Решение № 6350 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6350 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100501648 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 21557/27.11.2024 г., постановено по гр.д. № 1236/2024 г. на Софийски районен съд, 78 състав, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е осъдил ответника К. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 242,24 лева, представляващи главница за стойността на доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата от 7,65 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 220,53 лева, представляващи разноски по делото. Съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу К. Д. В., ЕГН **********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.

– 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 1,56 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.

Със същото решение на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът е осъдил ответника П. Д. В., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 242,24 лева, представляващи главница за стойността на доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода 01.09.2020 г. – 1

30.04.2022 г., сумата от 47 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата от 7,65 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 220,53 лева, представляващи разноски по делото. Съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу П. Д. В., ЕГН **********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 1,56 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.

С горепосоченото решение на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС е осъдил ответницата Д. Х. М., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 346,06 лева, представляващи главница за стойността на доставената топлинна енергия до недвижим имот с адрес в гр. София, ул. „********, в периода 01.09.2020 г. – 30.04.2022 г., сумата от 67,14 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г., сумата от 10,94 лева, представляващи цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници, считано от датата на исковата молба – 08.01.2024 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 314,97 лева, представляващи разноски по делото. Съдът е отхвърлил иска на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Д. Х. М., ЕГН **********, за главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г.

– 31.08.2020 г., както и иска за сумата от 2,22 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2021 г. – 07.11.2023 г.

Със същото решение СРС е осъдил всеки от ответниците да заплати в полза на бюджета на съда следните суми: К. Д. В. – 43,52 лева, П. Д. В. – 43,52 лева, Д. Х. М. – 62,16 лева.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца – „МХ Елвеко” ООД, ЕИК 130532985.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която частично са уважени исковете, е постъпила съвместна въззивна жалба от ответниците П. Д. В., К. Д. В. и Д.

Х. М. чрез особения представител адв. П. К.-Р.. В жалбата се поддържа, че решението на СРС е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ищецът „Топлофикация София” ЕАД не е легитимиран по претенцията за дялово разпределение. Поддържа се, че нито ищецът, нито дружеството, разпределител на топлинна енергия, разполагат с данни за това през процесния период какъв е броят на живущите физически лица. В тази връзка се твърди, че СРС не е следвало да кредитира техническата експертиза в частта относно изчислената дължима стойност за топла вода на база повече от едно лице. Поддържа се, че СРС не е обсъдил възражението, че липсват реални отчети на топлинните уреди в процесния имот.

Твърди се, че не е обсъдено и възражението от отговора на исковата молба срещу квотите на всеки от ответниците в съсобствеността. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.

В установения за това срок е постъпил отговор от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика и събраните доказателства по делото. Моли 2 се да се потвърди обжалваната част от първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

Третото лице помагач на ищеца – „МХ Елвеко” ООД, заместено в хода на процеса от правоприемника „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа страна следното:

СРС е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната от ответниците част поради следното:

Към исковата молба е представен Нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на жилища № 92, том II, рег. № 7810, дело № 314/2000 г. на нотариус А.Ч.. Видно от същия е предвидено срещу учреденото право на строеж Д.К. В. и Д. Х. В.а да придобият собствеността върху апартамент 1, находящ се на ет. 1 в жилищна сграда в поземлен имот в гр. София, ул. „********.

Представена е протокол от общо събрание на етажните собственици, в който Д.К. В. се е подписал като собственик на ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 1. Подписът на Д.К. В. не е бил оспорван по реда на чл. 193 ГПК.

Представена е искова молба на Б. Д.а В.а, с която е поискано да се възстанови запазената част на ищцата от ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 1.

Представен е препис от искова молба на Д. Х. М., по която е образувано гр.д. № 31954/2012 г. на СРС. С молбата е поискано да се допусне делба на ап. 1, находящ се в гр. София, ул. „********, при следните квоти: за Д. Х. М. – 5/12, за Д.К. В. – 5/12, за Б.

Д.а В.а – 2/12.

Представен е и препис от искова молба на Б. Д.а В.а, по която молба е образувано гр.д. № 27664/2014 г. на СРС. В молбата се съдържа признание за това, че с Решение от 06.12.2013 г. по гр.д. № 31954/2012 г. на СРС, в сила от 29.01.2014 г., е допусната делба на апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, при следните квоти: за Д. Х. М. – 5/12, за Д.К. В. – 5/12 и за Б. Д.а В.а – 2/12.

Към исковата молба е приложено удостоверение за наследници на Д.К. В., починал на 16.07.2020 г., разведен. От удостоверението е видно, че същият е оставил за свои наследници по закон двамата си синове – К. Д. В. и П. Д. В..

От Столична община е представено удостоверение за наследници на Б. Д.а В.а, починала на 25.10.2022 г. От удостоверението е видно, че Б. Д.а В.а е оставила за свои наследници по закон внуците си К. Д. В. и П. Д. В..

На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти.

3

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него, се заместват от своите низходящи. По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е настъпила смъртта на наследодателя.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че процесният апартамент 1, находящ се в гр. София, ул. „********, е съсобствен между ответниците К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М.. СРС правилно е възприел, че ответниците К. Д. В. и П. Д. В. са придобили по 7/24 ид.ч. от имота по наследство от баща си Д.К. В. и от баба си Б. Д.а В.а. По делото нито се твърди, нито се доказва К.

Д. В. и П. Д. В. да са се отказали от правото си да наследят баща си К. Д. В. и баба си Б. Д.а В.а.

От анализа на горепосочените писмени доказателства е видно също така, че ответницата Д. Х. М. притежава останалите 10/24 ид.ч. от процесния имот.

По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот преди исковия период. Освен това по делото не е спорно, а и се установява от изготвената техническа експертиза, че имотът се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период ответниците К. Д. В., П. Д. В. и Д. Х. М. са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. В този смисъл е установено по делото съществуването на облигационно отношение между „Топлофикация София” ЕАД и тримата ответници, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. По делото не се твърди и не се установява трето за спора лице да е сключило договор за продажба на топлинна енергия за процесния имот през исковия период. Поради това исковете, предявени срещу ответниците, са доказани по основание. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

Противно на твърденията във въззивната жалба, от приетата без възражения от страните техническа експертиза се установява, че в периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. фирмата за дялово разпределение е извършвала отчет на топлинните уреди в имота.

Изготвяни са документи за главни отчети, които са коректно отразени в изравнителните сметки. Вещото лице изрично е посочило, че изчислената топлинна енергия за подгряване на топла вода е изчислена по реален отчет. За изводите си вещото лице се е основало на предоставени му документи от „Топлофикация София” ЕАД и третото лице помагач.

Следва да се подчертае освен това, че по делото е представена подписана от Д.К. В. техническа характеристика от 04.12.2002 г. на топлоснабден имот с адрес в гр.