Определение № 6837 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6837 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110102045 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Производството е образувано по предявени искове от „..” ЕАД срещу И.

Б. П., Н. Финаскова П., Ф. Б. П. за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение № 885/04.08.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 1562/2025 г. по описа на РС-Габрово.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 1562/2025 г. по описа на РСГаброво, намира, че предявените искове са недопустими, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.

Видно от документите по ч. гр. д. № 1562/2025 г. по описа на РС1 Габрово, съобщението до длъжниците е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния им адрес към момента на издаване на заповедта за изпълнение, който е и адрес на топлоснабдения имот. Преди залепване на уведомлението са направени няколко посещения на адреса видно от приложените по делото съобщения – на 10.08.2025г., 25.08.2025г. и 09.09.2025г., като е посочено, че лицето не е намерено и е залепено уведомление по чл.47 ГПК. Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три кумулативни условия:

Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;

Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по друг начин;

Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса с посочване в съобщението на източника на тези данни.

Ако заповедта е връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.

Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал заповедният съд в Разпореждане № 2567/17.12.2025 г.). Според тази норма се дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая липсва и удостоверяване за извършени посещения в период от поне един месец.

С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените установителни искове се явяват недопустими.

В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от 2 предявяване на иск за претендираното вземане. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на искове по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжниците не са налице, а предявените установителни искове са недопустими.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Габрово, за продължаване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и преценка за издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №22087/26.01.2026 г., подадена от „..” ЕАД срещу И. Б. П., ЕГН **********, Н. Финаскова П., ЕГН **********, Ф. Б. П., ЕГН **********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2045/2026 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд- Габрово.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3