Решение № 7552 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7552 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ....... при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110100189 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ....... против А. А. М.. Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57184/2024 г. на СРС: 710.99 лв. – главница за консумирана топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2022 г.; 197.29 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 16.09.2024 г.; 15.60 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2023 г.; 3.33 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия в имот в ......., като е открила партида на свое име (аб. № .........). Поддържа, че енергията е доставена и правилно отчетена от третото лице-помагач.

Ответницата, чрез адв. К., оспорва исковете. Твърди липса на пасивна легитимация, тъй като имотът е общинска собственост, а тя е наемател. Прави ключови възражения. Твърди да липсва валиден договор между „Топлофикация“ и фирмата за дялово разпределение за процесния период, поради което ищецът няма основание да събира тези суми. Оспорва началния момент на забавата, тъй като не са представяни доказателства за връчване на изравнителните сметки и липсва покана за плащане. Прави се възражение за погасяване по давност на сумите.

Основната претенция е с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката за реално изпълнение на парично задължение за доставена топлинна енергия. Акцесорните претенции за обезщетение за забава са с правно основание 1 чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претенцията за заплащане на услугата за дялово разпределение намира своето основание в чл. 155, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката. С оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса, съдът е указвал на ищеца, че носи тежестта да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответницата през процесния период, качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за процесния имот (собственик или титуляр на вещно право на ползване), доставката на топлинна енергия до сградата и до имота в твърдените количества и периоди, стойността на доставената енергия и извършената услуга по дялово разпределение, изчислена съгласно действащите цени и методики, настъпването на изискуемостта на вземанията и изтичането на сроковете за плащане, както и размера на дължимите мораторни лихви. Ищецът следваше да докаже и изпълнението на задълженията си по публикуване на Общите условия и изравнителните сметки, спиране прекъсване на давността. На ответната страна се указа, че носи тежестта да докаже своите правопогасяващи и правоизключващи възражения, а именно: факта на плащане на исковите суми, ако се твърди такова, както и фактите, обосноваващи възраженията , поставени в отговора.

С доклада по делото за безспорни по делото са обявени обстоятелствата относно наличието на топлоснабдяване в сградата етажна собственост, размера и цената на осчетоводеното от ищеца услуга.

Не се спори, че имотът е общинска собственост и ответницата е настанена в него като наемател съгласно Настанителна заповед от 2007 г. № ........г. Възражението, че само собственикът (.......) е длъжник по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, е неоснователно в конкретния случай. По делото е представено Заявление-декларация от 17.02.2007 г., подписано от А. М., с което тя доброволно е поискала откриване на партида на нейно име. С този акт тя е приела Общите условия на ищеца и е встъпила в облигационно правоотношение с него. Съгласно практиката на ВКС, наемател, който е титуляр на партида по силата на изрично съгласие, дължи заплащане на консумираната енергия. Поради това ответницата е пасивно легитимирана по иска за главницата за топлинна енергия в размер на 710.99 лв.

Заявлението за заповед за изпълнение е подадено на 26.09.2024 г.. Процесният период е 05.2021 г. – 04.2022 г.. Тъй като вземанията за топлинна енергия са периодични плащания, те се погасяват с 3-годишна давност (чл. 111, б. „в” ЗЗД). Всички претендирани суми са възникнали след 26.09.2021 г. или са станали изискуеми с изравнителната сметка от 30.06.2022 г.. Давността не е изтекла.

Ответната страна прави основателно възражение за липса на доказано основание за събиране на суми за дялово разпределение. Видно от доказателствата, представеният договор между ищеца и третото лице-помагач ....... е сключен през 2012 г. със срок на действие една година. Ищецът е длъжен да докаже наличието на валидно правоотношение с фирмата за дялово разпределение за целия исков период (2021-2023 г.). По делото не са представени доказателства (анекси или нови договори), от които да се съди, че действието на договора от 2012 г. е продължено. При липса на доказателства за активен договор към 2 момента на начисляване на сумите, ищецът няма право да претендира заплащането им от крайния потребител. Поради това искът за главницата от 15.60 лв. и акцесорната лихва от 3.33 лв. следва да бъде отхвърлен.

Претендираната лихва се отнася до забава върху суми по изравнителни сметки. Съгласно ОУ и задължителната практика, за да изпадне длъжникът в забава за изравнителните вноски, е необходимо той да бъде уведомен за техния размер. Изравнителната сума става изискуема само след като потребителят е получил възможност да се запознае с нея. В настоящото производство ищецът не представи доказателства за изпратена и получена от ответницата покана или фактура, съдържаща изравнителните данни. При липса на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), ответницата не е в забава преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение.

Следователно искът за мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 16.09.2024 г. е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

За изчисляване на разноските, които ответницата следва да заплати на ......., съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК. или 710.99 (главница ТЕ) + 197.29 (лихва ТЕ) + 15.60 (дялово) + 3.33 (лихва дялово) = 927.21 лв. (474.07 евро). е общият размер на претенцията, а уважената част (само главницата за ТЕ): е 710.99 лв. (363.52 евро).; съответно 76.68%. Ищецът е направил следните разходи: Държавна такса: 75.00 лв.; Депозит за особен представител: 450.00 лв.;

Юрисконсултско възнаграждение (определено от съда): 100.00 лв.; Общо претендирани разноски: 625.00 лв. (319.56 евро). Следва да се присъдят разноски в размер 479.25 лв.

(245.04 евро) - в исковото производство, както и ищецът е направил следните разходи по ч.гр.д. № 57184/2024 г.: Държавна такса: 25.00 лв.; Юрисконсултско възнаграждение: 50.00 лв. или общо претендирани разноски: 75.00 лв. (38.35 евро). Уважената част от исковата претенция е в размер на 76.68 % или следва да се присъдят сумата в рамер на 57.51 лв.

(29.40 евро).

Мотивиран от гореизложеното, СРС

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. М., ЕГН **********, че дължи на ......., ЕИК ......, сумата от 710.99 лв. (363.52 евро) (седемстотин и десет лева и 99 ст.), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода 05.2021 г. – 04.2022 г. за имот с аб. № ........., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57184/2024 г. на СРС, 34 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... против А. А. М. установителни искове в останалата им част, а именно: За сумата от 197.29 лв. (100.87 евро) – мораторна лихва за периода 15.08.2022 г. – 16.09.2024 г.; За сумата от 15.60 лв. (7.98 евро) – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2023 г.; За сумата от 3.33 лв. (1.70 евро) – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение, за които сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57184/2024 г. на СРС, 34 състав като 3

НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на ......., ЕИК ......, сумата от 479.25 лв.

(245.04 евро), представляваща разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете, както и сумата от 57.51 лв. (29.40 евро) – разноски по заповедното производство съразмерно с уважената част от вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4