Решение № 3668 от 29.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3668 гр. София, 29.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110205778 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. М. П., с ЕГН ********** чрез адв. П В. срещу Заповед за задържане на лице №513зз-697/21.04.2023 г. , издадена от Н.

К. Шаприн ст. полицай при сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР е постановено задържането й за срок до 24 часа.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната незаконосъобразност. В с.з. адв. В.-САК поддържа жалбата и излага съображения, че съгласно императивната норма на чл. 74 ал. 2 ЗМВР, задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72 ал. 1 ЗМВР, са името - длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; дата и час на задържането, като в случая липсва посочен час на задържането, съгласно изискванията на чл.72 ал.2 т.4 ЗМВР, катто и не са посочени конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР. П. не е извършила действия, които да покриват състава на чл. 325 ал. 2 НК, тъй като е изпълнила разпореждането, като си е представила личната карта на лице представящо се за полицейски служител, без същият след многократно молби нейна страна да се легитимира. В с.з. адв. В. поддържа жалбата, представя подробни писмени бележки, като излага допълнителни доводи за наличие на упражнено полицейско насилие по отношение на П. – като душене, поваляне на земята, 1 което се установява по категоричен и безспорен начин от заключението на приетата от съда СТЕ.

Предлага на съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира адвокатско възнаграждение и разноски в производството. По направеното възражение за прекомерност от страна на ответника по жалбата, адв. В. излага доводи за неоснователност, тъй като заплатеното от П. адвокатското възнаграждение от 1 000 лв. е съобразено със сложността на делото и процесуалните действия извършени по делото.

Ответникът по жалбата Н. К. Ш - ст. полицай при сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР редовно призован се явява лично в последното с.з. Процесуалният представител на същия - юрисконсулт ХРИСТОВ в с.з. от 02.06.2023 г. оспорва жалбата. По делото са постъпили писмени бележки изготвени от гл. юрисконсулт М Д . В същите се излагат доводи, че в обжалваната заповед за задържане са посочени конкретно и ясно правната норма и фактическите обстоятелства, въз основа на които същата е издадена. В адм. акт изрично е записано, че задържането е на основание на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като е уточнено, че лицето е задържано за това, че извършила хулигански действия в района на метростанция „Красно село“ и е оказала съпротива при задържането, като след писмено предупреждение от страна на полицейския орган не спазва законите и обществения ред. С посочването на тези обстоятелства оспорената заповед се явява мотивирана в достатъчна степен, поради което не е нарушено правото на жалбоподателя да разбере въз основа на какви данни е ограничено правото му на лична свобода и предвижване, както и какво точно е наложило прилагането на процесната мярка. Преди задържането по случая е изготвен протокол за предупреждение на лицето - М. М. П., с който последната се предупреждава да спазва законите на РБългария и да не нарушава обществения ред, като същата е предупредена и за отговорността по чл. 325 НК. П. е продължила да нарушава обществения ред и след отправеното й писмено предупреждение, поради което и полицейският орган е задържал лицето. С оглед на това надлежността на задържането е категорично доказана, осъществена е законосъобразно от полицейски орган и фактите са обекгивирапи в съответните писмени доказателства, част от административната преписка. Трайно възприето в съдебната практика е, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление, като тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, както е и в случая. Предлага на съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканите разноски от жалбоподателката.

Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА - подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по същество същана е ОСНОВАТЕЛНА.

2

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2023 г. около 21:18 часа жалбоподателката М. М. П. влязла в метростанция „Красно село” с намерение да се прибере в дома си.

Около 21:18:02 часа тя преминала през турникетите и се насочила към синя пейка до входа на метростанцията. Стояла права и провеждала телефонен разговор по мобилния си телефон.

В 21:20:08 часа ответникът по жалбата - Н. К. Шаприн, заемащ длъжността ст. полицай при сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР, съгласно заповед № 51Зз - 1880/08.03.2023 г. на директора на СДВР, униформен, излязъл от помещение, разположено на отсрещната страна на ескалаторите до турникетите и започнал да наблюдава жалбоподателката.

Впоследствие се приближил към нея и поискал документ за самоличност. П. в 21:20:58 часа му предоставила личната си карта.

Шаприн държейки личната й карта провел разговор по радиостанцията.

П. посегнала да вземе личната си карта от него, а Шаприн при опита си да задържи картата, изпуснал радиостанцията на земята. Навел се, взел радиостанцията и на свой род се опитал да вземе личната карта от ръцете на П.. В желанието си да стори това, той хвалал с дясната си ръка нейната дясна ръка, като по този начин я принудил са седне на пейката, намираща се в близост до нея.

