Решение № 80 от 22.04.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Разлог, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200660 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Х.Р.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.„Х.Д.“, б.104, о.12, чрез управителя В.И., срещу НП №ПО-02-159 от 23.11.2022 г., издадено от Директора на БД„ЗБмР“, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание имуществена санкция за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от същия закон, на 2`000,00 лева.

Жалбоподателят сочи, че НП е незаконосъобразно, същото е издадено в нарушение на процесуалните правила и без да са налице изискванията на материалния закон и в тази връзка моли съдът да го отмени.

В проведеното ОСЗ се явява представител на жалбоподателя - адв. К., който поддържа жалбата и заявява, че същата следва да бъде уважена, като излага и подробни съображения за това. Претендира разноски.

АНО изпраща процесуален представител – ст. юрк. Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП, като сочи подробни съображения в представени и писмени бележки.

Претендира разноски.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Депозираната жалбата, сложила начало на настоящото съдебно производство, е допустима подадена е в срок от лице, легитимирано да обжалва НП.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

В оспореното НП е отразено, че при извършен преглед на наличната в БД„ЗБмР“ документация, по Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-010-Д/30.11.2017 г. издадено от Кмета на О.Б. на името на х. „Р.“ЕООД-С., ЕИК*, е установено че от представения с вх. №КД-09-1123(3)/05.04.2022 г. дневник с отчет на показанията на водомерното устройство, отчитащо ползваните водни обеми минерална вода от КЕИ №2 „Б.“ на ИМВ – ИДС„Д.“, о.Б., за 2021 г. за водоснабдяване на Х.к.„R.R.“, са ползвани 17473 куб. м., при разрешен годишен воден обем от 9460,8 куб. м, респективно е било налице превишаване от 8012,20 куб. м./г. на разрешеното за ползване общо годишно водно количество. Констатираното превишение на разрешения годишен воден обем е на 03.08.2021 г., като към тази дата са ползвани 10048 куб. м. минерална вода за водоснабдяване на обекта.

Като доказателство за резултатите от извършената проверка е съставен Констативен 1 протокол №ДП-01-313/11.04.2022 г. С нарочно писмо с изх. №КД-04-49/17.05.2022 г., БД„ЗБмР“, дружеството-жалбоподател е поканено да се яви за съставяне и подписване на АУАН на 30.05.2022 г. от 11:00 часа в БДЗБР. На 30.05.2022 г. за дружеството-жалбоподател в БД„ЗБмР“-Б. не се явил законен или упълномощен представител, като АУАН №КД-0460/30.05.2022 г. бил съставен в отсъствие на жалбоподателя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са постъпили възражения срещу АУАН №КД-04-60/30.05.2022 г. На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

„Х.Р.“ЕООД-С., ВИК*, е извършило нарушение на условие от Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-010-Д/30.11.2017 г., издадено от кмета на О.Б., с което е осъществило горепосочения състав па адм. нарушение.

Подобни фактически констатации се съдържат и в съставения акт за установяване на адм. нарушение, въз основа на който е издадено впоследствие процесното НП, а така също и в изготвения протокол за извършена проверка.

Следва да се посочи, че незаконосъобразно е онова НП, което не е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на адм. процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на АУАН и/или издаването на НП. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на НП, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от НО нарушение.

По делото не се констатира да е допуснато съществено нарушение на правилата за издаване на НП, в това число и на правилата, регламентиращи издаването на прехождащия го АУАН.

В тази вр. следва да се посочи, че е неоснователно възражението, според което АУАН не бил връчен надлежно на представител на дружеството /нарушителя/, както и че лицето Д.В.П. не е разполагала с надлежна представителна власт. Като доказателство по делото е приобщено пълномощно, издадено от В.И., действащ като управител на „Х.Р.“ЕООД, с което лицето Д.В.П. е упълномощена да представлява управителя на дружеството „да подписва и получава от името и за сметка на „Х.Р.“ЕООД всякакви документи, актове, НП и други…“/т.2 от пълномощното/. От така извършеното упълномощаване, настоящият съдебен състав прави извод, че пълномощникът е имал право да присъства при съставянето и да получава АУАН. Използваните в пълномощното изрази „да подписва и получава от името и за сметка на „Х.Р.“ЕООД всякакви документи, актове, НП и други…“ водят до извод и че упълномощеният е имал право да представлява дружеството не само пред изрично изброените държавни институции, но и пред всички останали такива.

Следва да се отбележи, че в НП е описана подробно фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Актът е постановен на 30.05.2022 г., проверката е извършена на 11.04.2022 г., но е посочено, че към дата 03.08.2021 г. дружеството е използвало повече количество от разрешените водни обеми. Следва да се посочи, че в случай като настоящия е достатъчно да се отрази времевият период, в който е изразходвано повече количество вода от допустимото. Това е така, понеже мониторингът по отношение ползването на водните обеми се извършва не ежедневно, а на по-големи времеви интервали, като в същото време ползвателят на разрешителното за водовземане отразява във воден от него дневник ползваното количество вода не по дни, а по месеци. Именно поради тези съображения съдът счита, че начинът по който е описано нарушението и времевия интервал в който е извършено, в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Също така от описаното в акта за установяване на нарушението и в НП се изяснява и мястото, където е извършено нарушението. Неоснователно се явява възражението, според което АУАН е издаден след установения в закона 3-месечен срок.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува адм. нак. производство, ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 2

1 година от извършване на нарушението. В настоящия случай, видно от доказателствата по делото в това число и констативният протокол, проверката е извършена на 11.04.2022 г., АУАН е издаден на 30.05.2022 г., а НП е изготвено на 23.11.2022 г. Тоест, сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват спазени.

Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. В разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е предвидено, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 2`000.00 до 10`000.00 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, ФЛ или ЮЛ, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.

По делото е представен и приет препис от констативен протокол, в който е описан начинът на извършената проверка и това, че общо ползваните водни обеми минерална вода са 17473 куб.м., което показва превишение на разрешения годишен воден обем и представлява нарушение на условие, заложено в гореописаното разрешително за водовземане от минерална вода.

Като писмено доказателство е приобщен и препис от Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-010-Д/30.11.2017 г., издадено от кмета на О.Б. в полза на „Х.Р.“ЕООД.

Като свидетели са разпитани лицата С.К., Р.К. и Е.Я. - служители на БД„ЗБмР“.

В показанията си свидетелката К. подробно описва как на 11.04.2022 г., съвместно с колегата й С.К., са направили преглед и анализ на копия от дневник, в който се описват ползваните обеми на минерална вода по месеци, съгласно издадено разрешително за водовземане от минерална вода на „Ру.“ от каптиран естествен извор „Б..„ от находище на минерална вода - Д. След извършения анализ било констатирано, че има превишение около 8000 куб. м. годишно над разрешеното. Сочи, че съгласно водените дневници това превишение е станало ясно към 03.08.2021 г., след което са се предприели действия по съставяне на АУАН.

В показанията си свидетелката К. сочи същите обстоятелства като свидетеля К., като твърди, че след установяване на нарушението и предприемане на действия по съставяне на АУАН, същият бил съставен в отсъствие на нарушителя и изпратен за връчване чрез компетентен орган. До дружеството също са били изпратени указания за промяна на параметрите на разрешителното.

Свидетелката Я. е присъствала на съставянето на акта, като сочи че същият е съставен в отсъствие на нарушителя, след което е бил изпратен за връчване.

Трябва да се посочи, че показанията на свидетелите са последователни и кореспондиращи помежду си.

От събраните доказателства може да се направи категоричен извод, че дружеството е добивало повече вода от разрешеният обем в издаденото му разрешително, въпреки, че съгласно представено Решение за изменение №МВ-05-Д/22.07.2022 г. към Разрешително №МВ-010-Д/30.11.2017 г. за водовземане на минерална вода на „Х.Р.“ЕООД е увеличен разрешения средноденонощен дебит и годишен воден обем, то към дата на установяване на нарушението, е било налице превишение на разрешения воден обем.

Като писмени доказателства по делото са представени преписи на Разрешително за водовземане от минерална вода №МВ-010-Д/30.11.2017 г. /съответно на л.31 и следващите от делото/. От съдържанието на същото е видно, че на „Х.Р.“ЕООД, ЕИК*, е разрешен добив на воден обем от 9460,8 куб. м. годишно. В същото време от представените преписи от отчети от водомера е видно, че за 2021 г. използваното водно количество е било 17473 куб. м.

Всичко изложено по-горе налага извод, че посоченото в НП нарушение е извършено от 3 санкционираното лице. Става ясно, че към датата на проверката е установено, че „Х.Р.“ЕООД, ЕИК*, в рамките на 1 година е изразходвало повече количество вода от разрешеното такова за 1 година. Именно поради горните съображения НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, което означава че депозираната жалба не следва да се уважава.

Само за пълнота може да се посочи и че извършеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, понеже се касае за нарушение, при което с факта на извършването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвиденото в нормативната уредба адм. наказание. Също така от значение е и фактът, че в случая превишаването на водните количество, ползвани от жалбоподателя е значително, което обстоятелство също не може да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото, НО има право на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение за всички съд. инстанции, а именно: по н.а.х.д. №1/2023 г. по описа на Рг.РС, по КНАХД №495/2023 г. по описа на Бл.АС, както и в настоящето производство, което е претендирано в проведеното СЗ и в депозираните писмени бележки, като същото се определя от съда на 100,00 лева за всяка инстанция или общо 300,00 лева, тъй като юрисконсултът е претендирал такова възнаграждение в минимален размер. Именно тази сума жалбоподателят трябва да бъде осъдено да заплати на БД„ЗБмР“.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №ПО-02-159 от 23.11.2022 г., издадено от Директора на БД„ЗБмР“, с което на „Х.Р.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„П.“, ж..„Х.Д.“,б.103, о.12, с управител В.А.И., е наложено адм. наказание имуществена санкция, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2, пр.2 от същия закон, от 2`000,00 лева.