Решение № 74 от 09.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. София , 09.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600157 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТАВРЕВА и прокурора Р.М., след като разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д. № 157/21 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

Образувано е по жалба на адвокат В. В. от САК, действаща като служебен защитник на П. М. Я., срещу решение № 260012 от 11.1.2021 г., постановено по н.ч.д. № 4644/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 9. първоинстанционен състав, с което съдът е признал решение № BHLN 611190027319/2019 от 7.1.2020 г., влязло в сила на 19.6.2020 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на финансова санкция против П. М. Я. - глоба в размер на 140 евро и разноски по водене на 1 производството в размер на 5 евро, с левова равностойност в размер на 283,60 лева, за нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.

С жалбата се изразява недоволство от съдебния акт на СГС като се твърди, че съдът не е следвало да признава решението на чуждестранния несъдебен орган, защото представеното удостоверение не отговаряло на изискванията на Рамково решение 2005/2014, тъй като не съдържало изискуемите реквизити – не били отразени видът на пътното превозно средство и посоката му на движение. Поддържа се, че липсвала яснота и по отношение на органа, подписал удостоверението.

Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на решението.

Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на доказателства.

В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК съдебният състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. Идентичен извод е застъпен и в проведеното открито съдебно заседание.

В речта си в съдебните прения пред въззивния съд адвокат В. поддържа жалбата и отправеното с нея искане по изложените в същата съображения, които не допълва.

Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Засегнатото лице П.Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд намери следното:

За да постанови съдебния си акт, СГС е отчел всички релевантни за предмета на делото обстоятелства и след като е обсъдил наведените от защитата възражения е достигнал до правилния и съобразен със закона извод, че са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган, с което е бил санкциониран българският гражданин.

От събраните писмени доказателства се установява несъмнено, че Градският съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Република Австрия за признаване и изпълнение на решение, с което на българския гражданин П. М. Я. е наложена парична санкция в размер на 140 евро и разноски в размер на 5 евро по водене на производството за това, че е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – неспазване на минимално допустимото разстояние от движещото се пред него в същата пътна лента превозно средство. Решението (с № BHLN 611190027319/2019 от 7.1.2020 г.) е влязло в сила на 19.6.2020 г. Същото е издадено от несъдебен орган – от отговорен служител в полицейската служба, чиито имена са отбелязани в съдържанието на самото решение.

СГС с основание е отчел наличието на изискваното от разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

2

Както то , така и решението са придружени с превод на български език. Извършвайки проверка на отразеното в удостоверението, първоинстанционният съд обосновано е констатирал, че то съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни, пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, който е издал удостоверението.

На следващо място, видно от съдържанието на удостоверението, първоинстанционният съд обосновано е приел, че на българския гражданин е наложена финансова санкция в размер на 140 евро за извършено административно нарушение на § 18 Abs. 4 StVO и § 99 Abs. 3 lit a StVO от Закона за движение по пътищата на издаващата държава и 5 евро за разноските. Това административно нарушение попада в каталога на чл.

30, ал. 2 (т. 1) ЗПИИРКОРНФС и изключва проверката за двойна наказуемост съгласно цитираната разпоредба. В този смисъл, макар и правилно по същество, СГС излишно е извършил такава, констатирайки, че описаното в решението нарушение съответства на предвиденото такова в българския Закон за движение по пътищата в разпоредбата на чл. 23, ал. 1.

При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно – съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от несъдебен орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила, обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение, наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.

Настоящият съдебен състав се присъединява напълно към обоснованите изводи на първоинстанционния съд относно отсъствието на основания да се приеме наличието на пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР.

Апелативният съд на свой ред споделя виждането, че представеният документ съдържа достатъчна информация относно идентификацията на лицето, извършило административно нарушение, описанието на обстоятелствата, при които е било извършено, участието на българския гражданин, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно законодателството на издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС.

Въззивният съд изцяло споделя и застъпеното от първоинстанционния становище, че не са налице и факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност, тези по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР е пълно и по съдържание кореспондира на несъдебното решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебния орган.

Както правилно е отбелязал Градският съд, настоящата процедура има за цел преценка единствено дали са налице условията за оказване на правна помощ на издаващия орган, но не и да разглежда каквито и да е въпроси от материалноправен характер.

Последното е изцяло прерогатив на издаващата държава. В този смисъл са неоснователни доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице основание за отказ за признаване на решението на чуждия несъдебен орган поради липсата на отразяване на посоката на движение на превозното средство и вида на последното. Нито в рамковото решение, нито в транспониращия го български закон е предвидено в съдържанието на удостоверението да се отразяват детайли и подробности от такъв характер. Също неоснователен е доводът за това, че не ставало ясно кой е органът подписал удостоверението. Буква „к“ на удостоверението материализира графата за полагане на подпис, а подписът не подлежи на превод. Що се отнася до компетентното за издаване на 3 удостоверението лице, то се определя от издаващата държава. В случая няма основания съдът да подложи на съмнение компетентността на определения от Република Австрия служител, издал удостоверението.

В заключение от изнесеното се обосновава, че жалбата е неоснователна.

Изнесените съображения мотивират извод за потвърждаване на обжалваното решение като правилно.

С оглед изложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 11.1.2021г., постановено по н.ч.д. № 4644/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 9. първоинстанционен състав.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4