Решение № 464 от 10.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000502668 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1048 от 7 февруари 2020г. по гр. д. № 855/2017г.

Софийски градски съд, I ГО, 16 състав е осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на И. П. К. сумата 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 22.08.2016г., в гр.

София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Кирил Пърличев“ и ул. „Железопътна“, по вина на В. И. У., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Опел", модел „Тигра" с peг. №

********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2017г. (при допусната очевидна фактическа грешка в датата – формираната воля, личаща от мотивите, е за присъждане на лихва от 19.01.2017г.) до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за разликата до пълния размер от 70 000 лв., частичен иск от общо

1 претендираната сума от 150 000 лв., като неоснователен; осъдил ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца, съобразно уважената част от иска, сумата от 200 лв. - деловодни разноски; осъдил ответника, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В. В. О. от САК, съобразно уважената част от иска, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна помощ, в размер на 1 315 лв.; осъдил ищеца да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска, сумата от 150 лв. - деловодни разноски и сумата от 150 лв. - за възнаграждение за юрисконсулт; осъдил ответника да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от иска по банкова сметка на СГС сумата 1 300 лв., представляваща разноски за държавна такса.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е подал въззивна жалба срещу решението на по гр. д. № 855/2017г. на СГС, ГО, 16 състав в негова осъдителна част – над присъдения размер на обезщетението от 10 000 лв. С доводи, концентрирани върху нарушение на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска над посочения размер.

И. П. К. е оспорил въззивната жалба на ответника.

И. П. К. от своя страна е подал и насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част - до размера на търсеното обезщетение от 70 000 лв. С доводи, концентрирани върху нарушения на чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер.

ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е оспорил насрещната въззивна жалба.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищеца е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., с оглед характера и тежестта на уврежданията, претърпените болки и страдания от ищеца на 84 години към датата на ПТП, продължителността и характера на лечението с оглед възрастта му и възстановителния период, търпените неудобства. Законната лихва е 2 присъдена от датата, на която е постановен отказ за плащане, като е прието и, че възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в тези обжалвани части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо.

Спорни във въззивното производство са въпросите по размера на дължимото обезщетение на ищеца за причинените му неимуществени вреди и налице ли е принос към вредоносния резултат като основание за намаляване на дължимото обезщетение. При това положение, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищецът е пострадало лице от ПТП, станало на 22.08.2016г., причинено противоправно и виновно от В. У. - водач на лек автомобил марка „Опел”, модел „Тигра“, с рег. № ********, чиято 3 гражданска отговорност е застрахована при ответника (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията на пострадалия, чиято легитимация като такъв е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът налице ли е доказан принос на пострадалия към вредносния резултат и в какво се изразява този принос.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещо лице ортопед – травматолог, неоспорено от страните, е установено по делото, че ищецът на 84 г. е получил като резултат от претърпяното от него ПТП от 22.08.2016г. следните травматични увреждания: счупване на големия трохантер на дясната бедрена кост и повърхностни контузии по тялото.

Патоанатомично счупването е във външно горната част на бедрената кост, засяга големия трохантер с разместване назад и нагоре и със запазен контакт между фрактурните повърхности. В областта на големия трохантер се залавят мускулите, отговорни за отвеждането на крайника в ТБС и те имат много важна функция за неутрализиране на силите на натоварване по време на опорната фаза на походката. От медико - биологична гледна точка се касае за трайно затрудняване на походката за срок, по- голям от 30 дни.

Повърхностните контузии по тялото са на кожата и подкожието с развитие на лек оток и микрохематоми. По спешност е проведено болнично лечение на пострадалия, което включва: инфузия на водносолеви разтвори, проследяване на общото състояние, рехабилитация, аналгетици и антикоагуланти. След изписването той е продължил антикоагулантната терапия, клиничното проследяване и рехабилитацията. Приема нестероидни противовъзпалителни и аналгетици за отстраняване на болковия симптом (заключението е изготвено през м.02.2019г.). Средният срок за зарастване на полученото счупване е около 200 дни. Поради възрастовите промени на костта и придружаващите заболявания лечебният и възстановителният процеси са удължени – пострадалият не е можел да провежда ефективно физиолечение, 4 рехабилитация и балнеолечение. По време на прегледа от 18.01.2019г. той се е оплакал от постоянни болки в дясната тазобедрена става, трудно придвижване и невъзможност да ходи без патерица, с каквато се придвижва.

