Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 08.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 862/2023
Вид
Решение № 16
Подписан
08.01.2024
В сила
19.02.2025
Състав
Симеон Симеонов Михов

Цитирани разпоредби

  • чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.37 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.58а · Наказателен кодекс
  • чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.46 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Бургас, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20232100100862 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.

А. К. с ЕГН **********, с адрес: ****, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет.4, офис 6 против „ДЗИ – общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район Триадица, бул.

„Витоша“ № 89Б, представлявано от главния изпълнителен директор Коста Христов Чолаков, заедно с всеки от изпълнителните директори Б.А.В. и И.Д.Г., чрез процесуален представител юрисконсулт И. Д., да бъде осъдено да заплати на С. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., изразяващи се в болки и страдания вследствие на причинена смърт на неговия дядо К.А.М., ведно със законната лихва от датата на деликта – 27.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумите. Според изложеното в исковата молба, на 27.09.2020 г. около 11:20 ч. в гр.Айтос на кръстовището между ул. „Гоце Делчев“ и ул. „А.Константинов“ е настъпило ПТП между моторно превозно средство лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № *****, управляван от М.М.Х. и мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № ****, с водач К.А.М. с ЕГН **********, като първият неспазвайки пътен знак „Б 2“ навлязъл в кръстовището и блъснал движещия се с предимство 1 мотоциклетист. Пострадалият К.М. бил откаран в ЦСМП в УМБАЛ Бургас АД, където бил прегледан и хоспитализиран, но на 09.10.2023г. починал вследствие получените черепно-мозъчна травма, фрактура на черепа в средна дясна черепно-мозъчна ямка, двустранен субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, моста и малкия мозък, довели до нарушение функциите на мозъка и неговите структури. С влязла в сила на 19.11.2021г. присъда № 33/ 03.11.2021г. по НОХД № 658/2021г. по описа на ОС-Бургас, М.Х. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 27.09.2020г. в гр. Айтос, област Бургас, на кръстовището на ул. „Гоце Делчев“ и улица „Алеко Константинов“, при управление на МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6 т.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 от ППЗДвП, като несъобразявайки се с пътен знак Б 2 не осигурил предимство, а навлязъл в кръстовището предизвиквайки ПТП с движещ се с предимство мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № **** и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К.А.М. с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а от НК, поради което съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца, като е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години и на основание чл.343г, вр.чл.37 т.7 от НК и лишил дееца от право да управлява МПС за срок от 4 години.

Настъпилата смърт на К.М. се отразява тежко върху цялото му семейство, вкл. върху ищеца С. К., който е внук на починалия. Ищецът е бил отгледан от своя дядо, поради което отношенията между тях винаги са били топли и близки, основани на привързаност и взаимна обич. Ищецът носи името на починалия друг син на К., като през годините емоционалната връзка е била много силна. След порастването на С. и неговата реализация в чужбина, за периода от 2016г. до смъртта на К., ищецът е подпомагал финансово своя дядо, присъствал е на последните му дни в болничното заведение. Починалият винаги демонстрирал изключителна привързаност към ищеца, като двамата били свързани с особена духовна близост. След смъртта му, ищецът изпитвал празнота и загубата е още по-непреодолима и надхвърляща по интензитет нормално присъщите за съответната родствена връзка привързаност.

Отговорността на ответното дружество произтичала от сключения 2 договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието 13.09.2020 – 12.09.2021 г. Застраховката покривала отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. Поради това е налице и връзка с обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увредените лица имат право да искат обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. С оглед това и на основание чл. 380, във вр. с чл. 106 от КЗ на 02.09.2021 г., С.К. е депозирал пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По така отправените претенции е била образувана застрахователна преписка № 43072952000203, но в законовия срок не е било изплатено обезщетение. Предвид това и с оглед предвидената в чл.

498 ал. 3 от КЗ възможност, ищецът е подал настоящата искова претенция.

Самите вреди, които продължава да търпи ищецът, са в пряка причинноследствена връзка с настъпилото ПТП, предвид настъпилата смърт на К.М..

Постъпилият писмен отговор от ответното „ДЗИ – общо застраховане“ АД съдържа доводи за неоснователност на исковата молба, като предявените искови претенции се оспорват като неоснователни и необосновани. Ответникът не оспори съществуването на валидно застрахователно правоотношение със собственика на лекия автомобил, предизвикал ПТП. Направено е обаче възражение за недопустимост на иска, доколкото постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016г. на ОСГНК на ВКС не следва да се тълкува разширително, а само относно разглеждане на молба от лица, за които е признато право да получат обезщетение по изключение. Твърди се, че настоящият случай не е такъв и от изложеното в исковата молба не е ясно, на какви факти и обстоятелства почива претенцията на ищеца, тъй като самият той е на 34 години и от дълго време не живее в България, още по-малко с починалия си дядо.

