Решение № 108 от 06.03.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 136/2023
- Вид
- Решение № 108
- Подписан
- 06.03.2023
- В сила
- 06.03.2023
- Състав
- Цветан Илиев Цветков, Веселина Тодорова Семкова, Петко Иванов Минев
Цитирани разпоредби
- чл.63, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 354а, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т. 1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.9 · Наказателен кодекс
- чл.161, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.320, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354а, ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 108 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цветан Ил. Цветков
Членове:
Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. И.а в присъствието на прокурора Галина. А. Андреева-Минчева. като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600136 по описа за 2023 година за да се произнесе прецени следното:
С присъда № 176 от 27.09.2022 г., постановена по НОХД №20215330203463 по описа за 2021 г., Районен съд – Пловдив, X н.с., е признал подсъдимия А. С. И., за виновен в това, че на 22.11.2020г. в гр.П., обл.П., без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества, както следва:
-метилендиоксиметаамфетамин (МДМА, екстази) с нето тегло 0.322 грама, със съдържание на активен компонент 37 тегловни % 3.4 метилендиоксиметаамфетамин (МДМА), на стойност 8.05 лева (осем лева и пет стотинки), при единична цена за грам от 25 (двадесет и пет) лева и -амфетамин (фенамин) с нето тегло 1.569 грама, със съдържание на активен компонент 10 теглови % амфетамин (фенамин), на стойност от 47.07 лева (четиридесет и седем лева и седем стотинки), при единична цена за грам от 30 (тридесет) лева, или всички наркотични вещества с общо нето тегло от 1.891 грама, на обща стойност от 55.12 лева (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки), съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за 1 нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и наказание глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК, Районен съд-Пловдив е отложил изпълнението на определеното и наложено на подсъдимия А. С. И. наказание лишаване от свобода за срок от една година, с изпитателен срок от три години.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК, Районен съд- Пловдив е приспаднал от така определеното и наложено на подсъдимия А. С. И. наказание лишаване от свобода за срок от една година времето, през което е бил задържан по чл.63, ал.1 от ЗМВР на 22.11.2020 г.
На основание чл.354а, ал.6 от НПК, Районен съд-Пловдив е постановил веществените доказателства – 0.210 грама МДМА, екстази и 1.455 грама амфетамин, предадени на ЦМУ – София, Отдел „МРР – НОП“, да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат по надлежния ред след влизане на присъдата в сила.
Районен съд-Пловдив е постановил веществените доказателства – 2 (два) броя прозрачни полиетиленови плика, 1 (един) брой черно на цвят парче полиетилен и 1 (един) брой пласика – карта с надпис ‘‘**’’, предадени на домакин към III РУ при ОДМВР – Пловдив, да се унищожат като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Районен съд-Пловдив е осъдил подсъдимия А. С. И. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОДМВРПловдив, направените разноски на досъдебното производство за експертиза в размер на 215,78 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, Районен съд-Пловдив е осъдил подсъдимия А. С. И. да заплати направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 89 лв., вносими по сметка на Районен съдПловдив.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимия А. С.
И., който чрез защитника си- адв.Щ., е обжалвал присъдата, като неправилна и незаконосъобразна, с искане същата да бъде изцяло отменена и подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Алтернативно се прави искане първоинстанционната присъда да бъде изменена като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието да бъде преквалифицирано по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 от НК или да бъде приложен чл.55, ал.1, т.1 от НК, като така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода бъде намалено към минимума, предвиден в закона, а 2 именно три месеца лишаване от свобода. Защитата е изложила подробни аргументи в депозирано на 13.02.2023 г. по делото допълнение към въззвината жалба, прието на основание чл.320, ал.3 от НПК.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че присъдата на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното решение по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
От фактическа страна съставът на Районен съд-Пловдив е приел за установено следното: Подсъдимият И.а заедно със свид. В. отишли на **** г. вечерта в гр.П., където се срещнали със свид. М. Т., след което посетили заведение в града. Свид. Т. им предложила да отидат на купон в жилището на нейна приятелка- свид. Д., находящо се в гр.П., ул. „М. в.” № *, ет.*, ап.*.
Тримата взели алкхол и музика, след което с такси се предвижили до дома на свид. Д. Същевременно, свидетелите Б. В. и П. Б. – полицейски служители към **, били на работа от 19.00 ч. на 21.11.2020 г. до 07.00 ч. на 22.11.2020 г. като **. Те изпълнявали служебните си задължения, когато около 01.20 ч., по сигнал от граждани за силна музика, били изпратени от ОДЧ към **** на гореупоменатия адрес, на който се намирал домът на свид. Д. След като пристигнали на адреса, двамата ** служители позвънили на звънеца на входната врата на жилището на свид. Д., която им отворила. Те й се представили и й обяснили какъв е поводът за посещението им, след което поискали от нея да се легитимира с документ за самоличност. Свид. Д. им показала личната си карта като обяснила, че била наемател на апартамента.
