Решение № 82 от 07.05.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Свиленград, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200166 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Р. Г. П. с

ЕГН ********** от

***************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Трети март” № 18, област Хасково, чрез адвокат С. М., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 10279494 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 300 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати процесуални нарушения и в разрез с материалния закон, тъй като описанието било неясно. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него 1 се явява процесуален представител – адвокат С. М., който пледира пред Съда за отмяна на обжалвания акт, тъй като пътен знак В31 (, намиращ се непосредствено след билборд с надпис „Parka 3 км”), отменящ забраната, въведена с пътен знак за движение със скорост, по-висока от означената, се намирал преди пътния знак, въвеждащ ограничението от 50 км/ч (В26), разположен до метанстанцията и в посока метанстанцията. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалвания ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.01.2025 година в 16.24 часа по първокласен път № 8 на км. 366, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещото се в посока към метанстанцията след билборд с надпис „Parka 3 км”, МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Ц 220 ЦДИ с държавен регистрационен номер ********, със скорост 74 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, въведена с пътен знак В26, разположен на намиращото се преди това кръстовище, съответно превишена стойност на скоростта 34 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 10279494 на името на жалбоподателя в качеството му на 2 собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 03.02.2025 година (, видно от Справката за нарушител, Картона на ЕФ и отбелязването, направено в ЕФ, приложен към Жалбата) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 15.01.2025 година, когато е установено процесното нарушение, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.

Проверен е от Началника на структурното звено. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС 15.01.2 0 2 5 година, времето (15.00 часа д о 1 7 . 0 0 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, км. 366+000, община Свиленград, област Хасково, посока метанстанцията, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото 3 нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния клип, на ко ито е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ******** в процес на приближаване към преносимата система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 77 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч , въведена с пътен знак В26, като превишението е 34 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). В представената по делото снимка за конкретния клип са отразени и локацията с GPS координати, датата и часът на заснемане.

От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.

189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането.

Изискана е от Община Свиленград и са постъпили с Писмо с вх.рег.№ 2664 от 17.03.2025 година Схеми на процесния пътен участък, от които става ясно, че пътният знак В26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч, се намира на кръстовището преди билборд с надпис „Parka 3 км”, в териториалния обхват на км. 366, преди метанстанцията в посока от км. 367 (магазин „Жанет”) към метанстанцията, респ. км. 366+000.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло 4 кредитира писмените доказателства, приложени в

Административнонаказателната преписка (АНП), както и тези представени допълнително, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак В26.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

5

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с рег.№ 351000-1425 от 27.02.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваният ЕФ е законосъобразен от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, ведно с допълнително представените такива. Не се констатираха недостатъци на акта, водещи до отмяната му.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал.

2, вр.ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, 6 независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, Съдът приема, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2, ал.