Решение № 724 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. С., 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110107716 по описа за 2025 година

М. Ж. Г. е предявил срещу „С. - К.“ АД иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски к. № 1112879 от 11.07.2024 г. В условията на евентуалност са предявени искове от М. Ж. Г. срещу „С. - К.“ АД на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за признаване за установено, че клаузата на чл. 29 от договор за потребителски к. № 1112879 от 11.07.2024 г., както и клаузата на чл. 3 от договор за потребителски к. № 961484 от 14.11.2023 г. са нищожни.

Ищецът твърди, че на 11.07.2024 г. е сключил договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г. с ответника. Поддържа, че договорът е бил сключен от разстояние във формата на електронен док.т, след подадена заявка през уебсайта на ответника при следните параметри: размер на отпуснатия заем:

1200,00 лева, при фиксиран ГЛП от 36 % и ГПР в размер на 35,75 %, със срок на погасяване – 15 месеца и с размер на месечната вноска – 215,03 лева.

Заявява, че към Договора не бил предоставен погасителен план на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Твърди, че ищеца е трябвало да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора, като в случай, че ищецът не го направи в уговорения 3 – дневен срок, на основание чл. 29 от негова страна се дължи и неустойка в размер на 1

0,9 % от стойността на усвоената по к.а сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Поддържа, че към настоящия момент е извършил доброволно плащане в общ размер от 1202,00 лева по процесния договор, с което е погасена изцяло дължимата главница, съответно на дата 25.07.2024 г. – в размер на 216,00 лева, на дата 06.11.2024 г. в размер на 430,00 лева и на 09.01.2025 г. в размер на 556,00 лева. Посочва, че в ГПР не е включена уговорената неустойка, дължима на основание чл. 11 от договора, а именно за непредставяне на обезпечение. Заявява, че сборът на уговорените възнаградителна лихва и начислената неустойка е по – висок от размера на предоставената заемна сума, с оглед на което счита, че ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Счита, че е налице заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на к.а. Поддържа, че поставените към обезпечението изисквания са изключително трудни за изпълнение от страна на длъжника. Счита, че неустойката прикрива възнаградителната лихва по договора. Твърди, че с оглед на неточното посочване на ГПР в договора за к. потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителната му цена, което според ищеца представлява нелоялна и заблуждаваща търговска прак.а по смисъла на чл.

68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Сочи, че посочване в договора за к. на ГПР, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед на което следва да се приеме, че договорът за к. не съдържа посочване на ГПР и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Също така намира договорът за недействителен, доколкото не съдържа по ясен и разбираем начин подробна информация за размера на задължението, подновяването на договора и относно условията за издължаване. Счита, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 7, т. 9 – 12, т. 15 и т. 16 от ЗПК. Намира неустойката за нищожна и на самостоятелно основание – поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като излиза извън нейните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и се превръща в източник на неоснователно обогатяване за к.ора. Заявява, че е сключена в нарушение на принципа за добросъвестността и с нея се създава значителна неравнопоставеност между 2 страните, което я превръща в неравноправна, а оттам и в нищожна. Намира клаузата уреждаща възнаградителната лихва за недействителна на собствено основание. Поддържа, че в настоящия случай договорената лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва, което 2 според ищеца прави клаузата, уговаряща размера й нищожна. Моли съда да признае за установено, че Договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като при условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че чл. 29 от Договор за потребителски к. № 1112879/11.07.2024 г. и чл. 3 от Договор за потребителски к. № 961487/14.11.2023 г. са нищожни на основание чл. 20 то ЗПК и чл. 26 от ЗЗД.

Претендира и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. - К.“ АД оспорва предявените искове. Счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.

Поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Твърди, че потребителят е дал изричното си съгласие за сключването на договора съгласно изискванията на ЗПФУР. Изтъква, че още преди подписване на договора за заем, ищецът е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. Счита, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Заявява, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че двете страни са били напълно наясно с всички условия за плащане на неустойката още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Оспорва твърденията на ищеца, че неустойката представлява „лихва“. Заявява, че погасителният план включва пълна и точна информация за размера, броя, периодичнотта и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва. Оспорва твърдението, че уговореният лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави.

Поддържа, че възнаградителната лихва е част от ГПР, като в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на договора е 68,15 %. Твърди, че погасителния план е бил изпратен на ищеца. Твърди, че к.ополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 от ЗПК. Счита, че потребителят не е имал намерението да предоставя обезпечение, а е целял с 3 изтеглянето на к.а да се обогати неоснователно от своя к.одател, като впоследствие заведен неоснователни искове срещу своя к.ор. Поддържа, че не е налице противоречие с добрите нрави. Счита, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними и адекватни на икономическата обстановка в страната. Посочва, че не е налице неравноправност по ЗЗП.

Изтъква, че всички твърдения за липса на информация за разходите по връщане предоставения к. са неоснователни. Поддържа, че процесните клаузи изцяло отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО. Счита, че изложените твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че през 2024 г. ищецът е сключил общо два договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по к.а. Твърди, че е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи. Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за потребителски к. №1112879/11.07.2024, предоставен от разстояние, „С. К.”АД се е задължил да предостави на М. Ж. Г. потребителски к. под формата на к.на линия при общ размер на максимално разрешения лимит по к.ната линия от 1200 лева, при лихвен процент от 36% и ГПР-35.75% и обща сума, дължима от потребителя в размер от 1526.99 и срок на погасяване от 15 месеца.

Видно от разписка №0300022750934326 от 25.07.2024 М. Ж. Г. е наредил в полза на „С. К.”АД сумата от 216 лева.

Видно от авизо за издадено преводно нареждане от 09.01.2025 М. Ж. Г. е наредил в полза на „С. К.”АД сумата от 556 лева –с основание погасяване на остатък от главница к. 1112879.

По делото са представени СЕФ, Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски к., предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С.-к.” АД и потребителите.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за потребителски к. №1112879/11.07.2024, предоставен от разстояние, „С. К.”АД се е задължил да предостави на М. Ж. Г.

4 потребителски к. под формата на к.на линия при общ размер на максимално разрешения лимит по к.ната линия от 1200 лева, при лихвен процент от 36% и ГПР-35.75% и срок на погасяване от 15 месеца.

Съгласно чл.19,ал.1 от договора в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД в полза на к.ора или да предостави банкова гаранция.

Съгласно чл.29, ал.1 от договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.19, същият дължи на к.ора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по к.а сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.19 причинява на к.ора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на к.оспособността на потребителя и одобрението на к.а са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Съгласно чл.29, ал.2 от договора страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от представения погасителен план на ищеца е начислена неустойка в размер от 1698.46 лева, като същата е включена в общата сума от 3225.45 лева, заедно с главницата и лихвата.В случая е начислена неустойка, която е в по-висок размер от сумата по к.а-1200 лева, което накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на к.ора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за к.оспособността на к.ополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата, предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

5

Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл.33 от ЗПК.В случая се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника.А съгласно чл.33 от ЗПК при забава на потребителя к.орът има право само на лихва върху неплатената сума за времето на забавата..

Клаузата за неустойка е нищожна и поради противоречие със законачл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за к. е сключен на 11.07.2024, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.07.2024г. е 3.78%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.78%.В случая по договора ГПР е 35.75% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.9%.