Определение № 455 от 30.01.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 455 гр. София, 30.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20258002104202 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 121 от 07.03.2025 г. по в.гр. д. № 1270/2024 г. на ОС – Благоевград, с което е уважен иск с правно основание 26,ал.1, пр.2 ЗЗД и иск с правно основание чл.108 ЗС.

Жалбоподателката Г. К. Г., чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, както и за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение.

Ответникът в касационното производство - Д. С. Д., чрез процесуалниште си представители, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение, съдът като е потвърдил първоинстанционното решение, е прогласил нищожността договор за покупко - продажба от 19.11.2021 г. на самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение - жилище, с площ от 51.77 кв.метра, ведно с таванско помещение №81, с площ от 3.20 кв.м , както 1.1480 % процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото (подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба), сключен с нотариален акт № 42, том XXIII, дело № 3078/2021 г. на СВ [населено място], поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Със същото решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е приел за установено по отношение на Г. К. Г., че Д. С. Д. е собственик, на основание наследствено правоприемство от баща

С. С. Д., починал на 30.11.2021 г., на недвижим имот самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор № ***, с предназначение - жилище, с площ от 51,77 кв.метра, ведно с таванско помещение № 81, с площ от 3.20 кв.м , както 1.1480 % процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като е осъдил ответницата да предаде владението на описания имот на ищцата на основание чл.

108 ЗС.

1

С решението си въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иск Д. С. за заплащане на сумата от 28 000 лв. по развален договор за покупко - продажба от 19.11.2021 г. на самостоятелен обект от сграда с идентификатор № ***, находящ се на етаж 13 в сграда с идентификатор № ***, ведно с таванско помещение № 81, с площ от 3.20 кв.м , както 1.1480 % процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, и в тази си част същото е влязло в сила като необжалвано.

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционния съд е бил сезиран с искове от Д. С. Д. против Г. К. Г. както следва: за нищожност на посочената сделка на основание чл.

26, ал. 2 предл. второ ЗЗД – поради липса на съгласие; за нищожност на посочената сделка на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗД, че договорът е сключен без представителна власт за продавача от 1 страна на ответницата; 4/ евентуален иск за нищожност на посочената сделка на основание чл. 40 ЗЗД, поради това, че договорът е сключен във вреда на представляваното лице; иск по чл. 26, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 44 ЗЗД за прогласяване нищожността на упълномощаването, обективирано в нотариална заверено пълномощно с peг. № 10578 /15.11.2021 г. и удостоверено съдържание с peг. № 10579 / 15.11.2021 г. по описа на А. Б., пом.-нотариус по заместване при нотариус И. К., с peг. № 241 на НК поради липса на воля; евентуален иск за унищожаването на процесната упълномощителна сделка на основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД поради това, че доказателството за недееспособността на упълномощителя произлиза от самата упълномощителна сделка, които са били отхвърлени и поради необжалването му в тази си част също е влязло в сила.

Установено е, че ищцата Д. С. Д. е дъщеря на С. С. Д., който е бил собственик на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка.

Констатирано е, че с нотариален акт, № 71, том VII, рег. № 10828, дело № 1181/2021 г. на нотариус И. К., с район на действие РС – Благоевград, в който е обективиран договор за покупко - продажба , ответницата като пълномощник на С. С. Д., е продала на себе си недвижимия имот за сумата от 28 000 лв., като липсват доказателства и за реално заплащане на същата.

Съдът е взел предвид заключението на съдебно-оценителна експертиза, в която вещото лице е констатирало, че пазарната стойност на процесния недвижим и към датата на продажбата е в размер на 60 750,00 лв., а данъчната оценка на имота към датата на продажбата е била в размер на 27 072,00 лв.Съобразена е и приета съдебно – почеркова експертиза, в която вещото лице е констатирало, че подписа и ръкописно изписания текст в пълномощно от 15.11.2021 г. са на С. С. Д.. Съдът е изтъкнал, че заключението на вещото лице е в съответствие и с показанията на свидетеля А. Б. - пом.- нотариус по заместване при нотариус И. К., с peг. № 241 на НК, който е заверил пълномощно от 15.11.2021 г.

Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, в която вещото лице е посочило, че от приложените по делото документи във връзка със здравословното състояние на С. С. Д. не може да се даде категорично заключение по въпросите дали той е могъл да формира самостоятелна воля, както и да разбира свойството и значението на действията си, както и дали предписаните му и приемани медикаменти са се отразявали на възможността да формира и изразява волята си.

