Решение № 4006 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100502912 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22702/14.12.2024 г., постановено по гр.д. № 47 429/2024 г. на СРС, ГО, 41 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. П. М., искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. П. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 2 539,47 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, аб. № 294547, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 51,73 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата 328,08 лева за периода от 15.08.2022 г. до 21.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13559 от 30.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22 638/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 23997/ 23.01.2025 г. на Р. М. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Оспорва да е собственик на имота и да е потребител на ТЕ за исковия период. Оспорва АС да е въведена в експлоатация. Сочи, че на са ангажирани доказателства за отчитане на уредите в имота за исковия период.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба с отговор от 28.02.2025 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и 1 присъждане на сторените по делото разноски. Третото лице помагач „ПМУ

Инженеринг“ ООД не подава отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни.

Ищецът претендира суми във връзка с топлоснабдяването на имот с адрес: гр.

София, ж.к. ****, аб. № 294547, в исковия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, от ответника като собственик на имота.

С отговора на исковата молба исковете са оспорени по основание и размер.

Ответникът оспорва да е потребител на ТЕ. С отговора на исковата молба се оспорва доставката на ТЕ в сочените обеми. Прави се възражение за давност във възражението.

С обжалваното решение СРС е уважил исковете за главница за ТЕ, мораторна лихва върху нея и главница за услугата дялово разпределение, като е приел, че ответникът е собственик на имота; до имота в исковия период е доставяна ТЕ отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на имот и за БГВ на база за един брой потребител /при представени главни отчети и прието заключение на СТЕ/. За неоснователно е прието възражението за погасяване на сумите по давност предвид входиране на заявлението на 15.04.2024 г.

Установява се, че по силата на договор за покупко- продажба на имот по чл. 117 ЗТСУ от 10.06.1987 г. ответникът е собственик на имота. Ответникът не твърди да е отчуждил имота.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Съгл. чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия или при продажба на ТЕ за битови нужди не се изисква сключване на писмен договор.

Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период 2 договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Ответникът е потребител на ТЕ относно имота в исковия период.

Установяват се и количествата доставена ТЕ до имота за исковия период от представените документи от третото лице – помагач и заключението на експертизата.

Вещото лице е установило, че АС е въведена в експлоатация. Отчетени са уредите в имота за исковия период съгласно главни отчети от 11.05.2022 г. и от 14.05.2023 г., неоспорени. За имота е начислена ТЕ, отдадена от сградната инсталация, ТЕ за отопление на имот и ТЕ за БГВ на база за един потребител поради липсата на узаконен водомер. Според заключението на СТЕ за исковия период е доставена ТЕ на стойност, претендирана със заявлението.

Според чл.139, ал. 2 от ЗЕ дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В конкретния случай от доказателствения материал по делото се установява, че в сградата на процесния имот е осъществявано дялово разпределение от дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД, поради което претенцията за нейното заплащане е установена в своето основание и размер. Правилно е бил уважен искът до горепосочения размер за съответния период.

Решението следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По разноските. Предвид изхода на спора въззивникът дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД следните разноски: сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22702/14.12.2024 г., постановено по гр.д. № 47 429/2024 г. на СРС, ГО, 41 състав, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. П. М., искове с пр. осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. П. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 2 539,47 лева - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.

София, ж.к. ****, аб. № 294547, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 51,73 лева - цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 15.04.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата 328,08 лева за периода от 15.08.2022 г. до 21.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 13559 от 30.04.2024 г. по ч.гр.д. № 22 638/2024 г. по описа на СРС, 41 състав.

3

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р. П. М. ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПКна „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 51,13 евро - разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия „ПМУ Инженеринг“ ООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4