Решение № 43 от 01.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900150 по описа за 2025 година

С исковата молба вх. № 7114/26.06.2025 год. по описа на СОС на А. К. Г., роден на ********** год. в гр. Л., СССР, гражданин на Р., притежаващ паспорт 764589096, издаден от МВР 78039 на 17.05.2021 год., с адрес гр. С., ул. „Тверская“, дом 6, ап.15, подадена чрез пълномощник адв. Д. Д. от АК – С., са предявени срещу „Т.“ ООД – в ликвидация, ЕИК . и С. С. К. от к.к. Б. № 102, п.к. 2000, с ЕГН **********, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД:

1. за осъждане на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 151 353.57 евро, съставляваща капитализирана главница по предоставена в заем сума от 132 000 евро по договор за заем от 13.12.2021 год. и допълнителни споразумения № 1 – № 4 към него, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 26.06.2025 год., до окончателното й изплащане;

2. за осъждане на осн. чл.240, ал.2 от ЗЗД на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 15 757.36 евро, съставляваща договорна лихва върху главницата от 151 353.57 евро по договора за заем от 13.12.2021 год. и допълнителните споразумения № 1 – № 4 към него, дължима за периода от 17.05.2023 год. до 31.05.2024 год.;

3. за осъждане на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 12 730.29 евро, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 151 353.57 евро за периода от 01.06.2024 год. до 04.04.2025 год.

Претендират се и направените по делото разноски.

С определение № 656/08.12.2025 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е допуснал на осн. чл.214, ал.1 от ГПК исканото с допълнителната искова молба намаление на 1 предявения иск с правно основание чл.240, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца договорна лихва върху главницата от 151 353.57 евро по договора за заем от 13.12.2021 год. и допълнителните споразумения № 1 – № 4 към него, дължима за периода от 17.05.2023 год. до 31.05.2024 год. – от първоначално предявения му размер от 15 757.36 евро, на 12 757.36 евро.

С исковата молба се твърди, че между А. К. Г., заемодател, „Т.“ ЕООД, заемател и С.

С. К., солидарен длъжник, бил сключен договор за заем от 13.12.2021 год., по силата на който заемодателят предоставил заем в размер на 132 000 евро, с уговорена договорна лихва от 10% годишно и срок за връщане до 20.06.2022 год. Заемната сума била преведена по банков път в полза на „Т.“ ЕООД на 14.12.2021 год.

Твърди се, че с допълнителни споразумения № 1 – № 4 към договора страните променили падежа за връщане на заемната сума, като последният договорен такъв бил 31.05.2024 год. Със споразуменията страните се договорили за капитализация на дължимата до момента лихва чрез прибавянето й към главницата, като с оглед на горното и по силата на допълнително споразумение № 3 общата главница, подлежаща на връщане по договора за заем, възлизала на 151 353.57 евро.

Твърди се, че заемателят не върнал заема и дължимата договорна лихва на падежа.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника „Т.“ ООД – в ликвидация с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК ликвидаторът на дружеството е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се излагат доводи, че „Т.“ ООД не е сключвал договор 13.12.2021 год. за паричен заем с А. К. Г.. Изложени са неразбираеми твърдения, че ликвидаторът не бил подписвал нито представения с и.м. договор, нито допълнителните споразумения към него, което не се твърди от ищеца – при положение, че договорът е от 2021 год., а ликвидаторът е вписан в ТРРЮЛНЦ на 01.02.2023 год. Оспорва се подписът на ликвидатора да бил положен пред нотариус.

Напълно неразбираем довод е изложен и във връзка с приложението на чл.137 от ТЗ – сочи се, че едноличният собственик на капитала на „Т.“ ООД – „Б.“ ЕООД, ЕИК . /видно от справка в регистъра, последният не е едноличен собственик на капитала/ не е взел решения по реда на чл.137 от ТЗ от компетентността на общото събрание, като не се сочи какви решения не бил взел.

С отговора на ликвидатора е направено възражение за нищожност на процесния договор поради противоречие със закона и накърняващ добрите нрави – първо, защото договорът бил такъв за кредит, но сключен от физическо лице, а не от кредитна институция; второ, договорена била прекомерна лихва.

Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника С. С. К. с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК ликвидаторът на 2 дружеството е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С лаконичния отговор на и.м. от този ответник се сочи, че не бил подписвал процесния договор, включително пред нотариус, поради което не бил съдлъжник по същия.

Оспорени са неконкретизирани представени с и.м. документи, тъй като били на чужд език, който ответникът не владеел. Приповторено е дословно възражението от отговора на и.м. на първия ответник по чл.369, ал.1 от ГПК и е направено напълно немотивирано възражение „на основание чл.147 от ЗЗД във връзка с чл.114 от ЗЗД“ – без изобщо да е пояснено с думи в какво се изразява същото.

Преписи от отговорите на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба, с която е пояснил и допълнил първоначалната.

С допълнителната искова молба се пояснява, че договорът за заем от 13.12.2021 год. бил подписан лично от тогавашния управител на „Т.“ ЕООД – С. К.а и от ответника С. С. К. пред нотариус Евгения Петрова, peг. № 379 на Нотариалната камара, като подписите на тези лица били нотариално заверени. След подписването сканирано копие на договора с нотариално заверените подписи бил изпратен чрез приложението „What’s up“ на електронна поща на ищеца, който го разпечатал и подписал, след което го изпратил до ответниците; по същия начин било процедирано и с допълнителните споразумения. Поради тази причина се твърди, че ищецът не разполага с оригинал на договора за заем, тъй като оригиналът се намирал в държане на ответниците.