Полицейските служители я попитали дали могат да влязат вътре в жилището, където да разговарят, за да не създават смут във входа, при което свид. Д. се съгласила и ги поканила. При влизането си, свидетелите В. и Б. забелязали, че по повърхността на плота в кухнята на апртамента имало следи- оформени линии, от бяло прахообразно вещество, наподобяващи амфетамин. Двамата полицейски служители установили, че в апартамента имало и други лица, освен свид. Д., а именно свидетелите П., Т., В. и подсъд. И., които лица видимо се смутили от присъствието на органите на реда. Това мотивирало 3 двамата полицейски служители да попитат присъстващите дали у тях или в имота държат вещи и предмети, които са забранени от закона. В отговор на така поставения от полицаите въпрос, свид. Д. отвърнала, че в кутия, находяща се в спалнята на жилището й, съхранявала известно количество марихуана, а останалите присъстващи отрекли. По този повод бил уведомен дежурния разследващ полицай при * РУ при ОДМВР- П., който се отзовал на място. В хода на производството, поради възникнал неотложен случай, било извършено на 22.11.2020 г. за времето от 02.40 часа до 03.30 часа от разследващ полицай при * РУ при ОДМВР- П. – С. Б., претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК, в апартамент, находяш се в гр.П., ул. „М. в.” № *, ет.*, ап.*, обитаван под наем от свид. Й. Д. Д., тъй като това била единствената възможност за събиране и запазване на веществени доказателства, имащи значение за делото, за които от събраните факти, е било налице достатъчно основание да се предположи, че се намират в обекта.
При извършеното действие по разследването са били открити и иззети следните вещи, явяващи се предмет на престъпление и вещи свързани и относими към предмета на разследването, а именно- от скрин, намиращ се в ляво от спалнята в спалното помещение на жилището- 1 (един) брой пластмасов контейнер, съдържащ суха зелено-кафява на цвят растителна маса, обозначена като обект № 1 и на земята и зад диван, намиращ се във всекидневната стая на жилището- 1(един) брой карта „**”, издадена на името на М. М., по която имало следи от бяло прахообразно вещество – обозначена като обект № 2; 1 (един) брой полиетиленово пликче, съдържащо синя бучка под формата на хапче - обозначено като обект № 3 и 1 (един) брой полиетиленово пликче, съдържащо бучка с бяло вещество- обозначено като обект № 4. С протокол за доброволно предаване от 22.11.2020 г. свид. Т. В. предал 1 (един) брой половинка (1/2) синьо хапче, намиращо се в джоб на якето му, закачено на закачалка в антрето на апартамента. В полето за обяснения свид. В. записал, че няма представа какво е това хапче и как е попаднало в якето му. Впоследствие всички установени лица били отведени в сградата на РУ, където след проведени беседи с тях, свидетелите М. П., Й. Д. и Т. В. заявили, че намерените зад дивана в жилището вещи са притежание на А. И.. Във връзка с извършеното подсъд. А. И. бил задържан със заповед за задържане с рег. № 438зз-416/22.11.2020 г. по реда на ЗМВР.
Първоинстанционният съд е приел заключението на назначената и 4 изготвена в хода на досъдебното производство, физико-химическа експертиза (ФХЕ), от чието заключение се установява, че в иззетите с протокол за претърсване и изземване от 22.11.2020 г. обекти се съдържат следните вещества, а именно: сухата зелена на цвят растителна маса, намираща се в 1 (един) брой пластмасов контейнер- обект № 1 от ХЕ представлява марихуана с общо нето тегло 1,342 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК)- 4,3 тегловни %; по пластиката 1(един) брой карта „**”, издадена на името на М. М., по която имало следи от бяло прахообразно вещество – обект №2 от ХЕ, се установяват следи от амфетамин; 1 (един) брой синя на цвят таблетка, с триъгълна форма- обект № 3 от ХЕ, представлява метилендиоксиметаамфетамин (МДМА, екстази) с нето тегло 0,322 гр., със съдержание на активен компонент 37 тегловни % 3,4 метилендиоксиметаамфетамин (МДМА); бялото на цвят, на бучка прахообразно вещество- обект № 4 от ХЕ, представлява амфетамин с нето тегло 1,569 грама и със съдържание 10 тегловни % амфетамин; синьото вещество – обект № 5 от ХЕ, е с нето тегло 0,090 грама и съдържа 36 тегловни % 3,4 метилендиоксиметаамфетамин (МДМА, екстази). Съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на горепосочените количества метилендиоксиметаамфетамин (МДМА, екстази) и амфетамин със съответния активен компонент, възлизат съотвтено на 8.05 лв. и 47.07 лв.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от състава на Районен съд.
Правилно е преценено авторството на подсъдимия А. И. във вмененото му във вина престъпно деяние. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите М. Т., депозирани в съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр. II- ро от НПК, Й. Д., депозирани в съдебна фаза и приобщените по реда на чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 от НПК и по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2, пр. II- ро от НПК, на свидетелите Б. В., П. Б., К. А., 5
М. П. и Л. Д., приобщени по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК, както и частично тези на свид. Т. В., дадени непосредствено пред съдебния състав и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК, дадени пред орган на досъдебното производство и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени пред съдия в ДП. Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, че в конкретния случай липсват преки доказателства, които да свържат подсъдимия А. И. с намерените в процесното помещение наркотични вещества и не е безспорно установено, че именно подс. И. е държал- установил и упражнявал трайна фактическа власт, инкриминираното количество наркотични вещества. Действително в настоящия казус предметът на престъплението е намерен зад дивана в помещение, където освен подсъдимият И. са се намирали още няколко лица.