Установена е варусна деформация на двете коленни стави и палпаторна болка в областта на десния голям трохантер. Тестът на Тренделенбург не може да се проведе поради невъзможност да носи опората на тялото с десния си крак без патерица /налице е слабост на абдукторната мускулатура/. Налице е куцаща походка с клатене на тазовия пръстен и ищецът не може да ходи на по - дълги разстояния поради болката. Счупването е зараснало за по - дълъг срок, в задоволително анатомично положение с наличие на хиперкалус, като все още функцията не е възстановена напълно. Бъдещата перспектива е за бавно и постепенно подобряване на функцията на крайника, като върху този процес дават отражение и придружаващите заболявания. Вещото лице е уточнило, че фрактурата е минимално разместна, може да се лекува неоперативно, особено при много придружаващи заболявания и риска за сърцето; при процесното счупване оста на костта и силите на натоварване, както и опорната функция на бедрената кост не са засегнати, тя е увредена във връзка със залавянето на мускулите, които уравновесяват походката. Уточнено е още, че на четирите фази на зарастване на костта придружаващите заболявания не влияят, а такова влияние оказва липсата на по-голяма двигателна активност при пострадалия.

По делото за доказване на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Ш. - дъщеря на ищеца, които подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК. От показанията е установено и това не е спорно във въззивното производство, че на ищеца не е била извършена оперативна намеса поради възрастта му, а той е бил около два месеца неподвижен. Имал силни болки в период около 3 - 4 месеца, не бил добре и в момента на разпита (11.03.2019г.), тъй като не можел да се обслужва сам и да ходи на по-големи разстояния, а се придвижвал единствено вкъщи с помощно средство. Преди ПТП той ходил нормално и карал колело, а след него получил „психическа травма“, тъй като не можел да се обслужва сам. Показанията в обсъдената им част кореспондират на други данни по делото, в това число на експертните констатации за здравословното състояние на пострадалия преди ПТП и актуалния му статус, същите са и правдоподобни откъм фактическата обстановка, за която се отнасят, поради което и съдът им дава вяра в тази част. Поради липса на медицинска 5 документация за извръшване на рехабилитация и посещение на санаториум, в тази част показанията, като неподкрепени с други факти по делото, нямат доказателствена стойност и само посредством тях съдът не може да приеме за осъществили се посочените факти.

От заключението на изслушаната по делото автотехническа експертиза – основно и допълнително, уточнено в съдебно заседание и въз основа на показанията на водача-деклинквент св. У., е установено по делото, оспорено на настоящия етап само откъм наличие на принос за вредоносния резултат от пострадалия, следното: на 22.08.2016г. около 08:50 ч., лек автомобил „Опел Тигра“ с рег. № ********, се е движил по ул. „Кирил Пърличев“ в посока от ул. „Химик” към ул. „Съзнание”, като в района на кръстовището с ул. „Железопътна”, при наличие на знак Б1 е спрял, за да пропусне движещите се МПС по ул. „Железопътна“ и след това е предприел маневра „завиване на дясно” към ул. "Съзнание”. В същия момент по ул.

„Железопътна”, отляво надясно спрямо движението на автомобила, се движил велосипедистът К.. Водачът на лекия автомобил е възприел приближаващия се от лявата му страна велосипедист, но навлязъл в коридора му на движение и е последвал удар на предната лява част на автомобила в областта на левия фар и преден ляв калник в средната дясна част на велосипеда. От удара, който е под масовия център на системата велосипед - велосипедист, тялото на последния е паднало върху капака, а при спирането на автомобила, вследствие инерционните сили, тялото е било отхвърлено пред автомобила заедно с велосипеда. След произшествието двете превозни средства са били изместени. Пътната обстановка е била сух асфалт на ул. „Железопътна“ и сух паваж на ул. „Кирил Пърличев“, нормална видимост на дневна светлина.