Решение № 261359 от 12.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 336/2020
- Вид
- Решение № 261359
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- СТИЛИЯНА КРАСИМИРОВА ГРИГОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21 ал. 1, т. 8 и т. 9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 21 ал. 1, т. 8 и т. 9 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
- чл. 14, ал. 1, т. 1, изр. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 60, т. 1 · Правилник за приложение на Закона за планово изграждане на населените места
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 336 по описа на съда за 2020 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на „С.“ ООД срещу Н.Д.К., К.М.С., Д.М.С., А.П.М. и Д.П.В. за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „С.“, ул. „Проф. *****, с площ 1 453 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план 1522, кв. 4, поради включването му в капитала на дружество „Б.“ ЕАД, праводател на ищеца, евентуално на основание придобивна давност, текла от 1993 г. до предявяване на иска.
Ищецът твърди, че процесният имот бил включен в капитала на дружеството още през 1993 г. През 2001 г. държавата прехвърлила на Столична община собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ от 376 286 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „*****, заедно с построените върху терена сгради и намиращото се в имота имущество. Имало съставен акт за частна общинска собственост и имотът бил включен в капитала на „С.-Б.“ ЕАД, чийто правоприемник се явявал ищецът.
Поземлен имот с идентификатор *** представлявал част от поземления имот с площ от 376 286 кв.м.
С решение на ОСЗГ от 22.01.2004 г. било признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Д.В. П.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада с площ от 1.480 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на С., м. „Чешмата“, представляваща имот № 5197 от кадастралния план, изработен през 1939 г. Въз основа на решението на ОСЗГ имотът бил нанесен под № 1522, кв. 4 по регулационния план на м. СПЗ „С. – юг“ с площ от 1480 кв.м., след което ответниците и техните праводатели се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот. В кадастралната карта имотът е нанесен като поземлен имот с идентификатор ***, а като собственици са посочени ответниците, съответно техни праводатели, както и самият ищец. Между ищеца и ответниците съществувал спор за собственост, тъй като имали взаимно противопоставими права.
Ищецът се легитимирал като собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП - внасяне на имота в капитала на ЕАД с държавно имущество, чийто правоприемник е „С.“ ООД, а реституцията била извършена през 2004 г., като административните и съдебни актове по възстановяване на собствеността били непротивопоставими на ищеца. Отделно от това, върху теренът били реализирани мероприятия – изграждане на зеленчукова база ДСО „Б.“ и на промишлени и административни сгради, което също представлявало пречка за възстановяване на собствеността в стари реални граници. Заявява интерес от установяване правото му на собственост по отношение на ответниците. Моли с решението съдът да упражни косвен съдебен контрол върху решението на органа по възстановяването.
Евентуално предявява иск за признаването му за собственик на основание давностно владение, което датирало от 1993 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Н.Д.К., К.М.С. и Д.М.С. са подали отговори, в които не оспорват, че с решение на ОСЗГ „Панчарево“ от 22.01.2004 г. на наследниците на Д.В. П.е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху ливада с площ от 1 480 кв.м. в С., м. „Чешмата“, имот № 5197 от кадастралния план от 1939 г.; че имотът е нанесен под № 1522 през 2001 г.; че ответниците са се снабдили с нотариален акт през 2014 г. и че имотът е с идентификатор ***.
Оспорва посочения от ищеца придобивен способ – включване в капитала на търговско дружество по силата на решения на МС и СО и въз основа на приватизация. Възразява, че имот с идентификатор *** е част от отрежданията и мероприятията, изброени в исковата молба.
Той не попадал в зеленчукова база, в обхвата на отчуждаването и за него не бил съставен акт за частна общинска собственост. Оспорват, че имотът е бил държавна собственост и че собствеността върху него е преминала върху търговски дружества, праводатели на ищеца. Той не бил част от по-голям имот, а в съставения нотариален акт през 2009 г. фигурирал имот с площ от 217 543 кв.м., не включвал процесния имот №
1522, а дори и да е бил част от него, той се е върнал в патримониума на държавата при намаляване на капитала на „Б.“ ЕАД през 1997 г. и след това държавата се е разпоредила безвъзмездно с него в полза на Столична община. Към 2004 г. имотът е бил общинска собственост и са били налице всички предпоставки да бъде възстановен на наследниците на Д.В. П.. Със съдебно решение по спор със Столична община, което обвързвало ищеца като неин правоприемник, мероприятието не е било реализирано по отношение на процесния имот и частта от 1 480 кв.м. не била застроена.
Оспорва и предявения при условията на евентуалност иск, че „С.“ ООД е придобило правото на собственост на основание давностно владение.
Имотът бил държавна и общинска собственост, поради което съществувала забрана по § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС за придобиването му по давност.
Идентични твърдения се излагат и в отговора, подаден от С.Т.В. (починала в хода на производството и заличена с определение от 11.12.2023 г.), А.П.М. и Д.П.В..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца беше да докаже основанието, от което произтича правото му на собственост: че е бил осъществен фактическият състав на придобиване на процесния имот, като част от друг по-голям, от държавно акционерно дружество по реда на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) По активната материално правна легитимация на ищеца и придобиването на имота на соченото от него основание съдът намира следното:
С решение № 281/19.09.1970 г. Комитетът за стопанска координация на МС на НРБ е взел решение за строителството на зеленчукова база в гр. София, за която да бъдат отредени 395 дка поливна земя в кв. С., София.