В приетата по делото посмъртна съдебно – психиатрична експертиза е посочено, че С. С. Д. е страдал от деменция и не е могъл да разбира свойството и значението на това, което върши респективно да формира правно валидна воля и да се грижи сам за своите работи.

Съдът е изложил съображения, за това че договор ще е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД , когато противоречи с основните морални принципи и ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения ред, като противоречието трябва да е до степен договорът да ги отрича. Посочил е, че така законът придава значение на неписаните, но общозначими морални правила и свързва порока по чл.

26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД с най-тежката гражданско-правна санкция – договор, който ги накърнява, е нищожен (не поражда действие). Изложил е съображения за това, че от друга страна, предвид разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, моралните неписани правила, наред с повелителните норми на закона, съставляват ограничител на свободата на договаряне, 2 поради което при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави следва да се отчита и действителната обща воля на страните, а нееквивалентността на престациите са разглежда като неравностойност, която да е сведена до липса на престация.

Съдът е посочил, че цифровите изражения на обективираните в нотариалния акт престации не следва да се отчитат механично без съобразяването на други релевантни за правоотношението факти, доколкото с такъв подход би се достигнало до подмяна на волята на страните и ще се накърни принципът за свобода на договаряне (чл. 9 от ЗЗД). В решението се приема също, че "само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да стигне до извода,че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от съда с оглед техния интерес".

Изложени са съображения за това, че въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие,накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай, както и че при преценка дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не са събрани доказателства , че крайният резултат от договора е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, съобразно предходните отношения между страните - Г. К. Г. и С. С. Д., като е взел предвид и здравословното състояние на последния.

В заключение въззивният съд е приел, че процесната сделка е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД.

По предявения иск по чл. 108 ЗС.

Прието е, ищцата е собственик на процесния недвижим имот на основание наследствено правоприемство от нейния баща С. С. Д., а не се спори между страните по делото, че имотът се владее от ответницата Г., тоест упражняваната от ответницата фактическа власт върху имота е без правно основание, тъй като тя е установена на базата на сключения на 19.11.2021 г. нищожен договор за покупко-продажба.

В изложението си по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателя поставя за разглеждане процесуално – правни въпроси: допустимо и правилно ли е въззивният съд да приеме, че изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, при положение, че са диаметрално противоположни по отношение на еквивалентността на престациите по процесната сделка, а още повече, че съставът на РС – Благоевград няма каквито и да е било мотиви и формирани изводи, по отношение на въведеното едва в с решението на ОС – Благоевград основание свързано с „установяване на волята на праводателя“, длъжен ли е въззивният съд да направи анализ на относимия доказателствен материал по делото във връзка с механично нововъведеното ново принципно основание с помощта, на което е приел, че изводите на двете съдебни инстанции съвпадат,задължен ли е ОС – Благоевград да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал.2 ГПК, доколкото не може да има спор, че съдебния акт трябва да е мотивиран и обоснован, следва ли преценката на свидетелските кои показания да бъдат кредитирани и кои не, да бъде съобразена с останалите доказателства по делото, следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства по делото и да мотивира преценката си, защо кредитира показанията на едни свидетели, а други – не, може ли съдът да основе решението си само на избрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля, липсата на мотиви не води ли до процесуално нарушение на нормата на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК, длъжен ли е въззивният съд особено след като въвежда допълнително и ново за премета на делото основание да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства. Позовава се на практика на ВКС постановена по приложението на чл. 235 ГПК.

В изложението са формирани и материално – правни въпроси: волята на страни по 3 сделка във връзка с нежелание за сключване или с въздействие за ощетяване, се изследва по отношение на някоя от тях или по отношение на трети за случая лица, продажбата на имот на лице – родственик по съребрена линия, което се е грижило за праводателя и по сделката, неприемлива ли е за обществото и противоречие ли на добрите нрави, продажба по силата на която се накърняват наследствени права, противоречи ли на моралните норми в обществото и накърнява ли добрите нрави, каква е целта на изследването на съда на волевия момент на прехвърлител по сделка във връзка с предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД – да изследва дали са накърнени интересите на наследник на прехвърлителя или да изследва дали и доколко са накърнени добрите нрави и обществения морал.