Решение № 262729 от 17.08.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 17.08.2022г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №2469/2021год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу П.НА Р.Б.за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева и за имуществени вреди в размер на 8400,00лева с ДДС,

Ищцата С.Н.В. излага в исковата молба, че в резултат от водено срещу нея наказателно производство по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград е постановена осъдителна присъда, с която е наложено наказание три години лишаване от свобода и е лишена от право да упражнява професията си.

Присъдата е потвърдена с решение на СОС по ВНОХД№419/2012г. По искане за възобновяване на наказателното производство е образувано НД№2110/2012г. на ВКС, по което е отменено, по реда на възобновяването, въззивното решение и е върнато делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. На 13.03.2013г. ищцата е освободена от затвора в гр. Сливен, където прекарала три месеца и половина. С решение от 11.06.2013г. на СОС по ВНОХД №419/2012г. е отменена осъдителната присъда на РС-Ботевград и делото е върнато на досъдебното производство със задължителни указания. На 11.07.2013г. е внесен нов обвинителен акт срещу нея, по който е образувано НОХД№542/2013г. по описа на РС Ботевград, по което е поддържано обвинение за тежко престъпление –длъжностно присвояване в големи размери. След извършени редица процесуално–следствени действия е постановена присъда на 06.02.2017г., с която е призната за виновна.

С решение на СОС по ВНОХД №810/2017г. е отменена постановената присъда и делото е върнато на РС Ботевград за ново разглеждане, като е прието, че присъдата е постановена без мотиви и извън внесеното обвинение. Образувано е НОХД№125/2018г. на РС-Ботевград, по което са извършвани нови процесуално-следствени действия и е постановена оправдателна присъда на 27.02.2019г.

В резултат от воденото срещу нея наказателно производство, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в срам от воденото срещу нея наказателно производство за извършване на тежко престъпление-длъжностно присвояване в големи размер, извършено в условията на продължавано престъпление. Изпитвала силни притеснения и неудобства по време на задържането в затвора в гр.Сливен. През цялото време се притеснявала за начина по който това се отразява на семейството й. Баща й научил за обвинението, обаждал й се по телефона и плачел, а тя не можела да го успокои, тъй като била силно обезверена. Постоянно се чувала с него и се притеснявала за неговото здраве и живот, което допълнително я сринало психически. Семейството на брат й престанало да комуникира с нея след като разбрало за повдигнатите й обвинения, което я унизило и разстроило. И до сега брат й не я търси и не комуникира с нея, разминават се по улицата като непознати. Притеснявала се, че поради повдигнатите обвинения съпругът й ще остане без работа, а семейството й се издържало от неговата заплата. Нямала желание да излиза по улицата, тъй като виждала упрек в лицата на хората, което било подсилено от публикувани статии в местни медии със заглавия «Затвор за служителка на ВиК» и др. Не можела да спи цели нощи, не искала да разговаря с никого, била съсипана у безпомощна.

На 30.10.2012г. била арестувана, при което изпитала силен ужас и шок, когато полицаите влезли в дома й със заповед за арест. Имала един час да се сбогува с баща си и дъщерите си, една от които била бременна и имала термин за раждане след един месец. Не знаела къде ще бъде заведена след задържането, а близките й не били уведомени къде се намира и какво се случва с нея в продължение на три дни. Завели я в следствения арест, след което на сутринта я качили на автобус, с белезнизи и в отделна клетка, и я завели в женския затвор в гр. Сливен. След щателна и унизителна проверка, изрзяваща се в обиск и събличането й гола, е заведена в самостоятелна килия, където нямало условия от първа необходимост. Изпитала ужас, срам и психически срив. На 09.11.2012г. се родил внукът й, но тя нямала възможност да го види и да бъде със семейството си в този момент. Големият й внук, който бил в първи клас по това време, плачел и питал за нея, но му казали, че е на лечение в санаториум.

Когато близките й идвали да я видят се чуствала силно унизена и засрамена, тъй като я извеждали с охрана и престилка при тях. На 16.01.2013г. е заведена в гр.

София за делото във ВКС, на което е заведена с белезници и охрана пред очите на нейните близки. След делото нощувала в следствената служба на бул.»Г.М.Димитров» в гр.София, където било мръсно и ужасяващо. На 12.02.2013г. е освободена от Сливенския затвор, но делата продължили до 2019г., както и страхът й при мисълта, че отново може да се върне в ареста. Делото срещу нея продължило десет години, през които живеела от заседание до заседание, не можела да си намери работа, не получавала накакъв доход, била в тежко емоционална състояние, виждала упрек в очите на хората, когато я срещали по улиците.

Ответникът

П.НА Р.Б.е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Възразява, че от представените писмени доказателства не се установява влизане в сила на оправдателната присъда, както и претенцията за вреди, основавана на възражения срещу условията в арестните помещения, тъй като пасивно легитимирани са други държавни органи. Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и недоказаност наличието на причинно-следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и вредите, за които се претендира обезщетение.

Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от

17.09.2021г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелствата, че срещу ищцата е образувано наказателно производството по посочените в исковата молба наказателни дела.

От влязла в сила на 15.03.2019г. присъда по НОХД №125/2018г. на РС-Ботевград се установява, че ищцата е призната за невиновна по повдигнатите й обвинения за това, че в периода от 01.11.2006г. до 04.09.2010г. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице „Инкасатор контрольор“ във фирма „В и К Б.“ ЕООД присвоила чужди пари в размер на 36 731,38лева.

