Решение № 41 от 27.02.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Разград, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина М. ГА.а при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. ГА.а Гражданско дело № 20233300100019 по описа за 2023 година

Производството е по предявени искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Предявени са искове от М. Г. Г. за осъждане на „ОЗК- Застраховане“АД да му заплати обезщетение в размер на 70 000лв. за претърпени неимуществени вреди, като частичен иск от 120 000лв.; обезщетение в размер на 50 876лв. за претърпени имуществени вреди, от които 50 000лв. нанесени щети по МПС и 876лв. извършени разходи за репатриране на автомобил, вследствие на претърпяно ПТП на 3.11.2020г. с участието на л.а., застрахован със застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на деликта до окончателното изплащане на сумите; обезщетение в размер 800лв. за заплатено адв.възнаграждение в ДП и обезщетение в размер 1000лв. за платено адв.възнаграждение за осъществено процесуално представителство по предявявавне на застрахователна претенция.

В хода на процеса ищецът е направил искане за изменение на иска относно размера на обезщетението за имуществени вреди по лекия автомобил, като го увеличава с 1500лв.

Съдът с определение в с.з. на 19.09.2023г. е допуснал исканото изменение на иска и същият от 50 876лв. следва да се счита предявен за 52 376лв., включващ претенция за вреди по автомобила в размер 51 500лв. и разходи за репатриране в размер 876лв.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за настъпило на 3.11.2020г. в землището на с.*** пътно-транспортно произшествие на път І-2 км.82+550 с участието на ищеца, управляващ л.а. *** с рег. № ****, и с управляван от трето лице л.а.

******* с рег. № ****. Ищецът твърди, че причината за произшествието е внезапното навлизане на насрещно движещия се автомобил ******* в неговата лента за движение, при 1 което е настъпил челен сблъсък между двете МПС. Вследствие на ПТП е настъпила смъртта на другия участник в него. Ищецът е получил многобройни счупвания в областта на цялото тяло – гръбначни прешлени, 1, 2 и 3 метатарзални кости, петната кост, както и сътресение на мозъка. Извършени са му сложни хирургически операции в МБАЛ гр.Разград и след преодоляване на непосредствената опасност за живота му е изписан от лечебното заведение на 6.11.2020г. Впоследствие лечението му продължило в УМБАЛ гр.***, където е постъпил на лечение пет пъти, през което време са извършени нови операции. От получените увреждания ищецът твърди да е получил болки и страдания, които все още не са отзвучали.

Бил е на легло в продължение на месеци, нуждаел се е от грижи, не можел да спи и да обслужва ежедневни нужди от физиологичен и всякакъв характер. Автомобилът, който ищецът е управлявал, е получил непоправими имуществени вреди при настъпилото ПТП, като същият бил разрушен до неизползваемост. За връщането му ищецът използвал репатриращ автомобил, за което заплатил 876лв.

Ищецът твърди, че е предявил две застрахователни претенции пред ответното застрахователно дружество, при което бил застрахован автомобилът, с който е извършено деянието. Претенцията за неимуществени вреди била частично уважена и му било изплатено обезщетение в размер 30 000лв. Претенцията за имуществени вреди била изплатена само за разходи за лечение, а за вредите по автомобила бил постановен отказ от застрахователя.