В 21:24:53 часа Шаприн с лакътната част на дясната си ръка хванал П. през шията.

В 21:23:32 часа П. се опитала да се отскубне от него, но Шаприн й препречил пътя с тялото си. След няколко опита да мине покрай него, тя се отказала.

В 21:24:17 часа П. предприела нов опит да напусне ъгъла до синята пейка, като Шаприн не й разрешил и в 21:24:18 часа я бутнал с лявата си ръка към стената.

В 21:25:04 часа Шаприн вече не държал П. през шията, а с дясната си длан държи горната част на дясната й ръка.

В 21:25:17 часа Шаприн хванал П. с дясната си лакътна част на ръката през нейния врат и шия. В следващата секунда, Шаприн с ръката си, както е хванал П. през шията я привел в наклонена поза.

В 21:25:21 часа П. се опитала да се отскубне от Шаприн, който все още я държал през врата.

В 21:25:22 часа Шаприн хванал лявата ръка на П. и я извил до степен да принуди същата да се наведе напред.

3

В 21:25:27 часа вследствие на съприкосновението между Ш и П., тя била повалена от него на земята.

В 21:25:28 часа Шаприн след като е повалил П. на земята, я обърнал така, че тя да легне на земята по корем.

В 21:25:33 часа Шаприн с коляно притиснал гърба на П., така че тя да не може да се изправи.

В 21:25:36 часа Шаприн извадил белезници от задната част на колана си и в 21:25:39 часа предприел поставяне на същите на ръцете на П..

В 21:25:43 часа Ш успял да сложи едната белезница на лявата ръка на П..

Между 21:25:43 и 21:25:45 часа Ш влачил П. на около 1 метър вляво, обръщайки я по корем на пода.

В 21:25:50 часа Шаприн опитвал да премести ръката на П. зад гърба й, но тя се съпротивлявала.

В 21:26:03 часа Шаприн се опитал да премести ръката на П. зад гърба й, за да постави и втората белезница, но тя се съпротивлявала.

В 21:26:05 часа Шаприн вече преместил ръката на П. зад нейния гръб, поставил коляното си на гърба на П..

В 21:26:16 часа Шаприн успял да премести дясната ръка на П. зад гърба й, като й поставил втората белезница.

В 21:26:51 часа П. седнала на пейката с ръце зад гърба, заради белезниците.

В 21:26:58 часа П. се отмества надясно на пейката, но Ш почти веднага я връща обратно към средата на пейката.

В 21:27:02 часа П. се изправя от пейката, но в 21:27:04 Шаприн леко я бута назад с долната част на ръката си и тя отново сяда на пейката.

В 21:28:32 часа място пристигат и други униформени полицейски служители, и в 22:13:21 часа отвеждат жалбоподателката П. в 06 РУ-СДВР.

Била издадена от Н. К. Шаприн ст. полицай при сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР заповед за задържане на лице №513зз-697/21.04.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа писмените доказателства - заповед за задържане, протокол за обиск на лице, извлечение от Книга за задържани лица, удостоверение от СДВР за заеманата длъжност на ответника по жалбата, Докладна записка от 21.04.2023 г. от 4 ответника, заключение по изготвената от вещото лице Н. К. съдебнотехническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка у съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.

74 ал. 1 ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.

В конкретния случай, съдът намира, че не е спазена изискуемата от закона форма.

В Заповедта за задържане не посочен нито часът на задържането на П., нито става ясно на кой точно ден е освободена същата в посочения час 12.45. И не само. Видно от отразения час, за който се предполага, че П. е освободена – 12.45 часа, същият е абсолютно различен от посочения в извлечението от Книга за задържани лица – 11.20 часа /л.32 от делото/. По този начин грубо е нарушено изискването на чл.72 ал.2 т.4 ЗМВР и съдът не може да провери дали продължителността на задържането отговаря на законовите изисквания. Без значение е, че в Книга за задържани лица е посочен деня, в който П. е освободена, тъй като часът на освобождаване е различен от този в заповедта, а деня на задържане/освобождаване е задължителен реквизит на административния акт.

Като правно основание за задържането на П. в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР и чл.325 ал.2 НК, а като фактически обстоятелства, полицейският орган е посочил: „хулигански действия в района 5 на метростанция Красно село и оказване на съпротива при задържане.”.

Като основание за задържане на жалбоподателката в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР, която урежда правомощието на полицейските органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба.