Решение № 3596 от 17.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3596 гр. С., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100111613 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от П. Г. А., Г. М. А., М.

М. А. и В. М. А., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 77 ЗС, вр. чл.212 ЗЗД, срещу Е. М., С. В. Д., И.

П. Т., В. К. С. и И. Г. П. за признаване правото им на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***, представляваща СГРАДА, находяща се в гр. С., Столична община, район „Оборище“, ул. „****, построена на един етаж, състояща се от стая, антре, втора стая, кухня-бокс, клозет в двора с барака до нея, мазе под част от къщата, с таван, застроена на около 60 кв.м, заедно с ДВОРНОТО МЯСТО, в което е построена сградата, представляващо недвижим имот с идентификатор ***, съставляващо по документ за собственост парцел XII, квартал 163 по плана на град С., с площ по нотариален акт от около 414 кв.м., а по скица- 410 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. С., район „Оборище“, ул. „****.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, придобит по силата на договор за продажба на наследство от 04.04.2014 г. от наследодателя им М.М. А. от Л. Д. Д., с който последният се е разпоредил с наследството, оставено от Л.А.А., починал на 19.06.2013 г. Твърдят, че наследодателят на праводателя е придобил имота по силата на договор за покупко-продажба и съдебна делба. Посочват, че по повод вписване в Службата по вписванията са узнали за завещание, оставено от Л.А.А. в полза на ответниците В. К. С. и И. Г. П., предявили са иск срещу двамата за нищожност на завещанието по чл.42, б. „б“ ЗН, исковата молба по който е вписана с вх. peг. № 19563/28.04.2014 г. , Акт том 5, Акт номер 54, номер от описната книга 14715 от 28.04.2014 г. С влязло в сила Решение № 6297/10.10.2018 г. по гр. д. № 7062/2016 г. по описа на СГС, I-16 състав, 1 завещанието е обявено за нищожно. След провеждане на инстанционен контрол и влизане в сила на решението, същото е отбелязано в Служба по вписванията под вх. peг. № 63358/02.09.2021 г., том № 43, акт № 4, номер от описната книга 1336/02.09.2021 г. Междувременно установили, че с няколко последователни сделки: с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180 от 16.05.2014 г. , том III, peг. № 4438, дело № 486 от 2014 г. на нотариус И. Н. с peг. № 40 на НК и с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50 от 09.06.2014 г. , том III, peг. № 17387, дело № 406 от 2014 г. по описа на нотариус Р. Д. с peг. № 274 на НК имотът е последователно прехвърлен от В. К. С. и И. Г. П. на В. В. Д. и И. П. Т. и от последните двама – на Е. М.. Сочат, че сделките нямат транслативен ефект поради прехвърляне от несобственик. Молят правото им на собственост да бъде признато по отношение на ответниците.

Ответникът И. П. Т. оспорва исковата молба. Оспорва автентичността на Договора за продажба на наследство от 04.04.2014 г., като твърди, че подписът и трите имена на Л. Д. Д. в договора за продажба на наследство не са положени от него. Позовава се и на нищожност на договора поради протИ.речие с добрите нрави – твърди, че уговорената в договора цена от 10000 лв. е явно несъответна на насрещната престация.

Ответникът С. В. Т.а оспорва исковата молба. Оспорва договора за продажба на наследство относно неговата автентичност, с твърдение, че не е подписан от прехвърлителя Л. Д. Д.. Оспорва и действителността на сделката, като се позовава на протИ.речие с добрите нрави – явна несъразмерност на насрещните престации.

Ответникът Е. М. оспорва иска. Твърди, че за продажбата на имота е разбрал от обява в интернет, че след извършена проверка за тежести в Агенцията по вписванията не са били налице вписвания, включително такова за подадена искова молба, проверка била направена и от нотариуса в деня на изповядване на сделката. Позовава се и на придобИ.не на имота по давност – като добросъвестен владелец, без да знае, че праводателят му не е собственик, доколкото след положена дължима грижа и извършена проверка в СВ не са установени вписани искови молби. Твърди, че считано от сключване на нотариалния акт за покупко-продажба на имота - 09.06.2014 г. е влязъл във владение на същия, държал го е като свой за свои цели, заплащал данъци и такси за него. Така за период от повече от 5 години е владял имота на основание, годно да го направи собственик, без да знае за нередност, тежест или спор при придобИ.нето му, като твърди, че вписването на исковата молба му е непротИ.поставимо.

Ответникът В. К. С., чрез назначения особен представител, счита предявения иск за основателен.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

2

По иска по чл.124, вр. чл.77 ЗС и чл.212 ЗЗД:

Установява се от протокол от 20.07.1972 г. по гр.д. №2730/1972 г., че по допусната съдебна делба на имот, представляващ къща и дворно място, находящи се в гр. С., ул. ****, е одобрена съдебна спогодба, съгласно която имотът е поставен в дял на съделителя В.С.А., а последната се е задължила да заплати за уравняване на дела на другия съделител Л.А.А. сумата от 3 000 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства и извършената индивидуализация в протокола по делото за съдебна делба, че имотът, поставен в дял на В.С.А., е идентичен с процесния имот с идентификатор с идентификатор ***, представляващ сграда, заедно с дворното място, в което е построена, представляващо недвижим имот с идентификатор ***, находящи се на административен адрес: гр. С., район „Оборище“, ул. „****.

От удостоверение за наследници изх.№ЕС УН-2726 (л.15) се установява, че В.С.А. е майка на Л.А.А., както и че е починала на 01.12.1990 г. и е оставила за наследник по закон Л.А.А. – син.

От изложеното съдът приема, че Л.А.А. е придобил процесния имот по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател В.А..

Л.А. е починал на 19.06.2013 г. и е оставил за наследник по закон Л. Д.

Д. – родственик по съребрена линия от пета степен, племенник.

По възраженията на ответниците за придобИ.не на имота по силата на наследяване по завещание и сделка:

Представено е Саморъчно завещание от 20.12.2012 г., с което Л.А. се разпорежда с имуществото си след смъртта си, като завещава на ответниците В. К. С. и И. Г. П. движимото и недвижимото си имущество и средствата по банковите си сметки. Завещанието е обявено с протокол от 27.12.2013 г. и вписано в СВ на 31.01.2014 г. с вх. рег. № 3919/31.01.2014 г., Акт том 1, Акт номер 239, номер от описната книга 2530/31.01.2014 г. по описа на Служба по вписванията – гр. С.. С решение от 10.10.2018 г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 02.11.2018 г. по гр.д. № 7062/2016 г. на Софийски градски съд, I-16 състав, съдът е обявил за нищожно завещанието от 20.12.2012 г., направено от Л.А.А., на основание чл.42, б. „б“ ЗН – поради това, че не е написано и подписано от завещателя, по иск, предявен от наследодателя на ищците М.М. А., срещу В. К. С. и И. Г. П.. Решението на Софийски градски съд е потвърдено с Решение № 1282 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 3888/2019 г., 12-ти състав на САС, което от своя страна не е допуснато до касационно обжалване.

Видно от представените писмени доказателства – препис от искова молба с отбелязвания на първата и страница (л.26) и удостоверения и справки от СВ (л.41-42 и л.43-47), исковата молба е вписана на 28.04.2014 г. по имотната партида и персоналните партиди на ищеца и ответниците. След влизане в сила на постановеното по делото съдебно решение и в рамките на законоустановения 6-месечен срок е налице отбелязване за решението от 02.09.2021 г.

3

На 16.05.2014 г. – след вписване на исковата по гр.д. № 7062/2016 г. на СГС, ответниците по образуваното гражданско дело - В. К. С. и И. Г. П. са прехвърлили процесния имот на В. В. Д. и И. П. Т. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 180 от 16.05.2014 г., том III, peг. № 4438, дело № 486 от 2014 г. на нотариус И. Н. с peг. № 40 на НК. На 09.06.2014 г. Д. и Т. са прехвърлили на имота на Е. М. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 50 от 09.06.2014 г., том III, peг. № 17387, дело № 406 от 2014 г. по описа на нотариус Р. Д. с peг. № 274 на НК имотът.

Съгласно чл.226, ал.1 и 3 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни, а постановеното решение във съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, когато спорът се отнася за недвижим имот и исковата молба е вписана. Доколкото всички разпоредителни сделки от лицата – наследници по нищожното завещание и последващите приобретатели са извършени след вписване на исковата молба, с която е предявен искът по чл.42, б. „б“ ЗН, то постановеното решение, чието влязло в сила решение е отбелязано в СВ, се ползва със законна сила относно спорното материално право по отношение на всички ответници. По силата на чл.226, вр. чл.298, вр. чл.299 ГПК между страните е формирана сила на пресъдено нещо по разрешения правен спор относно действителността на завещанието и на основание чл.297, вр. чл.298 и чл.299 ГПК съдът приема за установено между страните, че завещанието от 20.12.2012 г., направено от Л.А.А., е нищожно на основание чл.42, б. „б“ ЗН – поради това, че не е написано и подписано от завещателя, по иск.

Следва да се отбележи, че относно разпростирането на силата на пресъдено нещо по отношение на ответника Е. М., ирелевантно е обстоятелството дали той е добросъвестен (не е узнал за вписаната искова молба) поради издаден от държавен орган – Службата по вписванията документ с невярно съдържание (неверен свидетелстващ документ).

Действително по делото е представен документ – Удостоверение изх.

№17652/2014 г., издадено на 30.05.2014 г. от Службата по вписванията, за проверка на лицата В. К. С., И. Г. П., В. В. Д. и И. П. Т., в което не е отразено вписването на исковата молба по гр.д. № 7062/2016 г. на СГС. Неверният документ обаче не отменя обективното обстоятелство, че вписване е извършено, нито може да бъде протИ.поставен на ищците в производството.

Ето защо доборсъвестността на ответника М. при сключване на сделката с нотариален акт № 50 от 09.06.2014 г. не влияе на това дали прехвърлителите притежават правата, с които се разпореждат, съответно – има ли сделката вещно-транслативно действие.

От изложеното следва, че доколкото саморъчното завещание от 20.12.2012 г., направено от Л.А.А., не е действително – обявено е за нищожно, то същото не е породило правно действие и не е доставило в патримониума на В. К. С. и И. Г. П. правата, притежавани от наследодателя.

Поради това и разпоредителните сделки, извършени от тях и от последващите приобретатели – с нотариален акт № 180 от 16.05.2014 г. и с нотариален акт 4

№ 50 от 09.06.2014 г., нямат вещно-прехвърлително действие, тъй като с тях не могат да се прехвърлят права, каквито праводателят не притежава. От тук следва, че собствеността върху процесния имот, не е преминала в патримониума на В. В. Д., И. П. Т. и Е. М. по силата на договор за покупкопродажба.

Както бе посочено по-горе, наследник по закон на Л.А. е Л. Д. Д. – родственик по съребрена линия от пета степен, племенник, който по силата на наследственото правопроемство е придобил имуществените права и задължения на наследодателя А.. Установява се от Договор за продажба на наследство по чл. 212 от ЗЗД от 04.04.2014 г., сключен по правилата на чл.212, ал.2 ЗЗД - писмено и с нотариално заверени подписи на договарящите, вписан в Службата по вписванията, че Л. Д. Д. е прехвърлил свето наследство, оставено му от наследодателя Л.А.А., на М.М. А. срещу цена от 10 000 евро.

По изложените по-горе съображения в наследствената маса на наследодателя А. е включен процесния недвижим имот, представляващ сграда и дворно място на ул. ул. „**** в гр. С..