Решение № 25 от 15.02.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Шумен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500412 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №202 от 01.08.2023г. по гр.д.№130/2023г., НПРС е отхвърлил предявения иск на основание чл.127, ал.2 от СК от страна на И. С. К. против Т. А. Д., да му се предостави упражняването на родителските права спрямо детето E. И. К., да постанови детето да живее на адреса на бащата в гр. Варна; да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка за детето от 250 лв., платими до 10-то число на месеца, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане на решението в сила и да определи режим на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, 15 дена през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето от 10 ч. до 12 ч., през първия ден на мюсюлманските религиозни празници Рамазан байрам и Курбан байрам от 10 ч. до 18 ч. на всяка четна година, през втория ден на мюсюлманските религиозни празници Рамазан байрам и Курбан байрам от 10 ч. до 18 ч. на всяка нечетна година, на Нова година през четните години от 10 ч. на 31.12. до 12 ч. на 01.01., като майката взема детето от дома на бащата и го връща там.

Недоволен от така постановеното решение останал ищецът И. С. К., който го обжалва изцяло.

Сочи, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен и постановен в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и некореспондиращ със съдебната практика на съдилищата. Направените от съда правни и фактически изводи 1 били неправилни и противоречали на събраните по делото доказателства. Ответницата от четири години умишлено се стремяла да отчужди детето от него, като този й стремеж продължавал и към настоящия момент. Той не се изразявал само в умишленото неизпълнение и осуетяване на постановените от съда мерки за лични контакти на бащата с детето, но и в цялостно неадекватно поведение и действия, подробно описани в исковата молба. Безспорно бил налице синдром на родителско отчуждение, а съгласно установената съдебна практика, съдът не можел да определи адекватни мерки относно упражняване на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение. Сочи също, че неправилно съдът дал вяра на показанията на свидетелите, водени от майката на детето и игнорирал тези, на свидетелите на бащата и на социалните работници, както и всички писмени доказателства /като протоколи за непроведени срещи, постановления за отказ от образуване на досъдебни производства, писма, графици за лични контакти и заповеди за ползване на социални услуги и други документи, от социалните служби, както и многобройни предупредителни протоколи от служители на МВР/. Освен посочените и служебно известни на съда НЧХД, в НПРС и ШРС били образувани и други производства с правно основание чл.182, ал.2 от НК.

Съдът следвало да съобрази и практиката, приемаща, че родителят, станал причина за родителско отчуждение и несъдействащ за преодоляването му, не притежава достатъчно морални и възпитателски качества за упражняване на родителските права по отношение на отчужденото от другия родител дете, както и да прецени дали най-добрия интерес на детето не изисква упражняването на родителските права да се предостави на другия родител, в която хипотеза следвало да посочи мерките, необходими за преодоляване на негативните последици от промяната. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което заявената от него претенция бъде изцяло уважена.

Въззиваемата взема становище по неоснователността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.258 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение №31 от 20.05.2021г. по гр.д.№870/2020г. на НПРС, отменено в частта касателно определения режим на лични конаткти на бащата с детето с решение №6/10.01.2022г. по в.гр.д.№425/2021г. на ШОС / влязло в законна сила на 01.12.2022г./, родителските права по отношение на детето E. И. К. са предоставени на майката Т. А. Д., определено е местоживеенето му при нея, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето, както следва: за период от три месеца, считано от влизане на решението в сила – всеки първи и трети петък от месеца от 14 ч. до 16 ч. в присъствието на майката, в подходящо посещение на ДСП – Шумен и в присъствието на социален работник на ОЗД към ДСП – Шумен; след това за период от четири месеца – всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч. до 18 ч., като детето се предава от майката на бащата в ДСП- Шумен и после се 2 връща от бащата в дома на майката в с. .....; след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, 15 дена през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето от 10 ч. до 12 ч., през първия ден на мюсюлманските религиозни празници Рамазан байрам и Курбан байрам от 10 ч. до 18 ч. на всяка четна година, през втория ден на мюсюлманските религиозни празници Рамазан байрам и Курбан байрам от 10 ч. до 18 ч. на всяка нечетна година, на Нова година през четните години от 10 ч. на 31.12. до 12 ч. на 01.01., като бащата взема детето от дома на майката и го връща там. Бащата е осъден да заплаща и ежемесечна издръжка за детето, чрез неговата майка и законен представител Т. А. Д., в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването на издръжката.

С опреленение от същата дата-10.01.2022г. по в.гр.д.№425/2021г., въззивният съд е изменил определение №121/23.04.2021г. по гр.д.№870/2020г.в на НПРС в частта му касателно определения режим на лични контакти между бащата и детето E., както следва: до приключване на производството по настоящото дело за месеците януари, февруари и март 2022г. - всеки първи и трети петък от месеца от 14ч. до 16ч. в присъствието на майката, в подходящо помещение на ДСП Шумен и в присъствието на социален работник на ОЗД към ДСП Шумен, след това за месеците април, май, юни и юли- всеки първи и трети петък от месеца от 10ч. до 18ч. , като детето се предава от майката на бащата в ДСП-Шумен и после се връща от бащата в дома на майката в с......, след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с приспиване, 15 дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск , пет дни през пролетната ваканция, на рождения ден на детето – 09.11.,от 10.00ч. до 12.00ч., през първия ден на Мюсюлманските религиозни празници-Рамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00ч. до 18.00ч., на всяка четна година , през втория ден на Мюсюлманските религиозни празнициРамазан Байрям и Курбан Байрям от 10.00ч. до 18.00ч. на всяка нечетна година , на Нова година през четните години от 10.00ч. на 31.12. до 12.00ч. на 01.01., като детето се взема от бащата от дома на майката и се връща там.

