Решение № 1429 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100504815 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19312/26.10.2024 г., постановено по гр.д. № 50888/2023 г. на СРС, ГО, 24 състав, е върната искова молба с вх. № 253674/13.09.2023 г., подадена от Р. К. Г., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, в частта за предявения иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за сумата над 53,68 лева до 498,78 лева - представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до 17.01.2022 г. (включително), сумата в размер на 18,05 лева представляваща стойност на услуга дялово разпределение за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното плащане, и е делото е прекратено в тази част. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Р. К. Г., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Р. К. Г., ЕГН **********, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поради плащане и погасяване чрез извънсъдебно прихващане сумите, както следва: 53,68 лева, представляваща остатък от 498,78 лева - стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издаден изпълнителният лист от 1

17.02.2022 г. и е образувано изпълнително дело № 20238600401366 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство Р.

К. Г.. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорва се изводът на съда, че възражението за прихващане от 28.07.2023 г. изобщо не е породило погасителен ефект, доколкото в платежното нареждане от 18.01.2022 г. не било посочено кои конкретно суми по ч.гр.дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, а същевременно по отношение на възражението за прихващане е прието, че касае само разноските по делото. Сочи, че възражението за прихващане погасява насрещните вземания до размера на помалкото от тях с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши. Поддържа се, че Р. К. Г. е погасила сумите не само по изпълнителния лист, но и разноски, които не са включени в изпълнителния лист.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД с аргументи за неоснователност на подадената жалба и с искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

2

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Р. К. Г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, за признаване за установено между страните недължимост поради плащане и погасяване чрез извънсъдебно прихващане на сумите, както следва: 498,78 лева представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., 18,05 лева - представляваща стойност на услуга дялово разпределение за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.07.2018 г.) до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав е издаден изпълнителният лист от 17.02.2022 г.

С Решение № 278842/19.11.2019 г., постановено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по гр.д. № 78584 по описа за 2018 г. на СРС, II ГО, 79 състав, е признато за установено, че Р. К. Г. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, сумата от 498,78 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., и сумата от 18,05 лева, представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.07.2018 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение чл. 410 ГПК. С решението Р. К. Г. е осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 32,07 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 245,91 лева, представляваща разноски в исковото производство. Със същото решение „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е осъдено да заплати на Р. К. Г. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14,46 лева, представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 43,39 лева, представляваща разноски в исковото производство

По делото пред първата инстанция обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 18.01.2022 г. във връзка със сумите, които ищцата била осъдена да заплати на ответника, същата извършила плащане в полза на ответника по банков път в размер на 922,75 лева. В платежното нареждане като основание е посочено „суми по гр.д. № 78584/2018 СРС 79 с-в дължими от Р. К. Г.“. Доколкото сумата не е била достатъчно голяма за погаси целия дълга, то погасяването е настъпило в реда, описан в чл.76,ал.2 ЗЗД – първо разноски, лихви и след това главница. Ето защо и непогасена е останала сумата от 57,68 лева, ведно със законната лихва върху нея от 06.07.2018 г. до окончателно изплащане на остатъка.

С уведомление от 27.07.2023 г., връчено чрез ССЕВ на 28.07.2023 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ищцата е отправила заявление за 3 прихващане основание чл. 104, ал. 1, предл. първо от ЗЗД на дължимите се суми за разноски в размер на общо 57,85 лева от общите дължими от нея на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД задължения за разноски в общ размер на 277,98 лева.

Прихващането на насрещни дългове е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, способ за погасяване на едно задължение чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор – пълно погасяване, ако двете насрещни вземания имат еднакъв размер; или частично погасяване, ако те нямат еднакъв размер.

Компенсацията е резултат на едностранното изявление на един от двамата насрещни длъжници, като изявление за прихващане може да направи всеки един от двамата насрещни длъжници.. Прихващането е субективно право от категорията на погасителните потестативни права. Предпоставки за компенсацията са наличието на две насрещни задължения, идентичност на субектите по двете правоотношения, еднородност и заместимост на двата насрещни дълга, изискуемост на активното вземане , ликвидност на насрещните вземания, т.е. те да са безспорно установени по основание и по размер.

В случая предпоставките за извършване на прихващане са налице – всяка от страните има вземания към насрещната страна, вземанията са еднородни /парични/ и ликвидни – и двете вземания са установени по основание и размер със съдебно решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо и двете страни. Спорен между страните е въпросът дали Р. К.

Г. е отправила валидно изявление за прихващане.

За разлика от платежното нареждане от 18.01.2022 г., в което Р. К. Г. е посочила като основание за плащане единствено „суми по гр.д. № 78584/2018 СРС 79 с-в дължими от Р. К. Г.“, то във волеизявлението за прихващане изрично е посочено, че се погасяват частично дължимите от нея към „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД разноски в общ размер на 277,98 лева, т.е. волеизявлението касае погасяването на конкретно вземане по гр.д. № 78584/2018 СРС 79 с-в. Доколкото обаче към този момент „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД не е имало вземане за разноски спрямо Р.

К. Г., то няма как и да настъпи погасителният ефект на прихващането. При така формулираното волеизявление от страна на Р. К. Г., не може да се приеме, че същата е направила изявление за прихващане с което и да от вземанията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД. По тези съображения и сумата от 57,68 лева все още е погасена, поради което и искът по чл.439,ал.1 ГПК се явява неоснователен.

С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в цялост.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19312/26.10.2024 г., постановено по гр.д.

№ 50888/2023 г. на СРС, ГО, 24 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. К. Г., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че Р. К. Г., ЕГН **********, не дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, поради плащане и погасяване чрез извънсъдебно прихващане сумите, както следва: 53,68 лева, представляваща остатък от 498,78 лева - стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 18.01.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 44930/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, е издаден изпълнителният лист от 17.02.2022 г. и е образувано изпълнително дело № 20238600401366 по описа на ЧСИ В.М., рег.

№ 860

В останалата решението /имащо характер на определение/ като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Р. К. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски в размер от 80 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5