Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 153 от 04.05.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 92/2022
Вид
Определение № 153
Подписан
04.05.2022
В сила
03.05.2022
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Петър Милков Милев, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Разград, 03.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско дело № 20223300500092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 против Разпореждане № 671/08.03.2022 г. по ЧГД № 433/2022 г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение заявлението по чл. 410 от ГПК в частта относно претенцията за заплащане на застрахователна премия в размер на 360,24 лв. по сключена застраховка. Частният жалбоподател смята, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно, както и е постановено при нарушение на материалния закон и при несъобразяване с процесуалните правила.

В частната жалба се твърди, че в представения към заявлението по чл.

410 от ГПК договор за потребителски кредит се съдържа клауза за сключване на застраховка, поради което съдът е следвало да даде указания на заявителя да представи договор за застраховка, а не да откаже издаването на заповед за изпълнение.

На първо място, жалбоподателят счита, че са нарушени правата по чл. 8 и сл. от ГПК във връзка с равенството на страните, установяване на истината и състезателното начало, както и е нарушено процесуалното правило на чл.

415, ал. 1, т. 3 от ГПК, който не е приложен от първоинстанционния съд.

На второ място, се излагат твърдения, че указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 1 от ГПК за подаване на иск за отказаната застрахователна премия не са връчвани на частния жалбоподател.

Частният жалбоподател сочи, че не става ясно от разпореждането дали заявлението е уважено в останалата му част.

Представя застрахователна полица.

В обобщение се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Окръжен съд Разград констатира, че частната жалба е редовна и допустима, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, както и е спазен преклузивният срок по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е изцяло неоснователна поради следните аргументи:

Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК на 02.03.2022 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375 срещу Б.С.И. с ЕГН ********** и Г.И.И. с ЕГН ********** и двамата от с. Синя вода, ул. „Христо Ботев“ № 7. В т. 9 от същото вземането е индивидуализирано по следния начин: (а) главница в размер на 1 782,74 лв., дължими по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г. за периода 05.03.2019 г. – 05.02.2021 г. (вноски с настъпил падеж); (б) договорна лихва в размер на 2 322,46 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 05.02.2021 г.; (в) законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; (д) застрахователна премия (главница) в размер на 360,24 лв. по сключена застраховка по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г. за периода 05.03.2019 г. – 05.02.2021 г. (вноски с настъпил падеж). В т. 9, буква „д“ от заявлението като основание за дължимост на индивидуализираното вземане е посочено „неизпълнение на парично задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г.“. Обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя, са посочени в т. 12 от заявлението като Договор за 2 предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и длъжниците, от една страна, и Договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между банката и заявителя, от друга страна.

Сключването на договор за застраховка „живот“ към Потребителския договор за кредит представлява правна възможност, която е уговорена в чл.

22 и чл. 8, ал. 2 от Договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г. Видно от представения Погасителен план, застрахователната премия в размер на 15,01 лв. месечно е включена в общата месечна вноска на длъжниците.

Застрахователното правоотношение има различно основание от това на потребителския кредит. Задължението за главница, договорна и законна лихва съгласно т. 9, букви „а“, „б“ и „в“ от заявлението произтича от Договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г., докато задължението за застрахователна премия съгласно т. 9, буква „д“ от заявлението намира своето основание в Договор за застраховка.

Договорът за застраховка е отделно основание, което следва да бъде разграничено в заявлението по чл. 410 от ГПК спрямо договора за потребителски кредит.

Правилно районният съд е констатирал, че заявителят в т. 12 от заявлението не излага факти за наличието на сключен договор за застраховка.

Търсената застрахователна премия в размер на 360,24 лв. наистина представлява главница, но с друго основание – а именно договор за застраховка. Следователно за тази сума не следва да бъде издавана заповед за незабавно изпълнение на соченото в заявлението основание – договор за потребителски кредит.

Обжалваното разпореждане е постановено и в съответствие с установената практика на Окръжен съд Разград, а именно – Определение № 54 от 11.02.2021 г. по ВЧГД № 30/2021 г. на ОС Разград и Определение № 80 от 04.03.2021 г. по ВЧГД № 57/2021 г. на ОС Разград.

Представената с частната жалба застрахователна полица не може да бъде взета предвид от въззивния съд с оглед изхода на спора поради факта, че в заявлението няма твърдения за сключен договор за застраховка.

3

По възраженията на частния жалбоподател относно нарушаване правата по чл. 8 и сл. от ГПК във връзка с даване на указания:

Частният жалбоподател смята, че районният съд е следвало да даде указания за представяне на договор за застраховка и едва след това да се произнесе по заявлението.

Въззивният съд се солидаризира с аргументите на районния съд досежно това, че за районния съд не е възникнало задължението да дава указания. Първоинстанционният съд правилно счита заявлението за редовно и дължи произнасяне на база сочените факти и предоставените договори, ОУ и приложения, касаещи само договор за потребителски кредит. Извън предмета на заявлението предвид наведените твърдения в него остава наличието на застрахователно правоотношение като основание за дължимост на претенцията за застрахователна премия.

Следва да бъде посочено, че дори и да имаше твърдения, свързани с наличието на застрахователен договор, но такъв да не беше представен, районният съд щеше да постанови отново същия резултат предвид задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК досежно даването на указания в заповедното производство.

По възраженията на частния жалбоподател относно нарушение на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК:

Частният жалбоподател смята, че разпореждането е незаконосъобразно и с аргумент, че съдът, след като е оставил без уважение претенцията за 360,24 лв. застрахователна премия, е следвало да предостави на заявителя указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Като аргумент в подкрепа на този извод се сочи нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Соченото нарушение не представлява обстоятелство, което да се отразява негативно върху правилността на разпореждането на РС Разград. И без тези изрични указания за заявителя не е започнал да тече срок за подаване на иск по чл. 422 от ГПК, поради което правата му не са нарушени (в тази връзка Определение № 260910 от 14.04.2021 г. по ВЧГД № 796/2021 г. по описа на ОС Пловдив; Определение № 3759 от 25.10.2021 г. по ВЧГД № 4

2535/2021 г. по описа на ОС Варна; Определение № 172 от 16.09.2021 г. по ВЧГД № 224/2021 г. по описа на ОС Търговище). В тази насока делото следва да се върне на Районен съд Разград за указване на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за вземането за застрахователна премия.

С оглед изложеното, частната жалба се намира за неоснователна, а разпореждането като правилно ще се потвърди.

Поради това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 671/08.03.2022 г. по ЧГД № 433/2022 г. по описа на Районен съд Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск срещу Б.С.И. и Г.И.И. за заплащане в условията на солидарност на сумата от 360,24 лв. застрахователна премия по сключена застраховка.

Определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5