Определение № 2641 от 20.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2641 гр. София, 20.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002103294 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Аксаково срещу въззивно решение № 445 от 23.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 133/2025 г. на Варненския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3864/01.11.2024 г. по гр. д.

№ 12166/2023 г. на Варненския районен съд, с което по предявените от Я. Х. Д. и Ж. Г. Д. срещу Община Аксаково искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС е прието за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област В., одобрени със заповед РД-18148/17.08.2022 г., с площ от 611 кв. м, представляващ УПИ *-общински, кв. 2, по ПУП на [населено място] от 1987 г., при посочени граници, на основание давностно владение, осъществявано в периода от месец август 1990 г. до датата на подаване на исковата молба 25.09.2023 г. и към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция 02.10.2024 г.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че за процесния имот е съставен АДС № 1145/30.03.1988 г. Като основание за издаване на акта е посочена заповед № 1711/05.11.1987 г., с която в съответствие с чл. 75, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.) е одобрен застроителен и регулационен план (ЗРП) на [населено място]. Съгласно плана за имот с пл.

№ *, кв. 2, са отредени парцел *-*, кв. 2, и парцел *-общински, кв. 2. В разписния лист към КП от 1987 г., послужил като основа за одобряването на ЗРП със заповедта № 1

1711/05.11.1987 г., имот с пл. № *, кв. 2, е записан на общината и на лицата Й. К. Н. и Н. В.

Н.. Основанието за вписването на последните две лица е нот. акт № 64/1986 г. и нот. акт № 45/1977 г. Впоследствие общината и посочените две лица са задраскани и в разписния лист като собственик на парцел *-*, кв. 2, е вписана В. Н. Р. на основание нот. акт № 71/2018 г. С посочения по-горе нот. акт № 45/1977 г. лицата П. К. Т. и К. П. К., в качеството им на наследници на С. П. Т., са признати за собственици на празно дворно място от 1100 кв. м, находящо се в [населено място], представляващо дворище с пл. № *, кв. 3, което е част от парцел *-* на същия квартал по плана на селото, при граници на мястото: Н. Я., Я. Б. и улица. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 64/1986 г. и нот. акт № 45/1977 г., наследниците на П. Т. и К. К. са продали на Й. К. Н. и Н. В. Н. 5/6 ид. части от дворното място. С нот. акт № 71/2018 г. В. Н. Р. е призната за собственик на УПИ *-*, кв. 2, по плана на [населено място] с площ от 1140 кв. м. В процедурата по чл. 69-83 ППЗТСУ (отм.) по приемането и одобряването на ЗРП на [населено място] от 1987 г. собственикът на имот с пл. № * Н. В. Н. е подал възражение (жалба) срещу проекта за ЗРП, засягащ имота му, относно предвиденото с проекта прокарване на улица по отправни точки 18-19-20, минаваща през имота. Същото е уважено, като е предложена промяна на улицата и преработване на проекта за дворищна регулация на кв. 2 и кв. 3. С договор № 73/18.06.1990 г., сключен на основание чл. 15 ЗС, на И. Х. Д. /брат на ищеца/ е било отстъпено право на строеж върху процесния имот, а с договор за дарение /нот. акт № 128/16.08.1990 г./ ищецът Я. Д. е придобил от родителите си незастроен парцел * - *, кв. 2, по плана на [населено място], с площ от 1060 кв. м. Процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост и за същия е съставен АЧОС № 498/18.03.2002 г. на основание § 42 ПЗР на ЗИДЗОС.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза първият план за територията е от 1929 г., по който процесният имот попада и е част от УПИ *-*, кв. 3, записан на наследници на Д. Г., а впоследствие на П. Т. и К. К.. Следващият кадастрален и регулационен план на [населено място] и разписният лист към него са одобрени със заповед № 1711/05.11.1987 г. на председателя на ОНС - Варна. Имот с пл. № * по КП в разписния лист към плана е записан „Общински“ с АОС № 498/18.03.2002 г. Кадастралната карта на [населено място] е одобрена със заповед № РД-18-113/01.07.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, в която процесният имот е заснет с идентификатор ***, с площ от 611 кв. м, с вписан собственик Община Аксаково. При извършения оглед на имота вещото лице е констатирало, че имотът е ограден с ограда от бетонови колове и оградна мрежа, засят с лозови насаждения. Имотът не е включван в ТКЗС или ДЗС, като липсват данни и за проведена отчуждителна процедура. Имотът попада в строителните граници на населеното място и е предназначен за жилищно строителство. Не попада в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

От показанията на свидетелката В. П., първа братовчедка на ищеца, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, е установено, че подареният по-голям на ищеца от неговите родители имот граничи с процесния, който му бил прехвърлен от неговия брат. Непосредствено след това ищците започнали да го обработват, като засадили лозе и сливови дръвчета. В по-големия имот има барака за отдих, а в по-малкия - барака за инструменти. Ищците оградили малкия 2 имот с метални колове и телена мрежа. От 1990 г. до настоящия момент единствено те обработват и се грижат за имота. Свидетелката не е виждала други хора в този имот, нито е чувала някой да спори за него. Същата знае от родителите си, че от 1957 г. дълги години имотът се е обработвал от собствениците му, които са сеели царевица, но не знае кои са те.

Чувала е, че имотът е даден на брата на Я. – И., от общината, след което през 1990 г. И. го прехвърлил на брат си.

От показанията на свидетеля С. Р., който притежава съседен имот и познава ищците от 1997 г., е установено, че процесният имот винаги е бил ограден и добре поддържан от ищците, като свидетелят винаги е считал, че е на ищците. Откакто свидетелят има впечатления имотът винаги е бил ограден, в него има засадено лозе и овошки, ищците го стопанисват и се грижат за него. В горната част на имота има постройка за инструменти. Свидетелят не знае откъде ищците имат този имот и не е чувал за някакви претенции от общината.

Съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите, като е посочил, че те са в резултат на техни преки впечатления (двамата свидетели са непосредствени съседи на имота, за който свидетелстват) в продължителен период от време, ясни са, убедителни и безпротиворечиви, и се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим от гледна точка на изискването за правен интерес, предвид твърденията на ищците, че от месец август 1990 г. осъществяват фактическа власт върху имота и вероятно се легитимират като негови собственици на оригинерно основание, и съобразно установеното, че ответната община им оспорва това право, като е съставила за имота АЧОС № 498/18.03.2002 г., което обстоятелство е пречка ищците да се снабдят с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. При положение че ищците са във фактическа власт на спорния имот, съдът е приел, че е налице правен интерес от предявените положителни установителни искове, като единствено от тяхната преценка зависи каква форма на защита на твърдяното им да е накърнено субективно право да изберат - положителен или отрицателен установителен иск за собственост. В случая, успешното провеждане на положителен установителен иск за собственост върху спорния имот срещу общината би било предпоставка (не единствена) същите да се снабдят с документ за собственост.

По основателността на иска съдът е приел, че ищците са установили фактическа власт върху процесния имот през 1990 г., непосредствено след като ищецът Я. Д. е придобил по дарение съседен имот, като имотът му е бил предаден от неговия брат И. Д., на когото през м. юни 1990 г. е било отстъпено право на строеж върху имота от държавата, което право не е реализирано. Имотът е ограден и много добре поддържан, засаден с лозе и овощни дръвчета, в него е изградена и малка постройка за инструменти. Във връзка с доводите на ответника, че осъществяваната от ищците фактическа власт върху процесния имот е държане, а не владение, съдът е посочил, че поначало суперфициарът е държател на терена, върху който му е отстъпено право на строеж, а не е негов владелец. При правоприемство (частно или универсално) правоприемникът има същото правно положение като своя праводател. Тъй като в случая правоприемство между И. Д. (брат на ищеца) и ищеца Я. Д. липсва, съдът е 3 приел, че ищците са установили владение върху процесния имот с едностранни действия чрез завладяване, от което пък следва, че установената в чл. 69 ЗС презумпция е приложима по отношение на ищците на общо основание. Законните презумпции се опровергават чрез т.нар. „обратно доказване“, което винаги трябва да е пълно, каквото в случая от ответника не е проведено. Изложени са съображения, че по делото липсват доказателства, които да обосноват извод, че процесният имот е бил държавна собственост, доколкото актуването на имота като държавен през месец март 1988 год. без наличието на осъществен, предвиден в закона, придобивен способ, не легитимира държавата като собственик на имота. В случая вписаното в АДС № 1145/30.03.1988 г. основание - заповед № 1711/05.11.1987 г., не легитимира държавата като собственик на имота, тъй като с цитираната заповед е одобрен ЗРП на селото, според който за имот с пл. № *, кв. 2 по КП, са отредени два урегулирани имота, единият от които е УПИ *, кв. 2, предвиден за жилищно строителство и записан като общински, а собственик на имот с пл. № *, кв. 2 по КП е било физическо лице - Н. В. Н., вписан като такъв и в разписния лист към плана, който е подал и жалба /възражение/ против проекта за ЗРП, предвиждащ през имота му да минава улица. Образуването по ЗРП на УПИ * от имот с пл. № * по КП означава, че в тази му част ЗРП е по чл. 22-25 от ЗТСУ (отм.), т.е. за обществени мероприятия. Плановете по чл. 22-25 от ЗТСУ нямат вещно действие, а влизането им в сила с издаването на заповедта за одобряването им - чл. 83, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), е основание имотът да бъде отчужден със заповед по чл. 98 ЗТСУ на органа по чл. 95 от същия закон. По делото липсват доказателства за проведено отчуждително производство по ЗТСУ, въз основа на което държавата да е придобила собствеността върху имота, като липсват и твърдения от страна на ответника в тази насока. Не са налице и доказателства, даващи основание за извод, че по отношение на имота е налице хипотезата на чл. 6 ЗС (ред.

ДВ, бр. 92/16.11.1951 г.), действала към 30.03.1988 г. и до 31.05.1996 г. включително, според която държавна собственост са имотите и вещите, които нямат друг собственик. Въз основа на изложеното съдът е приел, че не е установено към момента на влизането в сила на 09.11.1999 г. на нормата на § 42 ПЗР на ЗОбС процесният имот да е бил държавна собственост, поради което и не попада в предметния обхват на тази разпоредба (имотът не попада и в обхвата на § 7 ПЗР на ЗМСМА), от което следва, че Община Аксаково не се легитимира като негов собственик. На общо основание по отношение на ищците е приложима установената в чл. 69 ЗС презумпция, която не е опровергана от ответника.

Владението им е било явно, несъмнено и непрекъснато в продължение на повече от десет години, като давностният срок е изтекъл най-късно на 31.08.2000 г., когато ищците са придобили собствеността върху процесния имот по давност.

Изложени са и съображения, че дори и да се приеме, че процесният имот е бил държавна собственост, преминал на основание § 42 ЗИД на ЗОбС в собственост на Община Аксаково, то не са налице пречки същият да бъде придобит по давност след 01.06.1996 г. - влизането в сила на Закона за общинската собственост. В случая ищците са владели процесния имот в периода от 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г., при което и до момента на приемането на § 1, ал. 1 ЗДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), с който придобивната давност е спряна, е изтекъл срок на владение от почти 10 години /без 1 ден/. С обявяването й за 4 противоконституционна с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България, считано от дата 08.03.2022 г. (чл. 152, ал. 2 от КРБ), десетгодишният давностен срок в полза на ищците е изтекъл на 09.03.2022 г., при което и от 10.03.2022 г. ищците са придобили собствеността върху процесния имот по давност.