Решение № 3072 от 28.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10360/2025
- Вид
- Решение № 3072
- Подписан
- 28.07.2026
- В сила
- 22.08.2026
- Състав
- Кристиана Кръстева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 7, ал. 2, т. 2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 3072 гр. В., 28.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20253110110360 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от С. Х. Й., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж.к.“Ч.“ бл. ****, срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д.Б.” *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1022евро /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 01.07.2026г./, частичен иск от целия в размер на 1789,52евро, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Шкода Фабия», с рег. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 05.05.2025г. около 17:00ч. в гр. В., на кръстовището на ул.“***“ с ул.“К.“ по вина на водача на л.а «БМВ 318» с рег. № ***, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция - 08.05.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на «Шкода Фабия», с рег. № ***. На 05.05.2025г. около 17:00ч. в гр. В., водачът на л.а «БМВ 318» с рег. № ******** – Т. А., достигайки на кръстовището на ул.“***“ с ул.“К.“ не спрял на пътен знак „Б2“ – Стоп и блъснал правомерно движещия се л.а. «Шкода Фабия», с рег. № ***, управляван от С.Й.. Страните съставили двустранен констативен протокол за ПТП, в който за виновен водач бил посочен водача на л.а «БМВ» с с рег. № ********. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил уведомен от ищеца на 08.05.2025г. за настъпилото събитие. Образувал щета № ********, в описа по която след извършен оглед били описани уврежданията по автомобила. На 12.06.2025г. получил като застрахователно обезщетение сумата от 954,28лева. Сочи, че общо изплатеното обезщетение 1 от застрахователя е недостатъчно за покриване на разходите за ремонт. Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в частичен размер ведно със законната лихва от 08.05.2025г. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а л.а «БМВ 318» с рег. № ********, в срока на която е образувал щета № ********. Оспорва вредите да са резултат на противоправно поведение на застрахования от него водач, в т.ч. механизма на ПТП, както и да е налице причинно следствена връзка между вредите и поведението на застрахования. Твърди, че представеният двустранен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите. Сочи, че е налице съпричиняване на вредите, доколкото ищецът с поведението си е нарушил разпоредбата на чл. 20 и чл.21 ЗДвП, като се е движил с несъобразена и превишена скорост.
Твърди да е налице тотална щета, доколкото стойността на разходите за необходимия ремонт надвишавала 70/100 от действителната му стойност. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на исковата претенция и присъждане на разноски. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество чрез нарочна молба поддържа отговора и оспорва исковата претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причИ. връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. Ответникът пък следва да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения 2 по иска, вкл. и възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат и че е налице „тотална щета“.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите: че между собственика на л.а «БМВ 318» с рег. № ******** и ответникът е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност полица №*******; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 05.05.2025г. ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на 08.05.2025г. и за което е изготвил опис по щета № ********; че на 12.06.2025г. по повод на застрахователното събитие ответникът е изплатил застр. обезщетение в размер на 954,28лева.
Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик л.а. «Шкода Фабия», с рег. № ***, което обуславя извод за материалната му легитимация по така предявения иск. Ответникът като застраховател на увреждащото МПС л.а «БМВ 318» с рег. № ******** по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП - 05.05.2025г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявения иск.
От приетите писмени доказателства се установява следното:
На 05.05.2025г. около 17:08ч. в гр. В., на кръстовището на ул.*** с ул. К. е настъпило ПТП с участието на л.а. «Шкода Фабия», с рег. № *** и л.а «БМВ 318» с рег. № ********, последният управляван от водача Т. А.. Съставен е бил двустранен констативен протокол, в който било документирано, че виновен е водачът на л.а «БМВ 318» с рег. № ********. Протоколът е подписан от двамата участници, като за превозно средство А /виновният/ от водача на застрахования от ответника автомобил. Описани са видими щети по двата автомобила. На 08.05.2025г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП.
Последният извършил оглед и заснемане на автомобила, след което съставил Опис на щета с № ********/08.05.25г., като били описани увредени детайли по л.а.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало автомобила, застрахован при ответника. Съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС, който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на застрахователя. Двустранният констативен протокол за ПТП от 05.05.2025г. е годно доказателство за установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е вината за настъпването му, в случая на водача на л.а «БМВ 318» с рег. № ********. В протокола за ПТП, и в описа по щета от застрахователя са документирани установените увреждания по МПС.
3
Ответникът от своя страна е оспорил сочения от ищеца механизъм на ПТП. За установяването му, както и на вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по делото са събрани гласни доказателства и е изслушано и прието заключение на назначена САТЕ.
От показанията на св. Т. Д., без родство и дела със страните, чиито показания съдът кредитира в тяхната цялост, като логични, последователни и незаинтересовани, се установява, че на 05.05.2025г. в гр. В., същият е управлявал л.а «БМВ 318» с рег. № ********, турбо дизел. На улица, в близост до бар „В.“ имало кръстовище и знак „Стоп“, на който свидетелят не спрял. По този начин излага, че е отнел предимството на л.а.“Шкода“, която се движила от отляво на дясно. Неговата посока на движение била отдолу нагоре, като се движил с около 30-40км/ч. Твърди, че въпреки, че е натиснал спирачната система, не е успял да преустанови движението си рязко и бързо. Настъпил сблъсък между двете МПС-та, като ударил другата кола между предната й и задната й врата, а при него ударът бил в предната част на л.а. По време на сблъсъка нямало интензивен трафик. Грешката, която допуснал била, че не е спрял на знака „Стоп“.
От приетото заключение по изготвената САТЕ, което съдът кредитира в неговата цялост като компетентно дадено, неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания се установява, че реалният и възможен механизъм на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се перпендикулярно едно на друго, като след навлизане в кръстовище пресичат траекториите си на движение и настъпва удар между тях. Уврежданията са в дясна странична част на превозното средство и са вследствие на съприкосновение с приплъзване с обект с неправилна форма, какъвто би могъл да бъде предната част на друго превозно средство. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното произшествие и настъпилите вреди за лек автомобил „Шкода Фабиа“ с рег. N: *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Според експертът водачът на лек автомобил „Шкода Фабиа“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието от момента на навлизането на лек автомобил „БМВ“ на платното за движение на ул. „К.“.
Съдът приема за недоказано направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е настъпването на вредите да е в причИ. връзка с ПТП и поведението на водача по намаляването им. Затова и не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. В този смисъл приносът винаги трябва да има конкретно, а не предполагаемо изражение и да е доказан. Доказателствената тежест е била на ответника, 4 като същият не доказа твърденията си, водачът на увреденият л.а. да се е движил с несъобразена и превишена скорост. По делото не установиха такива данни, вкл. и от събраните гласни доказателства. Затова и няма основание да се приеме, че същият е имал поведение способствало причиняване на вредите.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност, в резултат на което за ответника възниква задължение за обезщетяване отговорността за вреди. Уврежданията по автомобила са документирани в описа на застрахователя и тяхното причиняване се намира в причинно - следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението им. Исковата претенция се явява доказана в своето основание.