Решение № 7649 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7649 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100511195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Л. Р., срещу решение №15147/05.08.2024г., постановено по гр.д. №45245/2023г. по описа на СРС, 41 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от дружеството срещу „Център за социална дейност Горна Баня“ ЕООД искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЕС за разликата над сумата от 609,40 лева до пълния претендиран размер от 3467,08 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6836380 за период от 16.01.2022г. до 15.08.2022г., иска по чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата от 5324,13 лева, представляваща 24 месечни вноски за закупуване на устройства на изплащане (8 броя 5MP fixed bullet camera всяка за сумата от 287,52 лева и 12 броя 4MP fixed dome camera всяка за сумата от 252 лева) за период от 16.02.2022гг. до 15.08.2022г., както и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 144,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5324,13 лева за период от 21.04.2022г. до 30.11.2022г., както и за разликата над уважената част в размер на 39,49 лева до пълния предявен размер от 191,07 1 лева.

В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че месечни такси се дължат само за периода от 16.01.2022г. до 17.03.2022г., в който услугите са били активни в пълен обем, а през останалото време задълженията на ищеца за предоставяне на услуги не били изпълнени и съответно месечни такси не се дължали. От заключението на съдебнотехническата експертиза се установявало, че на 17.03.2022г. услугите са били временно спрени, като абонатът е бил уведомяван за неизпълнение на задълженията си и стъпките по ограничаване на услугите, както и че при плащане на забавените задължения изцяло алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в пълен обем. Поради това към този момент услугите, макар и ограничени по обем по вина на абоната, продължили да бъдат активни и било възможно възстановяването им в пълен обем при заплащане на просрочените задължения. Договорът бил прекратен чак на 22.07.2022г., като след тази дата отпаднала възможността за подновяване на услугите. Месечните такси представлявали абонамент и се дължали независимо от ползването или неползването на услуги до датата на прекратяване на договора. До 22.07.2022г. страните се намирали във валидно облигационно отношение и за ответника съществувало задължение да заплаща сумите по процесните фактури. В периода от 17.03.2022г. до 22.07.2022г. услугите не били предоставяни в пълен обем, но не поради прекратяване на договора или по вина на ищеца, а поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплаща дължимите суми по фактурите.

Ищецът използвал правото си по чл.90 от ЗЗД да откаже изпълнение, т.е. да спре/ограничи услугите докато абонатът не изпълни своето задължение. По отношение на вземанията, представляващи месечни вноски по договори за закупуване на изплащане неправилно съдът приел, че не било установено дали оборудването е собственост на оператора. В приложение 1 към договора било посочено, че оборудването е предоставено от оператора. Установено било по делото, че оборудването е предоставено от оператора и същото било предадено и инсталирано в полза на ответника. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

Насрещната страна „Център за социална дейност Горна баня“ ЕООД не е подала писмен отговор на жалбата по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК.

2

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 335 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по гр.д. №65906/2022г. по описа на СРС, 41 състав За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор между страните за електронни съобщителни услуги, предоставяне на услугите за процесния период, размера на претендираното вземане за месечни такси; наличието на правоотношение по договор за търговска продажба на изплащане за описаните в исковата молба устройства, уговорения начин на плащане и настъпване падежа на претендираните вноски.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорно между тях е дали претендираните в настоящото производство месечни такси се дължат, независимо, че достъпът до услугите е бил ограничен от ищцовото дружество поради наличие на просрочени задължения на абоната, както наличието на валидно правоотношение по 3 договор за продажба на изплащане, по което ищецът да е изпълнил задължението си за предаване на оборудването.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 609,40 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6836380 за периода от 16.01.2022г. до 17.03.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (01.12.2022г.) до окончателното плащане, сумата от 39,49 лева – мораторна лихва върху главницата от 609,40 лева за периода от 24.03.2022г. до 30.11.2022г. Поради това въззивната инстанция приема за установено, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът „А1 България" ЕАД се е задължил да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги. Не е спорно между страните също така и се установява от кредитираното заключение на СТЕ, че на 17.03.2022г. услугите са били частично ограничени, на 18.05.2022г. са напълно спрени всички входящи и изходящи услуги на ответника (обаждания, SMS, интернет и др.), а на 22.07.2022г. са деактивирани всички услуги на ответника и договорът му е прекратен. Вещото лице по СТЕ посочва, че тъй като се касае за видеонаблюдение с интернет достъп, ограничението му прави невъзможно използването на услугите в обем, позволяващ нормална работа, и съответно те са станали на практика изцяло неактивни още при ограничаването на услугата на 17.03.2022г.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата. Съобразно сключения между страните договор абонаментната такса се дължи от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Дължимостта на месечната абонаментна такса е обусловена от изтичането на период от време (съответният отчетен месец), през който договорът между страните е бил действащ, съответно абонатът е имал достъп до 4 предоставената услуга и за същия е била налице потенциалната възможност да ползва услугите, уговорени с договора и включени в съответния абонаментен план. Месечната такса се дължи независимо от ползването, интензитета и обема на ползване и/или неизползването на услугата. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, но той ще дължи уговорената абонаментна такса. Ответната страна обаче в случая е оспорила обстоятелството, че ищецът е предоставил достъп на потребителя до съответните мобилни услуги, тоест твърди неизпълнение на задълженията на насрещната страна да предостави уговорените услуги при договорените условия. При това положение, за да възникне спорното материално право, следва да се установи не само наличието на облигационно правоотношение, но и фактът, че въззивникът е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги в уговорения обем. В случая от кредитираното заключение на СТЕ се установява, че услугите са станали на практика изцяло неактивни още при ограничаването на услугата на 17.03.2022г., поради което правилен е изводът на СРС, че е налице неизпълнение на поетите от „А1 България“ ЕАД задължения по договора да предостави съответната услуга. Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по предоставяне на ефективен достъп до мобилната си мрежа. Ето защо, исковете за посочения период се явяват неоснователни и решението, с което са отхвърлени, е правилно.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 335 от ТЗ:

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупкопродажба на изплащане на следните устройства: 8 броя 5MP fixed bullet camera и 12 броя 4MP fixed dome camera. Съобразно разпоредбата на чл.335, ал.1 от ТЗ продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма. В представеното приложение 1 към договор от 16.09.2021г. в съответната таблица не са посочени вид, брой и дължимо възнаграждение за оборудване, като в бележка под линия е отразено изрично, че в случай, че продажбата на оборудването по т.3 се извършва чрез продажба на изплащане, страните сключват договор за продажба на изплащане, в който се посочват цената, условията и начина на плащане на оборудването по т.3. В случая не е представен по делото писмен договор за продажба на описаното в исковата 5 молба оборудване, нито е установена цената на оборудването, съответно ответникът да се е задължил да я заплати чрез съответния брой месечни вноски. Неоснователно във въззивната жалба ищецът се позовава на ценоразпис в таблица по т.5.3 от приложение 1, тъй като посочените цени се отнасят за оборудване, различно от процесното, и са в размер, който не съвпада с претенцията на ищеца.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, но същата не е направила искане за присъждане на разноски, нито е ангажирала доказателства за извършване на такива.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №16162/09.10.2023г., постановено по гр.д.

№24414/2022г. по описа на СРС, 26 състав, в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, срещу „Център за социална дейност Горна баня“ ЕООД, ЕИК 203655276, искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.228 от ЗЕС за разликата над сумата от 609,40 лева до пълния претендиран размер от 3467,08 лева, представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М6836380 за период от 16.01.2022г. до 15.08.2022г., иска по чл.327, ал.1 от ТЗ за сумата от 5324,13 лева, представляваща 24 месечни вноски за закупуване на устройства на изплащане (8 броя 5MP fixed bullet camera всяка за сумата от 287,52 лева и 12 броя 4MP fixed dome camera всяка за сумата от 252 лева) за период от 16.02.2022гг. до 15.08.2022г., както и иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 144,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5324,13 лева за период от 21.04.2022г. до 30.11.2022г., както и за разликата над уважената част в размер на 39,49 лева до пълния предявен размер от 191,07 лева.