Одобрено е отреждане на ДСО „Б.“ – зеленчукова база на терена в м. „С.“ извън регулация, заключен между ж.п. линия София-гара Искър от север, шосе София - летище София от изток, м. „Подстанция изток“ от юг и терена на Средното практическо транспортно училище от запад (заповед № 368/24.08.1971 г., на основание чл. 60, т. 1 от ППЗПИНМ вр. с § 58, т. 1, б. „б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ).
През 1976 г., с разпореждане на МС № 98 от 04.06.1976 г. е утвърден общият генерален план и технико-икономически доклад за I подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“ - София, местност С..
На основание чл. 95 от ЗТСУ (отм.), със заповед № РД-34-649/03.03.1981 г. е оотчужден в полза на държавата недвижим имот извън регулация, без планоснимачен номер, м. С., гр. София, собственост на АПК „Средец“. Имотът е отчужден за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие ДСО „Б.“ за изграждане на жп индустроиален коловоз.
В акт за държавна собственост № 13765/27.08.1987 г. на
СНС с анкетен фиш-акт 16 е актуван имот, находящ се на ул. „*****, с обща площ от 376 286 кв.м., складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи, 14 зали и салони, който е предоставен за оперативно управление на предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Със заповед № 42/18.07.1988 г. на министъра на икономиката и планирането от 01.08.1988 г. е образувано предприятие „Б.“ в състава на СО „Б.“ – София.
С разпореждане на МС № 135/21.12.1993 г. предприятие „Б.“ София-град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД, утвърден е уставът на дружеството, определен е капиталът му и е определена едностепенна система на управление. Избрани са за срок от три години членовете на Съвета на директорите.
С решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. на СГС е регистрирано еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „Б.-ЕАД“, правоприемник на имуществото, активите и пасивите на предприятие „Б.“ София-град. Посочено е в решението, че дружеството се управлява от СД с посочени членове на Съвета и че се представлява от А.М.Й..
Съгласно чл. 17а от ЗППДОП (ДВ, бр. 51/1994г.), отм. ДВ, бр. 28/19.03.2002 г., при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия с акта за преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
След като държавата е била собственик на актуваното с АДС № 13765/27.08.1987 г. имущество и то е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие „Б.“, преобразувано в „Б.“ ЕАД с държавно имущество, и при липса на данни това имущество да е изрично изключено като част от капитала на преобразяваното търговско дружество, вещно-транслативният ефект настъпва по силата на акта за преобразуването и от момента на възникване на това търговско дружество.
Следователно, считано от 03.06.1994 г. имотът с площ от 376 286 кв.м. е станал част от имуществото на „Б.“ ЕАД с държавно имущество, а АДС № 13765/27.08.1987 г. е изгубил легитимационното си значение на документ, удостоверяващ правото на собственост на държавата върху актувания имот.
Несъобразяването на обстоятелството, че не държавата, а едно юридическо лице - нововъзникналият правен субект: еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД е собственик на имота, е довело до постановяване на разпореждане № 84/13.08.1997 г. МС, с което държавният орган е разпоредил: 1) на министъра на търговията и туризма да намали капитала на „Б.“ ЕАД – София, чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот – основна база от „Б.“ ЕАД – София, намиращ се в гр. София, ул. „*****, представляващ терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м.; 2) прехвърлил е безвъзмездно правото на собственост върху имота по т. 1 на Столична община след приемане на решение от общинския съвет по чл. 21 ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗМСМА и 3) задължил е областния управител да сключи договор за безвъзмездно прехвърляне на имота по т. 1 с упълномощеното за това от Столична община лице по реда на чл. 54 от ЗДС.
В случая едноличният собственик на капитала е действал като да се разпорежда с имот държавна собственост, вместо да вземе решение, чието изпълнение да се извърши от представляващия търговското дружество. В нарушение на закона е проведена процедура по чл. 54 от ЗДС, който е общ и неприложим закон, когато имуществото е променило титуляра на правото и то е преминало в патримониума на частно правен субект.
С включването на свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. (отм.), имотът става собственост на търговското дружество, а държавата - на съответните дялове/акции от капитала на дружеството. Съгласно чл. 2, ал. 4 от ЗДС (ред. ДВ бр. 44/1996 г.), не са държавна собственост по смисъла на ЗДС имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен притежател на вложеното в тях имущество, а правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред. Това изключва правомощието на държавата да се разпорежда с това имущество, поради което извършените разпоредителни действия не са породили желаните правни последици и не водят до промяна на собствеността на процесния имот от 376 286 кв.м., нито съставения на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗОС акт за частна общинска собственост № 0729/15.09.1999 г. има правопораждащо и транслативно действие по отношение на правото на собственост на този имот. В този смисъл е решение № 72/16.09.2013 г. по т.д. № 925/2011 г. на ВКС, II т.о.
Разпечатката съдържа 37 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e320955b-5c4c-4539-a25e-cc1bd1bf1057