Решение № 138 от 15.08.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. С., 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20221870100244 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „И.С.“ ООД,ЕИК:****,със седалище и адрес на управление грБ., П.З.С.,ул. “К. И. и логистичен паркБ.,представляван от управителя А.С. е предявил чрез пълномощника си адв.Д.З. срещу ответника „С.Т.“ ЕООД, ЕИК:****,със седалище и адрес на управление гр.С. к.к.“Б.“,хотел „С.“, представляван от управителя С.Д.А. иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.327,ал.1 от ТЗ, вр.чл.86,ал.1 от ЗЗД-за признаване за установено ,че ответникът „С.Т.“ ЕООД дължи на ищеца „И.С.“ ООД следните суми :сумата в размер на 1 303,40 лева ,представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената на доставени стоки ,съгласно експедиционни бележки и фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. ,лихва за забава периода от датата на падежа до подаване на заявлението в размер на 158,30 лева и законна лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане,сумата в размер на 623,45 лева ,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 4 853,73 лева /представляваща вземане по фактура № 1000100817/31.08.2020 год.,на стойност с ДДС 4 853,73 лева ,след приспадане/намаляване на стойността по Кредитно известие № 6000001362 от 31.08.2020 год./ ,за периода от датата на издаване на фактурата до 10.12.2021 год. –датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда; сумата в размер на 3,56 лева ,представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 25,84 лева, представляваща вземане по фактура № 1000101047 от 02.09.2020 год. ,на стойност 25,84 лева ,за периода от датата на издаване на фактурата до 10.12.2021 год. –датата на 1 подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда; сумата в размер на 48,32 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху сумата от 4 831,87 лева ,погасена на 17.01.2022 год. по реда и в срока по чл.414а от ГПК ,за периода от 10.12.2021 год. –датата на подаване на заявлението в съда до 17.01.2022 год. –датата на извършеното плащане.Претендира сторените в заповедното и настоящото производство разноски

В исковата молба се сочи ,че през летния сезон на 2020 година ответното дружество „С.Т.“ ЕООД управлявал обект хотел „К.“ в к.к.“С.Б.“,община Н., а ищцовото дружество „И.С.“ ООД му доставяло продукти и стоки въз основа на заявка.Заявките се взимали от представител на ищеца на място в заведението и са били доставяни отново на място .Предаването на стоките се е извършвало на представител на ответното дружество въз основа на експедиционна бележка ,придружена със сертификати за качеството на стоките.Въз основа на експедиционните бележки са издавани фактури,с посочена в тях банкова сметка за плащане на цената.

Сочи се ,че писмен договор между страните ,регламентиращ отношенията между тях не е подписан,но за всяка една от доставките е съставяна и предавана фактура ,която документира отношенията по доставка и покупко-продажба.Във фактурата е предвидено ,че плащането се извършва по банков път ,по посочена във фактурата банкова сметка.

Ищецът твърди ,че всяка една от доставките е била приемана изцяло,без забележки за количество и качество и други възражения.Поради направено възражение на част от доставените стоки към фактура № 1000100817/31.08.2020 год. е издадено Кредитно известие № 6000001362 от 31.08.2020 год. за намаляване стойността по фактурата.

Сочи се ,че между страните са останали непогасени задължения по издадени фактури ,както следва:Фактура № 1000100817 от 31.08.2020 год. , на стойност 4 853,73 лева с ДДС, Кредитно известие № № 6000001362 от 31.08.2020 год. за намаляване стойността по фактурата -47,70 лева; Фактура № 1000101047 от 02.09.2020 год. ,на стойност 25,84 лева и Фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. ,на стойност 1 303,40 лева, или всичко 6 135,27 лева.

Ищецът сочи ,че поради неплащане на задължението по фактурите,въпреки отправена покана до ответното дружество ,същият е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.В Районен съд С. е образувано заповедно производство по ч.гр.дело № 1276/2021 год. по описа на същия съд .Съдът е издал Заповед № 1018 от 14.12.2021 год. за пълния размер на сумите.След връчването на заповедта и в срока по чл.414а от ГПК ответното дружество е извършило плащане на сумата в размер на 4 853,73 лева ,като изрично е посочило,че погасява задължението си по Фактура № 1000100817 от 31.08.2020 год. и по 2

Фактура № 1000101047 от 02.09.2020 год.

В подаденото от ответното дружество „С.Т.“ ООД възражение е отразено ,че плащане по Фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. не се дължи ,тъй като фактурата не била получена.Не се дължи и плащане на претендираните за лихви и разноски.

В срока по чл.414а от ГПК ищцовото дружество е представило становище за неоснователност на възраженията.С определение № 39 от 09.02.2022год. съдът частично е обезсилил издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до размера на платената сума ,като е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422,ал.1 от ГПК в едномесечен срок .

Ищецът сочи ,че има правен интерес да установи съществуването на следните вземания:непогасено вземане по Фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. в размер на 1 303,40 лева и лихва за периода от датата на падежа до подаване на заявлението в размер на 158,30 лева и законна лихва върху главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане ;непогасено вземане за лихва по фактура № 1000100817 от 31.08.2020 год. ,за периода от дата на падежа до подаване на заявлението в размер на 623,45 лева; непогазено вземане за лихва по Фактура № 1000101047 от 02.09.2020 год. ,за периода от датата на падежа до подаване на заявлението в размер на 3,56 лева ; лихва от подаване на заявлението до 17.01.2022 год.