Твърди се, че с платежно нареждане от 18.12.2023 год. ответникът С. К. заплатил на ищеца сумата от 3 000 евро, а като основание за превода било посочено плащане по договора от 13.12.2021 год. Твърди се, че със същото било погасено частично задължението за договорна лихва със същата сума, поради което се прави намаление на иска по т.2 горе – за осъждане на осн. чл.240, ал.2 от ЗЗД на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 15 757.36 евро, съставляваща договорна лихва върху главницата от 151 353.57 евро по договора за заем от 13.12.2021 год. и допълнителните споразумения № 1 – № 4 към него, като същият се счита предявен за сумата от 12 757.36 евро – договорна лихва върху главницата от 151 353.57 евро, дължима за периода от 17.05.2023 год. до 31.05.2024 год.

С допълнителната искова молба при условията на евентуалност са предявени нови искове срещу първия ответник – в случай че се приеме, че договор за паричен заем между страните не е сключван,

- да се осъди ответникът „Т.“ ООД – в ликвидация да върне на ищеца на осн. чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД получените от него без основание сума от 132 000 евро и - да се осъди ответникът „Т.“ ООД – в ликвидация да заплати на ищеца сумата от 8 096.22 евро, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата от 132 000 евро за периода от 16.01.2025 год. до 26.06.2025 год. – датата на предявяване на 3 първоначалните искове.

С определение № 656/08.12.2025 год., постановено по реда на чл.374 от ГПК, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл.372, ал.2 от ГПК ищецът може с допълнителната искова молба само да измени предявения иск и да поиска съдът да се произнесе относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение – но не може да предявява нови искове, които да съединява за разглеждане с първоначалните; съединяването на искове – било кумулативно, било при условията на евентуалност, е допустимо само с първоначалната искова молба. С оглед на горното съдът не е приел за разглеждане в производството по делото предявените с допълнителната искова молба от ищеца А. К. Г. срещу ответника „Т.“ ООД – в ликвидация, ЕИК . нови евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед направеното от ответниците с писмените отговори на исковите молби искане е задължил на осн. чл.183 от ГПК ищеца да представи в срок до първото по делото с.з. оригиналите на следните документи, представени в заверени преписи с и.м. – договор за заем от 13.12.2021 год. и допълнителни споразумения № 1 – № 4 към него, сключени между А. К. Г., заемодател, „Т.“ ЕООД, ЕИК ., заемател и С.

С. К. с ЕГН **********, солидарен длъжник. Съдът е указал на ищеца, че при непредставяне на изброените оригинали в горния срок на осн. чл.183, изр.2-ро от ГПК представените с исковата молба заверени преписи от същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.

В първото по делото о.с.з. на 13.03.2026 год. пълномощникът на ищеца е заявил, че не може да представи изисканите му оригинали, тъй като не разполага със същите – изрично е посочено, че разполага само с копия на документите, в които е положен химизиран подпис само на заемодателя. С оглед на горното съдът е приложил санкцията на чл.183, изр.2-ро от ГПК, като е изключил от доказателствата по делото представените в заверени преписи с исковата молба договор за заем от 13.12.2021 год. и допълнителни споразумения № 1 – № 4 към него.

Независимо от изключването на горните документи от доказателствата по делото в хода на същото бяха ангажирани други доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за съществуващи облигационни отношения между него и ответниците във връзка с предоставен заем.

Видно от представеното с молба от 08.01.2026 год. на ищеца банково извлечение от Д. за периода 01.12.2021 год. 31.12.2021 год. за банкова сметка с титуляр А. Г. – на немски език с превод на български, на 14.12.2021 год. от същата е нареден превод за сумата от 132 000 евро към бенефициент „Т.“ ЕООД /предходна дружествена форма на ответника – за периода от 19.09.2018 год. до 09.11.2022 год./ по сметка IBAN BG85 BGUS 9160 1409 3760 4

00, с основание на превода – „Договор за заем с лихва“.

Видно от представеното с и.м. потвърждение на Д. от 13.05.2025 год. – на немски език с превод на български, същото удостоверява извършения на 14.12.2021 год. превод за 132 000 евро от банкова сметка на А. Г. по сметка на „Т.“ ЕООД с основание – „Договор за кредит с лихва“.

От неоспореното от страните заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след извършена проверка при „Б.“ АД вещото лице констатира, че банковата сметка с посочения горе IBAN BG85 BGUS 9160 1409 3760 00 е с титуляр „Т.“ ООД. В изследвания от в.л. период от 13.12.2021 год. до 30.12.2021 год. по банковата сметка е постъпил един банков превод в размер на 132 000 евро с наредител „А.“ и с основание:

„WITH INTEREST“ /„с лихва“ – пояснение на в.л. в о.с.з./. Сумата е заверена по сметката на 15.12.2021 год.

Видно от представеното с цитираната горе молба от 08.01.2026 год. на ищеца нареждане за банков превод на „Т.” АД с наредител С. С. К. – с ръкописен текст на английски с превод на български, на 18.12.2023 год. е нареден превод за сумата от 3 000 евро по сметка на А. Г. в Е. банка. Заключението по ССЕ сочи, че преводът е извършен от банкова сметка с IBAN BG03CREX92601065938901 с титуляр С. С. К. по банкова сметка на получателя „ALEKSEI GORIUNOV“ с IBAN KZ87948EUR1440400090 и с посочено основание на превода – „D-R 13.12.21 SOFIA”. Сумата е постъпила по сметка на ищеца, видно от представеното от него с молбата му от 08.01.2026 год. банково извлечение за 11.01.2024 год. от Е. банка – на руски език с превод на български.