Решение № 6991 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6991 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.М при участието на секретаря И.Т като разгледа докладваното от Б.М Гражданско дело № 20221110149525 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от топлофикационното дружество срещу ответниците – М. З. М., К. З. М., В. З.

М. и Е. З. М., като наследници на З. М. С. разделно при квоти от по ¼ ид. част за всеки от ответниците, за заплащането на суми, представляващи главница и лихви за незаплатена топлинна енергия, както и за услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в ****** Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение за осъждане на ответниците да заплатят по ¼ от неплатени суми за доставена топлинна енергия, всеки един, в размер на 329.95лв - главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м. 05.2017г до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата ни молба до окончателното изплащане на сумите, 69.99лв - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до 05.08.2021г., както и главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 1.43лв за периода от м.01.2019г до м.04.2019г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното 1 изплащане на вземането и мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 0.30лв за периода от 14.09.2018г до 05.08.2021г.

Ответниците М. З. М., К. З. М., В. З. М., чрез назначения от съда особен представител, оспорват предявените искове по основание и размер. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност.

Ответницата Е. З. М., надлежно уведомена чрез законния си представител, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК и не представя становище по така предявените исков Третото лице помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

От представените писмени

2 доказателства се установява, че ответниците като наследници на З. М. С. са съсобственици на топлоснабдения имот при посочените в исковата молба квоти.

Поради изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ за процесния период.

Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба топлоснабден имот.

Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид изравнителните сметки, които са в общ размер от 1161,94лева и 5,72лева главница за дялово разпределение. Направено е заключение, че размерът на законната лихва върху главницата е 279,97лева и 1,23лева за дялово разпределение.

Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за плащане на доставената топлинна енергия за процесния период в посочените в исковата молба размери.

Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху претендираната сума поради акцесорният й характер.

3

Направено е възражение за погасяване на вземнаията по давност, което следва да бъде разгледано от съда. С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г.

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 11.11.2022г.

Според вещото лице по ССЕ всички процесни вземания за главница за топлинна енергия и дялово разпределение са с настъпил падеж три години преди датата на исковата молба. Съдът кредитира заключението на вещото лице и въз основа на него приема, че всички процесни вземания за главница за топлинна енергия и дялово разпределение са погасени ои давност и предявените сикове следва да с е отхвърлят, както и исквоата за заплащане на лихва за забава с оглед чл.119 от ЗЗД.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените по делото, но не са представени доказателства в тази връзка.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ТС с ЕИК **** срещу М. З. М. с ЕГН:

**********, К. З. М.- Чобанова с ЕГН: **********, В. З. М. с ЕГН:

**********, и Е. З. М. с ЕГН: **********, за плащане на по ¼ от неплатени суми за доставена топлинна енергия, всеки един, в размер на 329.95лв главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ, за периода от м.

05.2017г до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на исковата ни молба до окончателното изплащане на сумите, 69.99лв - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г до 05.08.2021г., както и главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 1.43лв за периода от м.01.2019г до м.04.2019г, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва върху главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на 0.30лв за периода от 14.09.2018г до 05.08.2021г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „****“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5