/датата на частичното плащане/ върху погасената сума в общ размер на 4 831,87 лева, в размер на 48,32 лева и разноските в заповедното производство.

Поддържа се ,че с извършеното в срока по чл.414а ГПК плащане по фактура № 1000100817 от 31.08.2020 год. и Фактура № 1000101047 от 02.09.2020 год. длъжникът признава както възникналите отношения по търговска продажба на стоки ,но и начинът ,по който са се сключвали сделките.

В срока по чл.131 от ГПК от управителя на ответното дружество С.А. е постъпил отговор ,в който е изразила становище за допустимост и за частична основателност на предявения иск.Оспорва размера на иска ,представляващ главница в размер на 1303,40 лева по Фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. и лихвата върху главницата в размер на 158,23 лева.Сочи се ,че в подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е приложено платежно нареждане и изрично е посочено ,че в дружеството не е постъпвала Фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год.Твърди се в отговора ,че в ответното дружество тази фактура не е постъпвала и не е осчетоводявана и не се дължи плащане по нея –главница и лихва.

В с.з. ищцовото дружество „И.С.“ ООД не се представлява .От пълномощника на ищеца адв.З. е постъпила молба ,в която заявява ,че поддържа предявения иск.Изразила е становище по отговора на исковата 3 молба.

Адв.В.Т. –пълномощник на ответното дружество „С.Т.“ ЕООД в с.з. поддържа отговора на исковата молба.Оспорва предявения иск.Твърди,че в дружеството не е постъпвала процесната фактура .Оспорва фактурата и 8 броя експедиционни бележки за продуктите ,които са заявени .Твърди ,че експедиционните бележки не са налични в архива на дружеството, не са получени ,не са представени. Оспорва доставката на стоките като твърди ,че не са получени.Твърди ,че на 12.09.2020 година хотелът е затворен и след тази дата доставки не са правени.

С.ският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1 от ЗЗЗД ,вр.чл.327,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД за установяване на вземане, за неизплатена цена на доставени стоки между търговци, ведно с дължимата лихва за забава, оспорено в заповедното производство по ч.гр.дело № 1276/2021 год. по описа на РС-С.,с което частично е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим.

По основателността на иска съдът намира следното:

В тежест на всяка една от страните по възникналото между тях облигационно правоотношение е да докаже, изпълнение на поетото свое задължение, като ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен между него и ответника договор за продажба и настъпил падеж на задължението на ответника да заплати цената на доставените стоки по процесната фактура и експедиционните бележки ,както и че са получени стоките по фактурата и експедиционните бележки. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плати продажната цена на доставените му стоки.

По делото не е спорен факта, че страните са поддържали търговски отношения, по силата на които, „И.С.“ ООД е доставял на „С.Т.“ ЕООД продукти и стоки въз основа на заявка.Страните не спорят, че между тях няма сключвани писмени договори за извършване на доставките.

Договорът за търговска продажба на стоки е консесуален договор, следователно за сключване на същия е достатъчна постигната от страните по него съгласие за извършване на продажбата.В тази връзка, няма изискване за валидността му да е налице сключването му в писмена форма. Наличието на писмена форма би улеснила доказването на факта на сключването на договора за търговска продажба. При липсата на формално сключване на договора за търговска продажба, доказването на този факт, може да стане с всички предвидени по ГПК доказателствени средства.В тази връзка съдът намира, че сключените между ищеца и ответника договори за търговска продажба, въз основа на които се претендират плащания по процесната фактура № 4

6000001415 от 30.09.2020 год., се доказа посредством представените по делото осем броя експедиционни бележки /л.15-22/.Съгласно разпоредбата на чл.327, ал. 1 от Търговския закон, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Така представените писмени доказателства установяват предаването от ищеца, в качеството му на продавач, на ответника, в качеството му на купувач, на стоките, описани във въпросните документи.Видно от самото проследяване на описаните стоки и продукти по вид, количество и дата на експедирането, направено от съда, се констатира, че стоките по осемте експедиционни бележки са тези, за която от страна на ищеца е издадена процесната фактура № 6000001415/30.09.2020 год. и обобщава стойността на доставените стоки.Установи се, а и това обстоятелство не е спорно ,че издаването на фактура за всички доставки ,направени през съответния месец, е било практика в отношенията между страните.Следва да се отбележи, че експедиционните бележки имат характер на частни удостоверителни документи, ползващи се с материална доказателствена сила относно факта на получаване на описаните в тях стоки и продукти от страна на ответника.Съдът приема,че по делото липсва оспорване на доказателствената сила на тези документи ,макар с определение в с.з. на 05.10.2022 година съдът да е открил процедура по оспорване на фактура № 6000001415 от 30.09.2020 год. и 8 броя експедиционни бележки относно верността им ,тъй като правото да се оспори истинността на процесните документи е преклудирано.Правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 от ГПК може да се упражни в предвидения в чл.193,ал.1 от ГПК срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила – в отговора на исковата молба ответникът следва да оспори представения при предявяване на иска документ, а ищецът следва да оспори представения с отговора документ в първото заседание. Представеният в съдебно заседание документ може да бъде оспорен най-късно до края на това заседание.Пропускането на срока по чл.193,ал.1 от ГПК лишава страната от правото да оспори истинността на документа. С пропускането на срока възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира.Процесните документи са приложени към исковата молба и връчени на ответника ,като до изтичане срока на отговор ответникът е могъл да ги оспори.