Ответната страна изложи доводи и относно неоснователността и необосноваността на предявената искова претенция, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Съгласно трайната практика на ВКС, справедлИ.стта изисква от съда да определя във всеки конкретен случай онзи необходим, но и достатъчен паричен еквивалент, който да възмезди увредените лица за претърпените 3 вреди. Твърди се, че претендираните обезщетения не съответстват на изискването за необходимост и достатъчност, с оглед на което е незаконосъобразно (в нарушение на чл. 52 от ЗЗД), необосновано (с оглед конкретните неимуществени вреди) и завишено по размер.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания.

В съдебно заседание ответното ДЗИ – общо застраховане“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава с трайната съдебна практика по подобни казуси, както и с част от свидетелските показания.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена застрахователна преписка по щета № 43072952000203 при застрахователя (л.19-21 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ДЗИ – общо застраховане“ АД и участвалото в ПТП МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № ***** по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на покритието от 13.09.2020 г. до 12.09.2021 г. (непредставена).

Според влязла в сила на 19.11.2021г. присъда № 33/ 03.11.2021г. по НОХД № 658/2021г. по описа на ОС-Бургас, М.Х. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на 27.09.2020г. в гр. Айтос, област Бургас, на 4 кръстовището на ул. „Гоце Делчев“ и улица „Алеко Константинов“, при управление на МПС лек автомобил марка „Форд“, модел „Галакси“, с ДК № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6 т.1, чл.50 ал.1 от ЗДвП и чл.46 от ППЗДвП, като несъобразявайки се с пътен знак Б 2 не осигурил предимство, а навлязъл в кръстовището предизвиквайки ПТП с движещ се с предимство мотоциклет марка „Сънсто“, модел „Церес 50“ с ДК № **** и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на К.А.М. с ЕГН ********** – престъпление по чл.343 ал.1, б.“в“, вр.чл.342 ал.1, вр.чл.58а от НК, поради което съдът му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 8 месеца, като е отложил изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години и на основание чл.343г, вр.чл.37 т.7 от НК е лишил дееца от право да управлява МПС за срок от 4 години.

Според извадка от движението по банкова сметка с титуляр К.М., в периода 09.12.2016 – 08.01.2020г. същият е получавал преводи от Белгия (л.22-40).

Според показанията на свидетелката Ф.А. – позната на семейството и етърва с майката на ищеца, от 28 години знае от нея, че С. в периода 1990 – 2021г. израснал единствено с подкрепата на своя дядо К..

Бащата на ищеца работел по бригади из страната и по цели месеци не се връщал вкъщи. После заминал за Белгия, а Зоя – майката на ищеца, отишла при своята майка и зарязала децата си. С. бил отглеждан от дядо си К. и баба Фани. Свидетелката също полагала грижи за ищеца, тъй като нямала свои деца. Самият С. е кръстен на починалия си много млад свой чичо – по желание на дядо К.. По-късно семейството се събрало отново в къща, построена от дядо К.. През 2004г. цялото семейство заминало за Белгия, но ищецът всеки ден искал да се чува с дядо си, тъй като много тъжал за него. От 2016г. започнали да се връщат по-често в България, а С. почти всеки месец.

Ищецът прекарвал цялото си време със своя дядо, били неразделни. Още от малък, К. водел ищеца със себе си на работа (бил ел.техник) и го научил на всичко, което знае. От Белгия С. изпращал пари на дядо си, защото искал да води приличен жИ.т тук. От своя страна, К.М. събирал парите и с тях купил апартамент на ищеца в Айтос. Ищецът платил всички пари, нужни за лечението на дядо си, присъствал на погребението му. После бил много объркан, спрял да говори и всяка година организира помен за дядо си.

Ищецът има и сестра – Фани, която също живее в Белгия. Починалият се грижел и за тримата си внуци.

5

Свидетелят Г.М. – първи братовчед на бащата на ищеца, заяви, че връзката между С. и дядо му била много силна, като ищецът е кръстен на починалия син на К.М.. За ищеца се грижел неговия дядо, защото бащата работел в София и почти не се прибирал. Майката също напуснала семейното жилище за известен период. Това продължило до втори клас, после всички заживели в къща, построена от дядото за тях. С. заминал за Белгия през 2004г., но постоянно се обаждал на дядо си, пращал му пари, вкл.чрез свидетеля. К.М. с тези пари купил на своя внук апартамент. Сега годишните събирания в памет на дядо си, ги организирал С., ремонтирал беседката във вилата, в който прекарвали време с дядо си. След злополуката, ищецът веднага се прибрал от Белгия, купувал всичко необходимо за лечението. След изписването на К. от болницата, С. се върнал в Белгия, като се върнал отново за погребението, което отново организирал ищецът. Починалият има трима внука, за които се грижел, като всички живеели в една къща. Най-много обичал С. – вземал го навсякъде, учил го на всичко, което знае. Майката на С. ги е напуснала през 1996-1997г., а бащата заминал за чужбина през 2001 – 2002г. Самият ищец живял в България до 2004г. Въпреки заминаването си за Белгия, ищецът през последните години се прибирал често , понякога два пъти за 10 дни. Но много често се чували по телефона, понякога всяка вечер.