Решение № 36 от 26.02.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 37/2026
- Вид
- Решение № 36
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.02.2026
- Състав
- Румяна Вълчева Райкова, Светлин Емилов Стефанов, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.183, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 30, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.57, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 36 гр. Шумен, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна В. Райкова
Членове:
Светлин Ем. Стефанов
Константин Г. Моллов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263600600037 по описа за 2026 година ВНОХД №37/26 г. е образувано по въззивна жалба депозирана от Д.
Б. Д. от гр. Нови пазар чрез процесуалния си представител адв. Т. Д. против Присъда № 19/04.12.2025 г. постановена по постановена по НОХД №237/2025 г. на РС гр. Нови пазар. С жалбата се иска изменение на така постановената присъда. Иска се наложеното наказание Пробация да бъде намалено, като за това се навеждат доводи в камата жалба.
ШОС след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност включително и тези събрани в съдебно заседание намира така депозираната въззивна жалба за процесуално допустима разгледана по същество за неоснователна и недоказана.
Настоящият съдебен състав приема за установено от към фактическа страна следното:
С Присъда № 3 от 20.02.2020 год. по НОХД № 406 от 2019 год. на РС Нови пазар, влязла в сила от 07.03.2020 г. подсъдимият Д. Д. е бил признат за виновен за извършено от него в периода 10.10.2013 г. - 10.02.2019 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Горното осъждане квалифицира настоящото процесно деяние на подсъдимия Д. като такова извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
1
Подсъдимият Д. и свидетелят Н.А.И. сключили граждански брак през 2008 год. и заживели в град Нови пазар. През 2010 год. поради неразбирателство двамата се разделят фактически и Д. напуснал обитавания от съпрузите имот в град Нови пазар. Съпругата Н.И. вече била бременна от Д. със сина им А. Д. Б., ЕГН **********.
С Решение № 76 от 10.10.2013 год. по гр. дело № 227/2013 г. на РС Белоградчик гражданският брак между двамата бил прекратен. Подсъдимият Д. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. Б. в размер на 80 лева чрез родителя Н., на когото било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. и при когото било определено местоживеенето на детето, до настъпване на законоустановена причина за прекратяване или изменяне на това задължение. Поради неизпълнение на задължението за издръжка било образувано НОХД № 406/2019 г. по описа на РС - Нови пазар. С осъдителна Присъда № 3 от 20.02.2020 г. Д. бил признат за виновен за извършено от него в периода 10.10.2013 г. - 10.02.2019 г. престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 години. Д. продължил да не заплаща присъдената издръжка за сина си А. Б. и не поддържал никаква връзка както с бившата си съпруга, така и с общото им дете.
Образуваното изпълнително дело срещу длъжника с № 17 от 2019 год. при ДСИ в РС - Нови пазар не довело до погасяване на задълженията.
От обясненията на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство се установява, че подсъдимият е знаел, че следва да заплаща издръжка за сина си, знаел е за постановения съдебен акт, но признава, че не е заплащал издръжката. Гледал болната си майка и не работел от седем, осем години, тъй като имал здравословни проблеми, но не получавал пенсия.
Нямал никаква възможност да плаща издръжката, за която е осъден. Не поддържа контакти с бившата си съпруга, а детето дори не го е виждал.
Изразява мнение, че детето не е негово, макар да е родено по време на брака, но поради липсата на средства не е провел своевременно доказване. Съдът намира, че следва обясненията му да бъдат кредитирани. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия имат двояка функция първо представляват защитна теза, чрез прокарване на защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това, съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави, както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Всъщност, подсъдимият признава описаната в обвинителния акт на Районна прокуратура - Шумен, фактическа обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото доказателства. Ето защо, обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свидетеля Е.Н.Т., майка на подсъдимия, се установява, че подсъдимият живее с майка си в село П., като двамата разчитат само на нейната пенсия, защото той не работи, а двамата имат здравословни проблеми.
От показанията на свидетелите Н.А.И. и А. Д. Б. се установява, че 2 след прекратяване на гражданския брак между Н. и Д. през 2013 год. двамата не са се виждали. Не е платена нито една месечна издръжка, което е мотивирало нейната активност за сезиране на прокуратурата и по образуване на изпълнително дело срещу Д.. Детето А. не е виждало никога своя баща.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни, а и се подкрепят и са в унисон с другите събрани по делото доказателства. Всъщност, показанията му не се опровергават от други събрани по делото доказателства. Ето защо, правилно съдът им предава доказателствена стойност.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, относно времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, както и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия в съдебното производство и по аргумент на противното по чл.305, ал.3 от НПК, не се налага по-детайлното им обсъждане.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал.4 от НПК, с което е изразил становището си по съответствието на самопризнанието на подсъдимия с годните доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Решаващият аргумент за това се извежда от същностната характеристика на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, което допуска изключение от принципите за непосредственост и устност в наказателния процес. В рамките на компетентността си, съдът е разгледал делото в съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като е извършил преценка, че така изброените доказателствени материали, имат отношение към самопризнанието на подсъдимия и го подкрепят.
Възприетата от НПРС установена фактическа обстановка сочи, че обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин. Извършеното от подсъдимия деяние съдържа в себе си характеризиращите това престъпление белези от обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.183, ал.4 от НК, като за времето от 10.03.2020 год. до 10.10.2024 год. в град Нови пазар, обл. Шумен, след като е бил осъден с Решение № 76 от 10.10.2013 год. по гр. дело № 227/2013 г. на РС - Белоградчик, в сила от 10.10.2013 г. да издържа свой низходящ малолетния А. Д. Б., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Н.А.И., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 56 месечни вноски по 80,00 лева, всичко в общ размер 4 480, 00 лева, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с влязла в сила Присъда по НОХД № 406 от 2019 год. по описа на Районен съд - Нови пазар престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.
От обективна страна с Решение № 76 от 10.10.2013 год. по гр. дело № 227/2013 г. на РС - Белоградчик, в сила от 10.10.2013 г. е присъдена издръжка в размер на 80 лева.
Престъплението засяга обществените отношения осигуряващи неприкосновеността на отношенията в семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните последици от забавянето й, 3 поради което законът посочва, че тя следва да се плаща ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски.
Престъплението по чл.183, ал.1 от НК е типично продължено, трайно престъпление, осъществявано чрез непрекъснато продължаващо бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на това престъпление може да бъде осъществено само чрез бездействие, изразяващо се в неизплащане на издръжка.
За съставомерността на деянието по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на родителското алиментно задължение. Тя е найважният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи към децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичният режим на задължението.
Ненамирането на работа и нереализирането на доходи, не е деквалифициращо престъплението обстоятелство, доколкото подсъдимият се установи, че е здрав, работоспособен и на практика сам се е поставил в това положение на нереализиране на доходи и настъпването на процесните вредоносни последици за собственото му непълнолетно дете. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-правно положение. Съществуването на затруднено материално положение може да има за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка. Последното обаче не освобождава дееца от задължението да дава издръжка на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира действително положение, с което всеки субект, към който е насочено, е задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов, влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права, изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка, подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение.
Освен това от данните по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна възраст, като не са ангажирани доказателства, че страда от заболявания, които да препятстват възможността да полага труд.
Правилно НПРС е установил че от субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр. 1 от НК. От интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждала сигурното настъпване на общественоопасните последици. От волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината, съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на деянието.