Решение № 1566 от 26.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 65/2026
- Вид
- Решение № 1566
- Подписан
- 26.04.2026
- Състав
- Добрина Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1-4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 75 · Административнопроцесуален кодекс
- §4б,ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 1566 гр. Варна, 26.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110100065 по описа за 2026 година
Производството е с правно основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Производството е по чл. 149 и сл. от АПК, във вр. с мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК от Т. С. У. срещу мълчалив отказ на кмета на район Приморски , Община Варна да се произнесе по искане за издаване на Заповед за възстановяване право на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ****.1745, находящ се в гр.В., целият с площ от 281 кв.м., при граници: имоти с идентификатори: ****.9022, ****.9085, ****.1583 и ****.40. Претендират се разноски.
С писмо вх. № 108932ПР_002ПР/23.10.2026 г. в съда е постъпила, изисканата от кмета на кмета на район Приморски, Община Варна административна преписка.
Въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото писмен доказателствен материал от фактическа и правна страна съдът намира, че са налице основания за оставяне на жалбата без уважение.
На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове, съответно посочени в чл. 21, ал. 1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.
Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл.
58, ал. 1 АПК.
В конкретния случай от изложеното в жалбата не се установява да е налице 1 неяснота относно търсената защита - безспорно е какъв е предметът на оспорване, който изрично е заявен в текста на жалбата, а именно мълчалив отказ на Кмета на район Приморски, община Варна.
Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това задължение. За да е налице мълчалив отказ следователно, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т. е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие (компетентност), в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10595/2023 г., 5- чл. с-в на ВАС. Фикцията на закона (чл. 58, ал. 1 АПК) намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.
В случая административният орган се е произнесъл след жалбата, като е постановил Заповед №98/31.03.2026г. и е уважил искането на Т. У.-П. и постановил е да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Д. К. А. върху имот представляващ имот с ид.№****1745 по ПНИ на с.о.
**** с площ от 282 кв.м., която обаче не е оспорена и не се оспорва от жалбоподателя.
Предвид произнасяне на административния орган с нарочен акт преди приключване на съдебното дирене, то подадената жалба следва да се остави без уважение.
Съобразно изхода на делото и произнасянето на адм. орган след подаване на жалба пред съда, на осн.чл.143 ал.2 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски за адв.възнаграждение в претендирания размер от 400 евро.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл. 172 от АПК, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната жалба от Т. С. У., ЕИК **********, с адрес в гр.В. срещу мълчалив отказ на кмета на район Приморски, Община Варна да се произнесе по подадено от оспорващия заявление с вх. № АУ108932ПР/01.10.2025 г. при Район Приморски,община Варна.
ОСЪЖДА Кмета на Район Приморски,община Варна да заплати на Т. С. У., ЕИК **********, с адрес в гр.В. сумата от 400 евро, представляваща разноски, на основание чл.
143 ал.2 от АПК.
2
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски административен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3