Решение № 246 от 08.08.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Враца, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Ка енд Джи Партнърс”ООД-гр.Враца против НП № 26-0000604/03.02.23 г. на Директора на РД”АА”-Враца, с което на дружеството жалбоподател за извършено нарушение по чл.6, ал.7, т.3,б.“б“,пр.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС и на основание чл.105, ал.1 ЗАПр., е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер на 200.00 лв. В жалбата поддържана и в допълнително писмено становище, се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна не е ангажирала представител и становище по жалбата в с.з.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 ЗАНН.Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

1

На 25.01.23 г. и въз основа на „справка в системата на ИААА-Лицензи”, св.Т.Г.- инспектор в РД”АА”-Враца съставил АУАН бл.№331033/25.01.23 г. срещу дружеството-настоящ жалбоподател за нарушение по чл.6, ал.7, т.3,б.“б“,пр.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС. Според посоченото в акта, въпросното нарушение се е изразило в това, че в качеството на превозвач, притежаващ международен лиценз за превоз на товари, дружеството-жалбоподател „не е представило в ИААА справка за финансова стабилност в определения срок преди изтичане срока на застрахователна полица 11.10.22 г., видно от справка в системата на ИАА Лицензи“.

Последвало е издаването на обжалваното НП, в което дословно е пренесено словесното и цифрово описание на нарушението от акта и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лв. на основание чл.105, ал.1 ЗАПр.

Изложената до тук фактическа обстановка, съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства, а именно- свидетелските показания на Т.Г. /актосъставител/ и останалите материали по преписката, в т.ч. цитираната справка от системата на ИА“АА“ и др. Данните от горепосочените доказателствени източници са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предвид цитираното по-горе съдържание на процесните АУАН и НП, същите се явяват издадени в нарушение на чл.42,т.3 и т.4 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, като всички изложени в тази насока доводи в жалбата са напълно основателни: В обстоятелствените части на акта и постановлението са посочени само дата и място на констатиране на твърдяното нарушение и качеството на дружеството като превозвач, притежаващ съответен лиценз за международен превоз на нарушението. Липсват надлежни фактически констатации за дата/период на извършване на нарушението, което в случая по теоретична характеристика е продължено и осъществено чрез бездействие в определен срок. Липсват фактически констатации и за мястото на извършване на нарушението, т.е. мястото, където в случая е следвало да бъде осъществено правно-дължимото поведение. Липсват надлежни фактически констатации и 2 за други релевантни факти от предмета на доказване, като напримериндивидуални реквизити на релевантната застрахователна полица откъм номер, дата на издаване и краен срок на валидност и др. В тази връзка следва задължително да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от приложимата Наредба, задължените лица доказват финансова стабилност в множество различни и независими хипотези, уредени съответно в чл.7, ал.1,т.1, т.2 и т.3, а на свой ред т.3 предвижда ежегодно доказване на финансовата стабилност също в строго дефинирини случаи –със съответни различни документи и различни срокове за представянето им, като приложение към справката по приложение №3, съгласно чл.6, ал.8 от Наредбата. В този смисъл, от съдържанието на процесните АУАН и НП остава напълно неясно не само дали дружеството е било длъжно да доказва финансовата си стабилност именно чрез договор за застраховка, отговарящ на изискванията на ал.6 /а не напр.чрез други възможни документи/, още по-малко и че действително не го е направило, в т.ч. за коя календарна година, до кога и къде е следвало да осъществи това си задължение.

Така констатираните пропуски в съдържанието на АУАН и НП са от категорията на абсолютните и съществени процесуални нарушения, тъй като ограничават пряко правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере какво конкретно по вид нарушение му е вменено като извършено, кога, къде и как е извършено, съответно да организира и реализира защитата си в пълен обем. Предпоставят и пълна невъзможност за адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП по всички възможни правни въпроси, в т.ч. спазване на давностни срокове по чл.34 ЗАНН и по чл.80 НК, вр.чл.11 ЗАНН, за териториалната и функционална компетентност на актосъставителя и наказващия орган, местната подсъдност по чл.63 ЗАНН, обоснованост на постановлението откъм действително наличие на вмененото нарушение и др.

Горепосочените правни съображения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, но за пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи и следното:

В случая АНО / в чиято тежест е това/ не е ангажирал и никакви преки и/или косвени доказателства, обосноваващи съставомерността на вмененото нарушение. Както в съставения от него АУАН, така и непосредствено в с.з., 3 актосъставителят Т.Г. не дава никакви конкретни показания относно елементите на нарушението като отново и изцяло обосновава твърденията си за налично нарушение само въз основа на спраката от системата на ИА“ААЛицензи“.

Същевременно въпросната справка, приложена към административната преписка и съответно приобщена от съда като писмено доказателство, отново не съдържа никаква конкретика на релевантни обстоятелства и в нея просто е посочено, че за дружеството-жалбоподател в графа „финсова стабилност“, същата е валидна до „11.10.22 г.“ Други данни за това с какво е обвързана въпросната дата на финансова валидност, в т.ч. откъм конкретния доказващ я документ /финансов одит, застраховка, банкова гаранция и др.възможни/ липсват. Същевременно от страна на дружествотожалбоподател са противопоставени възражения и твърдения за това, че разполагат със съответна застрахователна полица, годна да докаже финансовата им стабилност за 2022 г., и която полица е била своевременно продължена преди изтичане на срока на действието й, а оттук и че не е имало срок на прекъсване на действието й, налагащо последващо доказване на финансова стабилност пред ИА“АА“. На фона на изначално констатираните пороци в съдържанието на процесните АУАН и НП откъм съставомерни признаци на вмененото нарушение, в съчетание с допълнително отчетения изначален доказателствен дефицит в подкрепа на твърдяното нарушение, то е очевидно, че достоверността на въпросните възражения няма как да бъде обективно проверена от съда, което на свой ред потвърждава вече изложените изводи за необоснованост на обжалваното НП и недоказаност на вмененото административно нарушение.

Предвид изхода от делото, следва да бъде уважено искането на дружеството- жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 400.00 лв. и който размер в случая е в рамките на минимално предвидения в чл.18, ал.2, вр.чл.7, ал.2,т.1 НРМАВ.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №26-0000604/03.02.23 г. на Директора на РД“АА”-Враца, с което на „Ка енд Джи Партнърс“ООДгр.Враца, ****** за извършено нарушение по чл.6, ал.7, т.3,б.“б“, пр.1 от 4

Наредба №11/31.10.2002 на МТС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200.00 лв., на основание чл.105, ал.1 от ЗАПр.

ОСЪЖДА ИА“АА“София ДА ЗАПЛАТИ на „Ка енд Джи Партнърс“ООДгр.Враца, ****** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съдВраца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5