативна уредба в наказателния процес“ по отношение на каквито и да е обществени отношения. Освен това, свидетелските показания на свидетеля, допуснат в полза на ищеца, не доказват твърденията за отправяни заплахи и оказан натиск от страна на прокурор върху ищеца, в качеството му на адвокат на лицето Б. А.. Последните освен че са противоречиви, са дадени от лице, по отношение на което възникват съмнения за евентуална 3 заинтересованост, с оглед на което правилно първоинстанционният съд не ги е кредитирал.

Освен това, по делото не се установява причинна връзка между твърдените за претърпени неимуществени вреди (за доказване на които е представена медицинска документация) и каквото и е да е деяние на прокурор от структурата на ПРБ.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД, вр. чл.7 и чл. 134 от КРБ, вр. чл.2 от Закона за адвокатурата, тъй като е образувано на 16.04.2013 г.

Ищецът А. Н. Ж. твърди, че в качеството си на адвокат, понесъл вреди от противоправно поведение на прокурори на служба при ответника по пр.пр. № М-183/2011 г. на СРП и пр.пр.

№1312/2012г. на СРП, което се изразява в следното: 1) прокурор К. от СРП като наблюдаващ прокурор по пр.пр. № М-183/2011 г., по което ищецът е бил упълномощен като адвокат да представлява обвиняемия, го принуждавал да убеди клиента си да се признае за виновен, включително като го заплашва, че ще разследва и него;2) Прокурор Д. от СРП, в качеството си на заместник на районния прокурор, оказал натиск върху прокурора по пр.пр. № М183/2011 г. да се отведе и разпределил делото не на случаен принцип; 3). Прокурор С.- К. от СГП бездействала да установи нарушение на случайния принцип на разпределение на досъдебното производство и не е уведомила висшестоящи административни ръководители за нарушението пр.пр. № М183/2011г., 4). Главният прокурор С. Ц., като административен ръководител на прокуратурата, не извършил надзор и проверки за установяване на посочените по-горе нарушения и не изпълнил задължението си да издаде нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати.

Твърди, че от цитираното противоправно поведение са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан страх и стрес, в следствие на които настъпило влошаване на здравословното му състояние и заболял от онкологично заболяване. Претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27000 лв., ведно със законните последици.

Ответникът - Прокуратурата на Р.България оспорва изцяло исковата претенция. Навежда доводи, че от представените по делото доказателства по никакъв начин не се установя пряка причинна връзка между предприетите законосъобразни действия от действащи в СРП и СГС прокурори и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Относно твърдяното нарушение, изразяващо се в липса на издаден нормативен акт или методическо ръководство за провеждане на наказателни производства срещу адвокати, сочи, че в периода 11.04.2011г. 30.05.2014 г. са действали последователно Инструкция за действията, които могат да извършват органите на досъдебното производство по отношение на адвокати и Ръководство по приложението на НПК, отменено със Заповед от 30.05.2014 г. на главния прокурор поради несъответствие с чл. 138, т. 4 ЗСВ.Моли да се отхвърли претенцията и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна се установява, че на 17.08.2011г. е образувано досъдебно 4 производство под №165/2011г. по преписка №183/2011г. по описа на СРС срещу Б. Ц. А. за престъпление по чл.343Б НК - за това, че на 17.08.2011 г. при управление на мотоциклет „Хонда“ в неадекватно състояние самокатастрофирал в разделителен остров. Защитник на обвиняемия А. е адвокат А. Н. Ж., в чието присъствие са извършвани следствени действия (л.71 - Протокол за разпит на обвиняем). Видно от Протокол за избор на наблюдаващ протокол от 17.08.2011г. (л.16), че чрез системата за електронно разпределение за наблюдаващ прокурор по постъпилата на същата дата преписка с №183/2011 г. е определен Й. К..