Между страните са водени и производства по ЗЗДН, инициирани по молби на ответницата срещу ищеца – гр.д. №1043/2019г. на НПРС, гр. д.№348/2020г. на НПРС, по първото от които е издадена заповед за защита на ответницата и ищецът е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и е бил задължен да посещава специализирани програми за справяне с гнева и с последиците от раздялата при ЦОП Варна.

С постановление от 03.11.2021г. на ВРП е прекратено ДП№1593/2020г. на І РУ при ОД на МВР – Варна, за престъпление по чл.149 ал.1 от НК, извършено от И. К. по отношение на детето му E., тъй като е прието, че в случая не са били събрани достатъчно доказателства за извършено блудствено действие по чл.149 ал.1 от НК. Постановлението е било потвърдено с определение на ВРС, съответно с опредление на ВОС.

3

Във връзка с осъществяване режима на лични конаткти с детето, ищецът е депозирал множество сигнали до РУ – Каолиново срещу ответницата, въз основа на които са били образувани преписки, като ШРП е отказвала да образува досъдебни производства за престъпления по чл.182, ал.2 от НК, тъй като соченото престъпление се преследва по частен път. Предвид това и по частна тъжба на ищеца са образувани няколко наказателни дела от частен характер против ответницата за престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като към момента е влязла в сила/на 06.06.2023г./ само присъда №3 от 23.01.2023 г. по НЧХД №401/2022 г. на НПРС, с която ответницата е призната за виновна в това, че на 15.08.2022 г. в с. ....., общ. Каолиново, обл. Шумен, не изпълнила и осуетила изпълнението на определение № 11/10.01.2022 г. по в. гр. д. №425/2021 г. на ШОС, постановено по гр.д. № 870/2020 г. на НПРС, влязло в законна сила на 10.01.2022 г., относно правото на лични отношения на И. С. К. с детето E. И. К., като негов баща - престъпление по чл.182, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК, Д. е била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв..

В хода на първоинистанционното производство/на 07.03.2023г./ е депозирано искане от ищеца за настаняване на детето E. в професионално приемно семейство за срок от една година, на основание чл.28 от ЗЗД, което искане е изпратено по компетентност на ДСПКаолиново.

По повод отправена молба от ищеца до ДСП- Каолиново за извеждане на детето от биологичната му семейна среда и настаняването му в приемно семейство, е била започнала проверка от страна на дирекцията. След извършеното проучване и преценка била предприета мярка за закрила - съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда, тъй като от страна на дирекцията не било намерено основание за настаняване на детето в приемно семейство/л.100/.

След влизане в сила на решението по гр. д.№ 870/2020 г. от страна на ИСДП – КСУДС – Шумен, до ищеца, неговата майка и ответницата по делото е изпратено писмо рег.

№083/24.02.2023 г., с което те са били уведомени, че в Контактен център към Комплекса за социални услуги имат готовност да подкрепят режима на лични контакти на бащата и бабата с детето, като е определен социален работник, който да присъства на срещите. На страните е бил обявен и графикът за срещи през месец март 2023 г. – на 03.03.2023 г. и на 17.03.2023 г.. На последната от посочените дати е била проведена среща, за която е съставен и протокол от същата дата, на която родителите отново са демонстрирали конфликтните си отношения, отправяйки си забележки и упреци, а детето е реагирало агресивно.

По повод ползването на социална услуга от ищеца в ИСДП – Шумен по направление за оказване на подкрепа на родителя в насока подобряване комуникацията с другия родител са били изготвени доклади, като в този от 16.02.2023 г., е посочено, че при задълбочаване и развиване на съществуващата конфликтна атмосфера е много вероятно ищецът да бъде поставен в позиция на отчужден родител с произхождащите от това последици както за него, така и за детето, като към момента рискът бил актуален и породен предимно от подължаващите конфликти между родителите, което рефлектирало върху

4 психоемоциовалното състояние на E..

Представен е доклад от 27.09.2022г. във връзка с ползвана социална услуга“Консултиране и информиране“-подкрепа на детето за овладяване на емоционалните конфликти, превенция на родителско отчуждение в ИСДП-Шумен, от който е видно, че на 16.09.2022г. на екипна среща е взето решение работата с детето от страна на КСУДС да се прекрати, поради допълнителното напрежение, което се създавало у него и острите реакции на съпротива, което блокирали постигането на резултати. E. имал нужда от сигурност и спокойствие, които през последните месеци били непрестанно нарушавани В тази връзка била необходима работа и с двамата родители, в посока осъзнаване на негативните последици от междуличностовите им конфликти върху психиката на детето. Препоръчано е временно срещите на бащата с детето да се провеждат в присъствие на специалисти, в неутрална и сигурна среда, докато детето се успокои и контактът с бащата се подобри.