Установява се, че за посоченото деяние за първи е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД №542/2013г. на РС Ботевград, по което са проведени множество открити съдебни заседания, на които присъствала ищцата като подсъдима. От разпореждане от 16.07.2013г. се установява, че е потвърдена взетата на подсъдимата мярка за неотклонение „Подписка“, която е потвърдена в последното открито съдебно заседание по делото на 06.02.2017г. По посоченото дело е постановена осъдителна присъда, с която ищцата е осъдена условно на лишаване от свобода за периода от 3 години, като изпълнението е отложено за срок от 4 години.

С решение от 06.03.2018г. по ВНОХД№810/2017г. на СОС посочената присъда е отменена и делото е върнато на РС-Ботевград за ново разглеждане. След което е образувано НОХД № 125/2018г. на

РС-Ботевград на 14.03.2018г. , което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на15.03.2019г.

Установява се, че делото в съдебната фаза е продължило в периода от 16.07.2013г. до 15.03.2019г., като през този период ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“. Не се установява през този период да е задържана в следствения арест или в затвора.

Съдът констатира, че не е изискано и приложено към настоящото НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград, по което е постановена първата осъдителна присъда срещу ищцата, но от приложените към исковата молба доказателства се установява начинът на неговото протичане и взетите по отношение на ищцата мерки за неотклонение. Установява се, че ищцата е привлечена като обвиняема с постановление от 13.10.2011г. като й е взета мярка за неотклонение „подписка“. Същата е потвърдена с разпореждане на РС-Ботевград от 13.12.2011г. по НОХД №990/2011г. за насрочването му в открито съдебно заседание. Делото е приключило с осъдителна присъда по отношение на ищцата от

02.05.2012г. , с която е осъдена на 3 години и 8 месеца лишаване от свобода , като е прието наказанието да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип. Постановено е лишаване от право на упражняване на професия на длъжност касиер или инкасатор-контрольор за срок от 3 години.

Присъдата е потвърдена с решение на СОС от 15.10.2012г. по ВНОХД№ 419/2012г. и е влязла в сила.

С решение на ВКС от 08.02.2013г. по НД№2110/2012г. е отменено въззивно решение от 15.10.2012г. по ВНОХД№419/2012г. на СОС и делото е върнато за ново разглеждане от СОС от стадия на съдебното заседание. С решение на СОС по ВНОХД№102/2013г. е отменена присъда от 02.05.2012г. на РС Ботевград по НОХД 990/2011г. и делото е върнато на РП-Ботевград. Във връзка с дадените указания са извършени допълнителни процесуално-следствени действия, след което с постановление от 10.07.2013г. ищцата отново е привлечена като обвиняема и е взета мярка за неотклонение „Подписка“. По внесения обвинителен акт, с разпореждане от 16.07.2013г. е образувано НОХД №542/2013г. на РС Ботевград. След проведени множество открити съдебни заседания е постановена осъдителна присъда. На

26.02.2017г. с което е осъдена ищцата на лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено с 4 години, като е приспаднато времето, през което подсъдимата е изтърпявала наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №990/2011г. на РС-Ботевград за времето от 30.10.2012г. до 13.02.2013г.

За установяване не неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява следното:

Свидетелката М.В.М., дъщеря на ищцата, знае за заведеното срещу майка й наказателно производство за присвояване на сума от дружеството, в което работела. Първоначално когато е повдигнато обвинението тя изпаднала в шок, затворила се, не разговаряла с тях. Чувствала се засрамена, обидена, унизена и огорчена най-вече от ситуацията. Производството продължило няколко години, което се отразило на работата й. Не можела да започне работа. Живеят в Ботевград, който е малък, и тя не можела да си намери работа. Баща им я издържал през цялото време. Сестра й по това време била бременна и майка й много се притеснявала за нея. Непрекъснато мислела как може да й се отрази тази ситуация. Притеснявала се и за дядо й, който е възрастен човек, живеел сам и знаел за делото, което било публично отразено. Имало две публикации в местните медии с потресаващи заглавия. По време на наказателното производство майка й била около три месеца в затвора. Свидетелката лично ходила там на свиждания. Когато я арестували баща й бил там, не знаела къде отива и не можели да се свържат с нея. Знае, че на втория ден е пристигнала в гр. Сливен с конвой. Била унизена от цялата ситуация. Арестували я на 30.10.2012 г., а сестра й родила на 09.11.2012 г. През цялото време тя само това преживявала. Когато я посещавали в затвора , излизала с охрана, с една синя престилка, с главата надолу, засрамена и унизена. Влизала при тях с баща им, плачела и ги държала за ръцете. Непрекъснато питала как е дядо им. Още от самото начало нейният брат, вуйчото на свидетелката, се отрекъл от нея. Спрял да комуникира с нея, опитал се да повлияе и на дядо й. До ден-днешен вуйчо й не поддържа връзка с нея. Адвокатските хонорари за водене на делото ги плащали родителите й каквото могат да отделят и двете със сестра й. Нямало кой друг, тъй като майка им била без никакъв месечен доход години наред. Поради самият факт, че не излизала от дома си дълго време от срам, обида и огорчение, не тръгнала веднага да си търси работа. Искала да работи, конкретно място не си спомня, но чрез приятели, познати търсела. Там където живеят с баща им, питала в един магазин за работа, но й отказали. Свидетелката чела статиите, в които името й било с инициали, доколкото си спомня, но в коментарите е цитирано точно нейното име.