Отделно от горните претенции, ищецът твърди, че е заплатил 800лв. адв.възнаграждение в образуваното досъдебно производство, както и адв.възнаграждение в размер 1000лв. за представителство пред застрахователя.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“АД, представляван от изп.директори А.Л. и Р.Д., е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен адвокат, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба. Оспорва елементите на деликта, както и че размерът на търсеното обезщетение за неимуществени вреди е твърде завишен, а част от неимуществените вреди не се намират във връзка с настъпилото ПТП. Оспорва продължителността на оздравителния процес на ищеца, както и интензивността на търпените болки и страдания. По отношение на имуществените вреди на автомобила излага становище, че при тотална щета от действителната стойност на автомобила следва да се приспадне стойността на запазените части. Счита, че заплатеното адв.възнаграждение в ДП не е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Оспорва претенциите за лихва. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат на две основания: твърди, че пострадалият се е движил с несъобразена скорост и че не е поставил предпазен колан. Счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат вследствие горните действия, клонящо към 100%. Ответникът признава наличието на застраховка на водача на л.а., както и обстоятелствата във връзка със спазването на процедурата по чл.380 КЗ.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 3.11.2020г. около 8,50 часа на първокласен път 1-2 /Е-70/ в близост до разклона за с. ***, ищецът М. Г. Г. – водач на л.а.

2

*** с per. № ****, се движел в посока от гр. Разград към гр. Шумен със скорост около 120 км/час. Времето е било облачно, превалявало леко, атмосферната видимост била добра, асфалтовата настилка – влажна. Движението се е извършвало на прав участък от пътя, с лек надлъжен наклон /3,5%/, при изкачване. В участъка, в който е настъпило ПТП, от двете страни на пътя била поставена стоманена еластична ограда /мантинела/. По същото време, на около 100 -150 метра в насрещната лента в посока от гр. Шумен към гр. Разград се движел л.а. ******** с per. № **** със скорост 82 км/час. Когато разС.ието между двата автомобила било 80 метра, л.а. ******** без видима причина внезапно навлязъл в лентата за движение на л.а. ***. При така създалата се ситуация траекториите на движение на автомобилите се пресекли и последвал челен сблъсък между тях. Ударът между двата автомобила по характер бил кос, при челен сблъсък – предна дясна част на купето на лек автомобил ******** с предна лява част на лек автомобил ***. Ударът е настъпил в лентата за движение в посока от гр. Разград към гр. Шумен. След удара л.а. ******** се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, преобърнал се е на лявата си страна и плъзгайки се с предната си лявата част на купето по асфалта, се преместил назад и се установил в покой в дясната лента, на около 7,5 метра от мястото на удара с предна част, насочена в посока към гр. Шумен. Лек автомобил *** също се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и със задната си лява част се блъснал в еластичната ограда, след което със странично плъзгане на гумите се придвижил напред и се установил в собствената си лента, косо на оста на пътя, на около 8,5 метра от мястото на удара, със задна лява част долепена до еластичната ограда и предна част насочена в посока към гр. Разград.

Горният механизъм на настъпване на ПТП е установен от вещото лице – автоексперт по назначената съдебна автотехническа експертиза. Експертът е направил своите изводи въз основа на приобщените към делото материали по ДП № 296 ЗМ-164/2020г. на ОДМВР Разград и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, поради което съдът го възприема изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява още, че скоростта на движение на л.а.******* по време на удара е била 81,7км./ч., а на л.а*** – 120,2км./ч.

Опасната зона на л.а. *** при движение с определената скорост 120 км/час е 178,25 метра, а при максимално разрешената 90 км/час - 109,6 метра. Опасната зона на л.а. ******* при движение с определената скорост 81,7 км/час е 93,6 метра. РазС.ието между двата автомобила в момента, в който водачът на л.а. *** е имал възможност да забележи насрещно движещият се л.а. ********, поради геометричните особености на пътя е било 150 метра. В този момент водачът на л.а. ******** се е движел правомерно в собствената си лента за движение и е нямало видима причина и признаци за промяна на движението му. В последващ момент л.а. ******** изведнъж и рязко е навлязъл в насрещната лява лента, където се е движел л.а. ***. В момента на пресичане на разделителната линия е възникнала и опасността за водача на л.а. ***, в който момент л.а. ****** е бил на разС.ие 57,5 метра от мястото на удара, а л.а. *** е бил на разС.ие 84,5 метра от това място. РазС.ието между двата автомобила в този момент е било 142 метра. Водачите са имали възможност да се 3 възприемат взаимно на разС.ие 150 метра един от друг: л.а.*** на 60,6 метра, а л.а. *** на 89,4 метра от мястото на удара. В момента на навлизане на л.а. *** в насрещната лента, л.а.

*** е бил на 84,5 метра от мястото на удара, а разС.ието между автомобилите – 142 метра.

Така при сравняване на разС.ието, на което се е намирал л.а. ***от мястото на удара 84,5 метра с опасната зона за спиране – 178,25 метра се установява, че то е значително по-малко от опасната зона при скоростта, с която се е движил автомобилът. Същият извод в.л. прави и при условие,че ищецът не е превишавал разрешената скорост за участъка от 90км/час, в който случай опасната зона е 109,6 метра. Така в заключението е достигнат извод, че в конкретната обстановка водачът на л.а. *** М. Г. Г. е нямал възможност да предотврати настъпването на ПТП със спиране, тъй като л.а. ******* е попадал в опасната му зона за спиране и ударът е бил непредотвратим, независимо дали е управлявал в рамките или над разрешената скорост извън населени места от 90 км./ч. Според вещото лице ударът е бил предотвратим само в случай, че водачът на л.а. ******* не е навлязъл в лентата за насрещно движение.

Вещото лице е достигнало още до извод, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан, като е взело предвид механизма на ПТП, деформациите по автомобила, съС.ието на предпазните колани и получените травми на ищеца (глава и крайници), които са извън предпазното действие на коланите.

Телесните увреждания на М. Г. вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на приетите писмени доказателства и преглед на ищеца. В резултат от настъпилото ПТП същият е получил счупване на гръбначни прешлени – тялото на 2-ри поясен и тялото на 4-ти поясен; фрактура на лява лакътна кост; фрактура – луксация на дясна петна кост и счупване на 1, 2 и 3-та метатарзални /ходилни/ кости на десен крак; сътресение на мозъка без данни за загуба на съзнание, а със степенно разстройство, изразяващо се в кратковременно зашеметяване, замъгляване и дезориентация; охлузни рани по лицето.

Лечението на пострадалия е било продължително – в болнични и амбулаторни условия. Първоначално М. Г. е бил хоспитализиран в МБАЛ гр.Разград, след което лечението е продължило в УМБАЛ-***, където ищецът е хоспитализиран шест пъти. За целия период на лечение и възстановяване са извършени многобройни образни и лабораторни изследвания, временна имобилизация на фрактурата на ляв горен крайник с гипсова шина и на дясна подбедрица и ходило с брейс /стабилизираща ортеза/,оперативни интервенции за налагане на вертебропластика на счупените гръбначни прешлени, метална остеосинтеза на лакътната кост на лява предмишница и остеосинтеза на фрактурите на дясна пета и ходило, консулти със специалисти, консервативно лечение, назначени помощни средства, консервативно лечение терапия за дома след хоспитализациите. След консолидацията на фрактурите на лява лакътна кост и в областта на дясно ходило остеосинтезният материал е екстрахиран, но два от трите винта на ходилото са останали в костта – не са били премахнати поради скъсване и с цел ограничаване на оперативната травма. Пострадалият е провел курсове физиотерапия и рехабилитация.

4

Според вещото лице все още са налице спонтанни болки при натоварване и при влошаване на времето, които няма да отшумят въпреки проведеното оперативно и консервативно лечение, както и курсовете рехабилитация. При установения двигателен дефицит в обема на движение на дясна глезенна и ходилни стави, заключението на в.л. е, че пълно възстановяване не е възможно – винаги ще е има остатъчни негативни последствия, изразяващи се в болки и неудобство в трудовата заетост, както и дейностите от ежедневния живот от непълноценно използване и непълно възстановяване. Няма медицински и анамнестични данни към настоящият момент М. Г. да използва помощни средства за придвижване.